The one design is in your head

Never Let Me Go

Снощи гледах Never Let Me Go, който се оказа един много депресиращ филм. Всъщност, дотам, че във форума му на IMDB има класация „Топ 5 най-депресиращи филми“ :). Оказа се, че съм гледала много от тях, чудя се какво говори това за мен :). Също така имаше тема „Кой е по-депресиращ, Never Let Me Go или Atonement“, като аз лично съм на мнение, че първият печели състезанието. Макар че все още не ми побира умът как Морви успя да нарече Atonement жизнеутвърждаващ.
Всъщност разсъждавах по темата просто защото филмът не ми донесе нищо повече от книгата, както се надявах. Дори ми се видя по-беден. Красиво заснет е, но по онзи начин, който според мен е основната причина за големия брой на самоубийствата сред скандинавците – с приглушена светлина и приглушени цветове, чак ми дотегна към края от толкова приглушеност.
И нещо, което трябва да проверя в книгата, която сега не ми е подръка – почти съм сигурна, че онази реплика накрая за това как може да се направи паралел с всички нас в книгата я нямаше. Подозирам, че на Ишигуро му е писнало да го питат защо героите не се бунтуват и не бягат и е решил да го каже в прав текст накрая, че дано зрителите се усетят – но ако се съди по форумите на IMDB, не е подействало.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: