The one design is in your head

…известен още като Deadhouse Gates. Ето това е книга от 700 страници, която се чете на един дъх. Интересното е, че онова, дето го разправяха хората, се оказа вярно (те хубаво разправяха, но аз все се съмнявах) – много по-добра е от първата книга. Навремето като я прочетох (въпросната първа книга), не се чувствах особено ентусиазирана да продължа с останалите. Че и с тоя им обем… Обаче е истина – втората е много по-добра като стил, структура, емоционално въздействие, дълбочина – оправил си е кусурите човекът и предлага нещо наистина ценно. Единственият недостатък за мен е това, че на всяка крачка описва големи зверства и трагедии и в един момент започнах да придобивам някаква безчувственост към описанията на поредните убити или измъчвани по особено жестоки и изобретателни начини жертви на войната. Това не попречи на финала да ме хване за гърлото, разбира се… но да не спойля. Към положителните страни на книгата трябва да се добави особеният хумор, който, уви, не става за цитиране извън контекста, но въпреки това на доста места може да докара човек до хилеж (особено ако присъства Искарал Пуст). И философията, намесена вътре. И богатият, жив и реален свят. И това, че успява да бъде истински епична, без да е смешна… и т. н., има си ревюта за целта :)

Comments on: "Прочетох втория малазан" (3)

  1. Звучи интересно и в същото време – натоварващо, така ли е? Питам, за да знам в какви моменти може да се чете.

  2. @ Ghibli: Чак сега? Голям пропуск. :D

    @ Таня Джекова: Да, „натоварващо“ е доста добро определение. Не го препоръчвам за особено светли или особено мрачни житейски моменти.

  3. @ Daggerstab: когато толкова време толкова много хора ти мелят, че това е най-великото фентъзи, писано някога, естествената реакция е отрицателна :) Разбира се, радвам се, че я преодолях. А колкото до „чак сега“ – хубавите книги са безвременни :Р Пък и сега съм в по-добра позиция – ако ги бях почнала с излизането им, трябваше да чакам за по книга на година, а сега остават само две ненаписани.

    @ Таня: наистина е натоварващо, ако човек се впечатлява от сцените на жестокост (от една страна, не са описани с подробности, от друга – понякога само споменаването на нещо е достатъчно да си го представиш доста живо, а се описват доста… жестоки… кланета на цивилни) – но в крайна сметка това го има и в нашия свят и сме го чели в учебниците по история, така че може би аз съм прекалено чувствителна, не знам. Иначе – не бих казала, освен че е много увлекателна и това също може да е проблем, ако човек си има друга работа, която пренебрегва заради книгата :) Освен това е втора книга от поредица от десет, всичките с горе-долу тоя обем, някои и по-дебели, което си е сериозна инвестиция на време за четене. Бих казала, че не се губи много, ако се почне от втората, освен някои подробности, защото сюжетът е на практика отделен. Все пак е добре да се почне от първата, но проблемът е, че тя е писана години преди останалите и си личи. Има малко по-тежък стил, малко по-несвързано прескачане между гледните точки на героите… може да подейства демотивиращо, а всъщност следващите са много по-добри (поне втората е).
    И вечният проблем с превода, който (казват, не съм чела на български, но им вярвам) е много лош. Ако английският ти е добър, е по-добре да опиташ в оригинал (има ги в google books).
    Ама че ферман написах, дано има някакъв смисъл :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: