The one design is in your head

Без хартия?

По повод на този пост: http://www.gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=659

Направи ми впечатление как една добра идея за пестене на ресурси – избягване на излишното разпечатване в офиса – се докарва до крайности от някои хора, коментирани в статията, които стигат до представата за един бъдещ „идеален“ свят, в който хартия изобщо не се използва – нито за документи, нито за книги!

Чудя се как може хората да не разбират колко е важна хартията в случая на книгите. Колко различно е четенето, когато държиш книгата в ръка, от уж същото действие, когато се взираш в монотонните редове на екрана. Дали някои хора изобщо могат да усетят удоволствието от обръщането на страниците, от непрекъснато променящата се граница на вече прочетеното и още непознатото, усещането да държиш в ръка нещо тежко или пък въздушно, но съдържащо цялата тежест на света, нещо със собствен аромат, с текстура, която всеки път е различна под пръстите? Дали всеки може да усети това или то е запазена територия за особен вид сноби, към които аз явно принадлежа, ценители, които са чувствителни към нещо, което за останалата част от света е безсмислено като японския култ към приготвянето на чая?

Така и не свикнах да чета от екран, въпреки че имам стотици електронни книги – все интересни и ценни, натрупани по времето, когато още смятах, че мога да чета от монитора. Беше трудно, четенето не вървеше. Опитах се да разбера какво не е наред – нали уж формата е последна по важност в случая? Нали са важни идеите? На практика се оказа същото е като да замениш чаената церемония с гълтане на хапче, което съдържа всичките съставки на чая. Предполагам някои ще сметнат, че прекалявам, че проявявам претенциозност (оттам и онова за снобите), липса на адаптивност към новото и вживяване в дреболии… Сещам се за медиевистите на Азимов :) И така да е, електронните книги просто не миришат правилно, и за щастие все още не сме тръгнали да се отказваме от хартиените, така че поне в това отношение само си размишляваме.

Колкото до документите – там въпросът е съвсем практичен. Хартията просто е по-трайна от нули и единици, записани на магнитен носител (на който му е горял някога хардът, знае за какво говоря, и това са доста хора, защото на всеки рано или късно му гори хардът или не дай си боже, сървърът). Вярно е, че техниката се развива и магнитният запис вече остава назад, но когато мисля за това, неизменно се сещам за една статия, прочетена навремето (уви, не помня нито къде съм я чела, нито кой я е писал), според която най-напредналите технологии за съхранение на информация – лазерно гравиране на миниатюрни кристали (да речем, не помня точно) – на практика представляват връщане към дълбаенето върху камъни с чук и длето. И ако трябва да степенуваме трайността на носителите на информация, онези камъни от древността все още са на първо място :) Колкото по-съвършени стават средствата за съхраняване на информация, толкова по-крехки са. Представяте ли си CD, или DVD, което при правилно съхранение се чете без проблеми след 2000 години? Разбира се, някъде в бъдещето ще го измислят и това, но в момента хартията все още е победител в състезанието по надежност, а именно това е важно за бизнеса. Можем да прибавим и това, че хартиен документ се фалшифицира доста по-трудно от електронен.

Вместо елегантен завършек: не знам защо чувствам порив да се извиня на всеки, който е стигнал дотук… Е, извинявайте :)

Comments on: "Без хартия?" (3)

  1. Всъщност цифровия запис има потенциала да бъде вечен, защото много, много лесно се прехвърля от един носител на друг.

    На съвременната целулозна хартия и давам век, максимум, ако не се съхранява при много специални условия – това не е древен пергамент. Ако разпечаташ нещо, вероятно тонерът ще опада от хартията, преди самия лист да се разпадне. :)

  2. Прав си за лесното прехвърляне, но продължава да ме гложди нетрайността на цифровите носители (в момента) и случващите се не чак толкова рядко грешки при презаписа. Колкото до нетрайността на съвременната хартия в сравнение със старата, и за това пишеше в онази статия (жалко, че няма никакъв шанс да я изровя). Все пак хартията дори в момента си има едни 100-150 години живот, според мен. Ясно е, че в цифров вид информацията е безкрайно по-лесна за обработване, търсене и т.н., но това не означава, че хартията губи значението си.

  3. Представете си някаква планетарна катастрофа. Примерно изтича радиация и ние измираме. Идват после наши далееееееееечни наследници и/или извънземни и намират останки от нашата култура. Дали ще знаят какво да правят със сиди-тата? Или даже още по-реално. Вярвате ли, че след 100 години ще има апарати, четящи ДВД-та? Ми, че ние вече грамофони нямаме за плочите си, кой знае дотогава какво още ще е измислено….

    А за аромата на книгата… нямам думи. Магия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: