The one design is in your head

Хроника на уикенда

21 ноември

Clouds before the snow

Времето беше прекрасно, а когато е краят на ноември, това е достатъчно да ме направи щастлива. Обичам да има слънце през зимата (и сега също има, и ми е хубаво), настроението ми веднага се вдига :) Прекрасни облаци, снимах ги… Ще да е било от срещата на атмосферните фронтове или както там се казва. Вечерта вятърът беше страшен, в буквалния смисъл, страхувах се, че ако отворя вратата на терасата, след това няма да мога да я затворя под напора му и само слушах как отвън все едно нещо се руши (оказа се, че трака просторът); спахме така цяла нощ.

22 ноември

Станахме в 7:30 и излязохме в студа, за да отида навреме за лекция, която така и не се състоя. Имам чувството, че преподавателката не дойде само защото си наложих да изляза, а ако си бях останала в леглото, лекция щеше да има, естествено. А така не ми се излизаше…
От университета минах през нас и после лових тролей, пътят към спирката беше вълшебен – мокрият сняг от сутринта си стана съвсем истински и едър, беше натрупал сигурно десетина сантиметра и аз газех, а душата ми се радваше, беше едно такова тихо и бяло, каквото е само през първите няколко часа. Направо се върнах в детството, искаше ми се да се затъркалям в снега и да скачам и да правя отпечатъци… Раницата ми пречеше обаче :)

Snow in the air

Winter fairytale

Тролеят спря насред пътя в една редичка от себеподобни, а баща ми ми звънна в този момент, за да ми каже, че линията е прекъсната. След десетина метра реших да звънна на me husband и изпитах много неприятен шок, когато си прерових най-щателно чантата не си намерих телефона (другия). Реших, че е паднал някъде по пътя или в тролея, върнах се, но естествено не го намерих, а тролеят при все прекъснатата линия беше успял да изчезне заедно с всичките останали сякаш е бил мираж. Наистина повярвах, че съм го изгубила и ми стана много криво, осъзнах колко точно съм разстроена едва когато звъннах на me husband и си чух гласа как трепери, дотогава се чувствах уж спокойна… Той предложи да видя дали не съм го забравила у нас тоя телефон и – да, така се оказа. Веднага ми стана много облекчено и малко глупаво. Но, най-лошото беше минало, така че беше ред на мисията „да се доберем от място с липса на тролеи, където не върви друг транспорт, до „твърде е далеч да го вървя пеша с този багаж в кишата“, по възможност без да се ползва такси (да мрат, бойкотирам ги от оня протест, когато блокираха града безнаказано)“. Първо мернах още един миражен тролей на спирката, реших, че все пак вървят, поради което повисях половин час, докато накрая не хванах компромисния вариант пред таксито – маршрутка. Маршрутката се умудри да спре в крайното ляво платно от трите налични, поради което се наложи да пресичам между колите в (ако помните) кишата. Всички шофьори, на които попадам напоследък, са ненормални. Тъкмо си мислех, че повече няма какво да ми се случи и спасението е близо, когато се наложи да се размина на тясно по тротоара с един мъжага, който явно смяташе, че аз трябва да вляза в стената, за да му направя път, и се блъснахме, макар и леко… Явно ми беше ден за близки срещи с идиоти. Както и да е, стигнах до me husband жива, здрава, неподгизнала и с телефон в наличност, макар и не у мен, това си беше нещо. Хапнахме супичка в бистрото, ходихме на пазар, от който се сдобихме с голяма кутия „Рафаело“ (човек трябва понякога да си угажда), проспахме следобеда, а вечерта имаше гювечета (отново прекрасни). Просторът беше замръзнал с висулка, но не можах да я снимам.

23 ноември

The perfect breakfast

Прекрасна мързелива неделя. Станахме на обяд, me husband направи най-хубавата закуска, прекарахме деня в мързел, вечеряхме с рибни пръчици и гледахме „Бъфи“. Искам всички уикенди да са такива.

Comments on: "Хроника на уикенда" (6)

  1. sublimeswine said:

    „Мляс, мляс“ за последната снимка :-)
    Дали си успяла да гледаш един моноспектакъл „В края на ноември“ по едноименната книга на Туве Янсон в Театър 199… преди може би 3 години? Никак не беше лош и беше в края на ноември.

  2. Не, уви. Ако има някакво съвпадение с това, което съм написала, е случайно. Но сега ще го имам предвид :)

  3. sublimeswine said:

    :-) А освен това беше куклен моноспектакъл.

  4. Мъъъъррр! Може ли да съм коте свито на топка до печката в твоята неделя?

  5. Добре си дошла, стига да търпиш да ти правят идиотски физиономии, да ти говорят бебешки и да те мачкат, когато ти се спи :)

  6. оу, с удоволствие! :) цаня се за ваше коте. само искам да ме храните! :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: