The one design is in your head

Джон Кърин

Интересно нещо са случайностите. Докато разглеждах любимия си клюкарски сайт, попаднах на артистична фотосесия на Джулиан Мур и оттам на картината от този художник. Тя ме заплени от пръв поглед и ме накара да потърся още информация за него.

Отплесване в мисли за изкуството: доста хора са се опитвали да определят как да различим ценното, истинското изкуство, а аз съм стигнала до един простичък, прагматичен извод, само за мен – онова, което ми говори нещо. Това важи за всичко, но най-вече за картините. Колкото и да е гениална една картина, ако не ме докосва, не е онова, което ми трябва в момента. Мога да прочета какво са писали критиците за нея и да я разбера в цялата й гениалност, но щом не го усещам инстинктивно, ползата от това разбиране се измерва с разширяването на общата ми култура и евентуалния шанс някога да съм в такова състояние (дораснала или, хехе, обратното), че да нямам нужда от чужда интерпретация. Което не е малко, но не може да се сравни с експлозията от идеи в главата ми при сблъсъка с някоя „моя“ творба.

Ето я, The Cripple:

(тя е млада и красива, излъчва грация и жизненост. Но нещо не е наред – забелязваш го бавно – държи бастун и ръката й е някак черна и сгърчена… а нещо в ъгълчето на усмивката й те кара да се загледаш по-отблизо и да видиш, че това всъщност е гримаса на болка… и тогава поглеждаш отново очите й, които вече излъчват непоносимо страдание, но все още греят от радост… невероятно)

Нямаше начин да не потърся още нещо за този художник. Попаднах на още много картини, всичките интересни, и стигнах до извода, че това е художник като за мен :) Изпитах лек шок, когато търсенето с гугъл извади някои откровено порнографски изображения, а после се впечатлих отново, защото те всъщност бяха превърнати в изкуство, защото… ето:

(внимание, порнографска картинка :Р)

(това е доста сложно, защото е порнография, и то най-евтината, присъстваща във всеки гнусен порнофилм сцена, но в същото време е някак одухотворена, колкото и да е странно. разбира се, последното може и да е само в главата ми, затова ще спра дотук с личните впечатления :)

Още една картина с голи жени, но съвсем различна:

(това много напомня на Кранах, но с още нещо чуждо и ново, и резултатът е, че съм едновременно на позната територия и в неизследвано, фантастично пространство. а пък аз много обичам фантастичните пространства :)

Изобщо, този художник има какво да каже, изглежда не само на мен. Всички статии, на които попаднах, споменават колко е популярен, не само сред публиката, но и сред критиците (кото не задължително го харесват, но със сигурност му обръщат внимание).

Линкове за десерт:

http://en.wikipedia.org/wiki/John_Currin

(всичките external links си струват, но препоръчвам тази)

http://supervert.com/essays/art/john_currin/nudes/

Не е като да няма материал за четене и разглеждане :Р

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: