The one design is in your head

4

В този пост всякак ще се опитам да избегна думата земе***сение, защото в противен случай ще се окаже, че се присъединявам към явлението, което е причината да го напиша. А именно: целият нет е бръмнал, а аз не мога да разбера що за паника настъпи, да му се не види! Заслужават ли си тия два пъти по 3 секунди разклащане всичко, което се изписа? Отговор – не! Толкова безсмислени въпроси и коментари видях, че чак ме хваща срам да чета. Аман значи!

Comments on: "4" (3)

  1. Блоговете са като българските медии… Като няма какво да кажат се хващат и за най-малкото и го раздухват и раздуват… То не че аз не писах по въпроса… макар и в малко по-рачличен аспект. [засрам]

  2. Прочетох какво си писала – то е друго, не това имах предвид. Бях се ядосала от многото постове в блогове, в които се повтаряха едни и същи баналности: какво да правим при земетресение (като че ли не са ни го набивали в главите на всички от малки и не знаем), какво представляват земетресенията (като че ли не се учи в началните класове), телефони на разни министерства и агенции (като че ли могат да помогнат, ако ти падне къщата)…
    Моето първо такова преживяване ми се случи, когато бях малка, не помня точно – може би някъде между 10 и 12 годишна. Бях сама вкъщи и се уплаших много, навлякох някакво яке направо върху потника (ще да е било есен) и изхвърчах от къщи. Маратонките си ги завързах едва на стълбите долу във входа на блока. С тичане стигнах за рекордно време до работата на майка ми… Така че мога да разбера много добре усещането за паника. Обаче смятам, че тия уж „информационни“ постове, от които се възмущавам, само плашат хората още повече и са вредни.
    * * *
    (Между другото, този път дори не се стреснах/ уплаших/ притесних – казах си „а, земе***сение!“ с някакво удивление и интерес, без каквото и да било чувство на страх. Дори не се втурнах да правя нещо от нещата, които се препоръчват (то нямаше и време – много бързо свърши всичко). Мисля, че не се уплаших точно защото вече веднъж се бях паникьосвала ненужно… Така че спокойно, най-лошо е първия път ;)

  3. О, аз още в началото те разбрах добре какво имаш предвид. Верно си е, първия път е стряскащо… На мен ми беше първото откакто се е родил малкия и по-скоро заради него се стреснах така… Хахава работа! Иначе винаги много съм сезабавлявала когато е имало земетресение (май доста имам зад гърба си).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: