The one design is in your head

За филма Sunshine

(много спойлери)

Току-що го гледахме и понеже нямах високи очаквания, не се разочаровах чак толкова. Въпреки това го има моментът с усещането за много пропилян потенциал. Бойл е гледал много филми, сред които Одисеята, Соларис и Боен клуб (което за съжаление повече дразни, отколкото радва), но най-много е преписвал от Пришълеца и (как беше на български) Event Horizon. Мрачен, мрачен филм с елементи на хорър (мразя), с безсмислено и клиширано развитие, а двамата най-свестни персонажи (капитанът и психологът) умират първи. Подозирам, че капитанът беше чел сценария или просто знаеше какво ще последва (и аз знаех, аман от клишираност, честно) и избра най-добрата възможна смърт. Психологът и той. Най-тъжното е, че всъщност е имало (била е планирана, но е отпаднала?) или има (смятаме, че е там?) някаква философска линия, която обаче е напълно неразвита и ако не се бях заровила във форумите на имдб, нямаше и да я схвана докрай. Всъщност пиша този пост, за да цитирам много ценното мнение, което ми я обясни. Авторът се казва WarriorAlien и е доказателството, че тъпият ник не е всичко:

It’s apparent that during the most recent portion of their trip, just before reaching Mercury, both Searle and Kaneda were trying to figure out exactly what happened to the Icarus I mission. Kaneda reviewed Pinbacker’s mission logs for clues and Searle addressed any found from a psychological standpoint. By the time the film begins, Searle had identified Pinbacker’s obsession with the Sun and was empathizing with the captain by viewing the star in increasing doses.

Through watching the film, viewing the web diaries and reading the blog, it’s clear that the once atheistic Searle was achieving a sort of spiritual epiphany from these viewings of the Sun. In the DVD’s video diary and in the movie’s blog, Searle has started to reason that a form of God could be somewhat visible in the Sun. While this is debatable from a scientific standpoint, Searle was clearly affected. No doubt Pinbacker had a similar experience, although he took it to fundamentalist extremes by sabotaging the mission.

Searle, however, could not from a scientific perspective allow himself to be swallowed up. While his „Sun showers“ had made him spiritual and mystic in nature – there was obviously some spiritual catharsis in mind when he chose his form of death – he did not allow his beliefs to interfere with the importance of the mission, opting to stay behind and ensure safe travel for Capa, Mace and Harvey.

In response to your original question, Searle’s questions to Kaneda („What can you see?“) tie into his spiritual epiphany. I think we can safely assume that Searle had informed Kaneda of his increasing revelations, Kaneda himself being a Buddhist, according to the movie blog. Right before Kaneda was immolated by the Sun’s rays, Searle was asking if he too could see anything. Maybe he did. Maybe he was looking for something. There was already a scene in which Kaneda attempts a „Sun shower“ very similar to Searle’s.

While Searle may have not gotten an answer from Kaneda, he no doubt got something from his manner of death. Honestly, I kinda’ hope his character found it. His death and Capa’s were the most fitting to their characters.

Comments on: "За филма Sunshine" (2)

  1. Мор said:

    И аз бях доста разочарован от филма, ама да не си повтарям ревюто оттогава де :) Ако не си го чела, за да не се спойлиш, там мрънках точно срещу рудиментарността на благодатната тема за слънцето във филосфски смисъл.

  2. Ще взема да го прочета :)

    Онова, което ме издразни освен всичко останало, беше, че цитираният по-горе пич е стигнал до тия дълбоки прозрения с помощта на допълнителни материали – я от ДВД версията, я от някакъв видеоблог, не ми стана много ясно. Тоест във филма даже и толкова няма, не са сметнали за нужно да влагат и минимален смисъл. Показват ни 2 (две) сцени с психолога и капитана в началото и толкова. Лошият бил казал някаква много философска реплика по едно време („не е твой бог“ или нещо подобно), но на мен ми се е загубила между безсмислената гоненица из целия кораб.

    Някъде в първите минути на филма, докато нашите хора се хранеха на масата, ми мина през ума, че това е точно копие на откриващата сцена на Пришълеца (запознаване с членовете на екипажа и реда, в който ще измрат). И се оказах права. Блях.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: