The one design is in your head

Време за флейм

Направих грешката отново да отворя този блог и пак се вбесих :)

Предисторията: отскоро има нов блог, наречен Openly Feminist и посветен на – без изненада – феминизма. Попаднах на него горе-долу от старта му и започнах да чета с интерес. Това продължи до третото ми влизане, когато вече се бяха понатрупали коментари и осъзнах, че хората там ме дразнят с отношението „аз съм прав, ти не си, чуваш ли, само аз съм прав“. Олеле, какво направих? Трябваше да го напиша в женски род. Или поне трябваше, ако слушах жените от онзи сайт. Щото иначе това е сексизъм и затвърждаване на лоши стереотипи. Като например любовта, и тя е един лош стереотип, във всеки случай тази, на която учим децата с приказките, защото там има принцеси, които не ходят на работа, а си седят вкъщи по цял ден и се занимават с ръкоделие и чакат принца да ги спаси… Трябва да се ревизират приказките! Освен това трябва да се забранят вицовете за блондинки и изобщо за жени. Иначе слушателят е поставен в неловката ситуация да се смее насила, или да го обвинят, че няма чувство за хумор… Е, дами, това е тъжната истина – наистина нямате чувство за хумор! Да, има гадни сексистки вицове, които не трябва да се толелират (като оня за „остави кучката да готви на тъмно“), но цитираните от вас са съвсем нормални намигания и да, са смешни. Това, което преля чашата обаче (и е причината да четете флейм от добра душица като мен), е постът за смяната на фамилното име при брак. Според блога ако жената приеме фамилното име на мъжа, това е „част от една патриархална традиция, в която жената се смята за собственост на съпруга си“, което е една много значима причина да не го прави (наред с „ще си загубя контактите“ и „ми не си давам името пък, мое си е и си го обичам“). И докато последното го разбирам (егоизмът не ми е съвсем чужд), изказването за собствеността и последвалите коментари ме вбесиха. Най-много ме дразни позицията на непримирима войнственост, заемана от някои коментиращи (и после защо феминизмът има лоша слава), както и намирането на проблеми там, където ги няма. Може ли по българското законодателство (че и в повечето части на света, предполагам) жената да избере да си запази името след брака? Може. Има ли вълна от обществено порицание за жените, които го правят? Няма. Защо тогава изобщо се създава спор по въпроса? Положението е същото с повечето от коментираните проблеми в блога. Онова, с което се решават те, не се нарича феминизъм, а здрав разум. Нужно е само да се отнасяме с другите като с хора – с вниманието и уважението, което очакваме от тях, вместо да издигаме лозунгите на подтиснати, когато всъщност не сме. Толкова е лесно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: