The one design is in your head

Една друга категория хора, които ме изумяват, са преподавателите, които не искат да дадат на студентите копие от презентацията си. Досега съм попадала на няколко такива и всеки път оставам леко стъписана.
Представете си значи следната ситуация: студентите имат час в модерно оборудваната с лаптоп и проектор зала в напоследък уж модернизиращия се университет. Вместо да им диктува от изписани на ръка пожълтели листове, преподавателят е подготвил материала за лекцията във вид на презентация на пауърпойнт или някакъв еквивалент. Лекцията тече, човекът цъка от време на време да смени слайда и говори нещо, студентите слушат и пишат (обикновено защото са си изградили навици от не съвсем отминалата ера на пожълтелите листове). Лекцията приключва. Един от студентите отива при преподавателя и му обяснява, че има създаден нарочен мейл, на който да се пращат материалите за курса. Не би ли…?
Тук преподавателят го прекъсва и му казва, че не би. Той всякакви материали давал, но презентации не, как така презентации, ами това било един вид…
(Тук всеки път почват да мънкат и така и не разбирам според тях какъв е проблемът, а никога не съм имала присъствието на духа да попитам, винаги изпадам в нещо като ступор и се опитвам да асимилирам факта, че това наистина се случва пред очите ми.)
Не, все пак. Говорим за най-обикновена презентация с един от предлаганите от програмата типови фонове, без специални ефекти или някакви допълнително вложени авторски елементи. Какво толкова пазят тези хора, при положение, че току-що въпросната презентация е била показана пред пълна зала студенти, повечето от които съвестно са си я преписали, именно с цел след това да може да бъде възпроизведена? И на второ място: къде остава идеята за това, което им е всъщност работата, която трябва да свършат и целта на съществуване на този университет изобщо, а именно да споделят знание? Не, не разбирам.

Comments on: "Презентации със запазени права?" (8)

  1. И аз съм имала такива проблеми – имахме един преподавател по бази от данни, който беше направил презентации с удивително дълги слайдове на английски, които той превеждаше „в ефир“, често грешно. По никакъв начин не можахме да го накараме да ги даде – точно някакви авторски права пазеше. (А всъщност бяха копи-пейст на някои неща от един още по-безумно дълъг учебник по бази от данни, който се намираше доста трудно и беше наложително да се изпиратства.)

    Тъпо, тъпо, тъпо.

  2. Като се замисля, една добра бройка читателите тук ще се сетят за кой чукундур точно говоря.

  3. Не зная къде учите, но и аз съм се сблъсквала с това. Авторски права, дрън-дрън. Цялата работа беше после да си купим книжлето, което Г-н Х издаде, част от нещата бяха там. Други обаче дават. Имаме една страшно готина мадама, която ни остави всички да си дръпнем презентацията на наши си флашки.

  4. Тия с книжлетата са ми най-противни. Имала съм само един такъв, но още ми е гадно като се сетя как искаше на устния изпит да се явим с книжката под ръка, иначе ясно какво.

  5. Според мен пък трябва да има някакво разделение между хората, които ходят на лекции (= могат да си водят записки) и тези, които не ходят (и биха получили слайодвете на готово).

  6. От една страна, ако преподавателят се погрижи не просто да си чете слайдовете, а да вмъкне още информация в устното си изложение, има смисъл от присъствие на лекцията. Ако просто си чете презентацията дума по дума, по-ефективно е човек да си я прочете сам вместо да скучае в паузите между слайдовете.
    От друга страна, не ми харесва идеята да се санкционират студентите за неприсъствие. В крайна сметка се оценяват знанията, а не някакви странични фактори (вече ако се изисква някаква „работа в клас“ – да, може да се намалява оценката). Иначе санкцията би трябвало да е именно това, че са изпуснали „живото представяне“, общуването с преподавателя, и да няма нужда от допълнително наказание. Обаче повечето преподаватели просто си четат там каквото имат изписано и толкова…

  7. Ммда. Права си.

  8. Ъпдейт по темата: присъствах на лекция на тема „интелектуална собственост“ и накрая стана въпрос за такава ситуация. За съжаление беше преди десетина дни и вече не помня добре отговора на преподавателката (която си даде презентацията, щом я помолихме). Беше нещо в смисъл, че една от причините е, че студентите се възползвали и разпространявали материалите в интернет (това по повод на въпроса защо в западните университети всичко се дава на презентации – там студентите си знаели, че е за лично ползване, а тук не). Останалата част от аргументацията ми се губи, уви. Самото ми впечатление от лекцията беше, че в тази област има много абсурди, но те се приемат за нещо нормално от хората, които се занимават с това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: