The one design is in your head

Имах желание да напиша нещо като заключителен текст за шоуто, когато то свърши. Този момент дойде… или не съвсем. Изненадващо за всички, дори и за самите участници, организаторите обявиха, че „финалът продължава“ и победителите ще бъдат обявени по-късно. Какво означава това всъщност никой не знае, говори се за нови правила и някакви допълнителни финали през март; ясно е само, че публиката остана излъгана. За мен лично, като се изключи досадата от чакането на някакъв резултат, това не успява да развали приятното впечатление от самото шоу. Предполагам обаче, че хилядите руснаци, гласували седмици наред с sms-и, се чувстват малко по-различно. Лошото е, че продуцент на шоуто е Иля Авербух – фигурист, на когото много се възхищавам, и ми е неприятно, че е замесен в подобно нещо. Че гласуването е нагласено се подозираше и преди, многото реклами дразнеха (затова и гледах на запис), но чак до такъв долен номер не очаквах да се стигне.
Може би неправилно започнах с лошото, но да кажем, че дотук беше информационната емисия, и да минем на по-приятната част – самите участници и изпълненията им.

(следват много, ама много думи и клипове)

Тъй като това е първото шоу на лед, което гледам (въпреки изобилието им в последните години), всичко ми хареса страшно много. Всъщност четох коментари, че нивото на пързаляне тази година е много по-високо от предишните, така че може би има защо да съм впечатлена, но няма как да го твърдя със сигурност :) Освен това, една от основните критики към този сезон в сравнение с предишните – че участващите звезди (актьори, певци и т.н.) са всъщност „звездички“ от втора и трета величина – при мен се неутрализира заради факта, че така или иначе не знам почти нищо за руските звездни личности и с едно-две изключения всички ми бяха еднакво непознати. Като приятно следствие от това бях положително настроена към всички участници (а част от руските зрители доста недолюбваха някои от тях).

За участниците – фигуристи, треньорите (Иля Авербух и Александър Жулин) и председателката на журито (Татяна Тарасова) няма какво да коментирам – истинските звезди за мен бяха те. Мисля, че тази година особен вкус придаде участието на Екатерина Гордеева. Помня и до днес как съвършено се пързаляше със Сергей Гринков, и разбира се трагедията, която се случи – неговата смърт… Беше ми приятно да науча, че е продължила щастливо живота си и сега има съпруг (Иля Кулик, друг познат, хихи) и две дъщери.

В проекта участваха 19 двойки, но три от тях ми бяха по-интересни от другите, а едната смело мога да определя като любима :)
Пръви ще спомена тези, които, уви, си тръгнаха най-напред: Анастасия Макеева и Александър Абт. Анастасия ми беше непозната като актриса, но е много красива и, предполагам, също толкова талантлива (във всеки случай може да пее). Саша Абт обаче ми е един от любимите фигуристи – дори съм писала преди за една негова програма. Има неповторима осанка на леда и за мен винаги е удоволствие да го гледам, защото всяко негово движение се получава естествено грациозно, това просто е част от него. В същото време има мъжко излъчване, силно присъствие на леда. За съжаление двамата отпаднаха първи, донякъде и по външни причини. Единствената програма, която успяха да покажат без грешка, беше (иронично) прощалната – по музиката от филма „Смело сърце“. Ех, онзи костюм с шотландска пола… но млъкни, сърце, че и мъжът ми чете :Р

Самият танц е от 1:40 докъм 4:10. Изпълнението е малко тромаво, но това е едва четвъртото им съчетание. Мисля, че ако бяха останали по-дълго в проекта, можеха да покажат много повече.

Така се случи, че другата ми любима двойка станаха Татяна Арнтголц (и тя красавица) и Максим Стависки. Първите им няколко програми бяха много приятни, всъщност впечатлиха ме още с второто си изпълнение. Темата беше „танци на народите“, а още изборът им беше извън шаблона – използваха половецките танци от „Княз Игор“ и представиха сюжет за похитител и пленничка, много драматична и запомняща се програма (не на последно място и заради грима на Максим :). Таня не демонстрира кой знае каква техника, но това е в началото, простимо е :)

(започва от 2:23)

Следващото им много въздействащо изпълнение беше на петия концерт (трета тяхна програма – редът се разминава, защото някои теми бяха на две части в два различни дни), но първо ще пиша за шестия (т.е. четвърти техен танц). Музиката беше Requiem for a dream. Зрителите по форумите, които следях, изпаднаха в еуфория от тази програма – изсипаха всякакви суперлативи за нея. Наистина – добра е, вижте сами (от 1:46):

Връщам се на петия концерт. Това е любимото ми тяхно изпълнение. Завладя ме страшно силна емоция, докато го гледах – както каза коментаторът, остава буца в гърлото. Харесва ми всичко: и прекрасната песен (много силен текст!), и костюмите, които подчертават замисъла, и самата идея за сюжета, която като че ли най-добре подхожда на типажа и на двамата – крехката Татяна и силния Максим, и великолепната хореография. Разказ за Мъжа и Жената – не ми се обяснява, гледайте (началото е на 2:03):

След това изпълнение нищо не можа да ме трогне толкова, дори прословутия им Реквием, който всички превъзнасяха (затова и сложих първо него, а това оставих за десерт). Всъщност, стана нещо, което не очаквах – оттам нататък Татяна и Максим не успяха да ме развълнуват по същия начин. Не знам какво беше по-различното в пързалянето им, но сякаш някаква магия си отиде. Направиха още силни програми, от които най-запомняща се беше тази по темата за войната – въпреки че я изпълниха с грешки (песента „Здесь птицы не поют“, която аз знам като „Десятый наш десантный батальон“ и която се оказа на Булат Окуджава). Имаха и една слаба (децата на капитан Грант), няколко просто добри, но незапомнящи се, с едно изключение – Still loving you, но и в нея нещо ми попречи да се влюбя… А както каза Татяна Тарасова, „искаме от вас нещо изключително“. Накрая не участваха на полуфинала, защото Таня се почувства зле и се наложи посещение в болница. Смятахме, че участието им е свършило, но народната любов (и любовта на организаторите към приходите от sms-ите) си каза думата – позволиха им да се върнат за финала, където всички оценки бяха 6.0. В класирането обаче се наредиха последни – липсваха им оценки от полуфинала (за класирането оценките от двата дни се събираха). Така или иначе беше обявено, че това подреждане няма да има значение и че победителите ще бъдат определени от вота на зрителите… Но за края на тази история ще чакаме до пролетта.

Най-после стигнах до двойката, която ми стана любима от самото начало и остана такава до края. Ксения Алфьорова и Повилас Ванагас. Повилас се състезаваше с Маргарита Дробязко, бяха (и още са) много интересна двойка. И двамата участваха в проекта, с различни партньори, разбира се. Ксения е актриса, съпруга на друг от участниците – актьора Егор Бероев (от филма „Турски гамбит“). Освен това е дъщеря на актьори – „великия Абдулов“ и Ирина Алфьорова. Красавица е като майка си (според мен страшно си приличат), но не само външно – Ксюша е много слънчева и открита, от профилите й си личи колко хубав човек е. Повилас го харесвах и преди, като част от една от най-артистичните двойки (с Маргарита). Тук си изградих някаква представа за личността му. Направи ми впечатление на интелигентен, усмихнат човек, с когото е лесно и приятно да се общува, внимателен към партньорката си. На тренировките никога не го показаха да повишава глас, което се случваше при много от другите двойки. Всъщност, това си е съвсем нормално – усилия, умора, неопитност и неумение на единия партньор – караниците са дори в реда на нещата. Но при тези двамата отношенията винаги бяха ведри и приятелски и често съм се смяла на профилите им, особено онзи с кокоса :) В профила с класическата музика пък има едно изпълнение, достойно за подборка с най-смешните видеоклипове, но няма да спойля :) Всъщност това за отношенията го написах неслучайно – определено си проличава и на леда, когато двамата партньори се разбират и си вярват. Всяка от програмите им беше и много актьорска и никога не е имало нещо, което да ме „извади от филма“ – взаимодействието им беше фантастично.

Ксения и Повилас ми станаха интересни още от втория ден: ако помните, танци на народите. Отново нестандартен избор – индиански напеви (парчето е Le vent se leve (chants sioux) – Curt Close). Влюбих се в тях още щом излязоха на леда – невероятни костюми. Самата програма също ми хареса много, без никакви извинения като „едва втори ден е“ – просто и така си е достатъчно добра. Молитва за дъжд, с оригинални движения и автентично усещане. Краят беше инфарктен, с падане, което умело замаскираха като част от хореографията (дотам, че журито дълго спори дали е падане или не) – но от профила си личи, че са предвиждали съвсем друг завършек :) (начало – 2:39)

Хмм.. всъщност, сега се усещам, че има малък проблем… искам да пиша за всеки отделен техен номер :) Е, какво пък, който не се е отказал да чете дотук, може и да изтърпи. Ще номерирам за по-лесно.

2. Това изпълнение е следващото по ред. Песни от съветско време – непознатата ми „Досвиданья, лето“ на Алла Пугачова. Този път емоцията е приглушена, но въздействието не е по-малко. Така и не го намерих в youtube, пробвах да го вмъкна от официалния сайт, но не става, затова адресът:

http://www.1tv.ru/ice2/pr=11042π=11212&ptype=video – клипът е шестият отзад напред (тоест слизате най-долу и после една страница обратно нагоре, там е вторият от дъното).

3. Музика от чужди филми – „Мулен Руж“. Гениална програма, с много смело начало – Ксения е сама на леда – и същевременно много остроумно, напълно в духа на песента. Повилас също е разкошно преобразен :) Енергично, весело, „зажигателно“ – това изпълнение беше сред онези, които си пусках отново и отново. (1:57)

4. Песни от детски филми – една от не особено сполучливите им програми, объркаха финала или просто беше неориентиран. Всъщност, сега като я гледам ми е забавно и виждам, че е достатъчно добра, просто тези хора нямат слаба програма. Песена е безподобна („а я не хочу, не хочу по расчету…“ :), както Ксения казва – принцесата има противно висок глас :)

5. Песен на Джони Холидей, не съм сигурна как се казва. Много силни емоции, любов на ръба на смъртта, финалът е разтърсващ (а начинът, по който го отиграват с треньора Авербух в профила (0:06-0:20), е хилежен – гледайте този момент след танца, за да схванете за какво е).

6. Песни от руски филми: „Тот самый Мюнгаузен“. Бавна, лирична програма, за съжаление не перфектно изпълнена, но въпреки това отново много силно въздействаща. Това беше номерът, който избраха да повторят в заключителния ден, когато всяка двойка можеше да избере кой от танците си да изпълни отново (това видео отива накрая, защото в началото на профила има кадри от всички програми). Боя се, че ако човек не е гледал филма, ефектът малко се губи, но въпреки това е красиво… Много ми харесва диалогът в началото…

7. А тук стана ясно, че Ксения освен че е красива, е и мацка, и то каква! (и какви крака…) Темата е латино, песента – Objection на Шакира. Повилас е… хм, как се казват хората, които правят прослушвания? Ксения влиза, показва танго, той я отрязва, и тя решава да му покаже кой кого… Динамично, весело, секси – просто прелест! Ксюша успява да издържи на бързото темпо, а Повилас… вижте сами:

8. Песни за войната – „Журавли“. Самата песен е много трогваща, тъжна, а програмата й съответства. „Понякога ми се струва, че войниците, незавърнали се от кървавите полета, не са легнали в земята, а са се превърнали в бели жерави.“

9. Хитове на световната естрада (да, така се казваше темата, руснаците още го употребяват това понятие :Р) – Офспринг, Pretty fly for a white guy. Родителите оставят дъщерята сама вкъщи и естествено, настава време за купон :)

10. Песни на Муслим Магомаев – в памет на певеца, който си отиде наскоро :( Звучаха само песни, изпълнени от него, определено си струва да се изгледа всичко. („Сватба“ на Навка и Колганов ми беше любимият танц от този ден, струва си.) Ксения и Повилас бяха избрали „Не спеши“, за съжаление бяха решили да комбинират записа на Магомаев с изпълнение на Герман; двете версии някак се „биеха“ и ефектът не се получи. Въпреки това са добри.

11. Стигаме до категорично най-щурата програма за целия проект, прословутия кокос. Темата е „Стиляги“ – малко нещо реклама на новия руски филм, а песента е, доколкото разбрах, включена в саудтрака му (но е по-стара, забравих изпълнителите, казва се Coconut). Програмата е луда – и в преносния, и в буквалния смисъл („началась шиза“, бяха писали руските фенове). На пръв поглед няма много общо с темата. Всъщност, има, но по-скоро асоциативно – именно такива са били стилягите, луди хора, които не са се страхували да бъдат различни и оригинални. Концепцията е малко сложна, затова ще я опиша: Ксения има фиксация върху кокоса (май така се казваше), докторът се опитва да я примами с рисунка на кокос на гърба си, но накрая тя го зарязва заради the real thing :D Една от най-любимите ми програми и със сигурност най-оригиналната :) Профилът на тази програма е отделно удоволствие, стига да разбирате руски, въпреки че майтапът го схванах напълно едва след като гледах танца – „така се случи, че към края на шоуто все пак разбрахме, че нещо не е наред, и с треньора решихме това да бъде темата на нашия танц… ето, виждате ли… нищо, сега ще мине“ – „аз не разбрах за какво говориш… стоя, внимателно слушам и не разбирам за какво говориш“ – „това при нас често се случва… нищо, днес ще имаме не един, а два сеанса“ – умрях си от смях тук :)

12. Полуфиналът. Темата е класическа музика, увертюра „Егмонт“ от Бетховен (четох някъде, че всъщност хъ-то се произнасяло). Гениално поставен танц – сюжетът е драматичен, в пълен синхрон с музиката. Много ми е любим и ми е трудно да намеря думите, с които да опиша защо точно… Отново любов, този път обаче невъзможна и погубваща. За съжаление тук имаше падане – но за мен то не разваля ефекта от изпълнението по никакъв начин, просто идеята е толкова силна… Струва ми се, че на Ксения й стана зле по време на танца, може би това беше причината за спъването – във всеки случай накрая ясно се вижда, че се бори да си поеме дъх. Сякаш казва „мне плохо“ – „лошо ми е“. По форумите коментираха, че жакетът й е бил твърде пристегнат и не е можела да диша… Много жалко, но дори така програмата хваща за гърлото. А профилът, обратното, отново е убийствено смешен: „и пак на същото рамо, вече рамото ми окапа“, и после: „гледаш ме, сякаш предварително очакваш да кажа някаква глупост – …“. Безценно.

13. Финалът – свободна тема, тоест всеки прави каквото иска :) Ксения и Повилас избраха песен на Земфира (която след този ден реших да прослушам, защото Валерия Ланская и Алексей Ягудин също бяха избрали нейна песен – чува се в началото на този профил, между другото – и двете песни бяха хубави). Свободен полет в небето на Лондон – невероятно изтанцуван, толкова светъл, чист и наистина сякаш във въздуха…

И така :) Може да не са най-добрата двойка, но ще си останат най-любими за мен. Накрая – отново Мюнхаузен. Тайна от кухнята: всички изпълнения от този концерт са снаждани от няколко дубъла. Не съм сигурна, че е добър вариант, но перфекционизмът на Авербух е имал думата тук :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: