The one design is in your head

Обзалагам се, че някои хора биха се изненадали от това, че следя шоуто и дори се вживявам. Дойде моментът да разкрия воайорската си страна :) Всъщност, въпреки че не харесвам повечето риалити шоута, реших да дам шанс на това предаване – и видях доста повече класа от обичайното, което беше достатъчно да ме спечели. Под повърхностните монтажи с разголени жени и мъже и всичките глупости с „изкушението“ (тм), това си беше едно доста добро изследване на отношенията в четири двойки, всяка с особеностите и проблемите си. Радвам се, че авторите са успели да намерят баланса и да покажат все пак и нещо качествено. Смятам, че подобно на участниците в предаването и аз научих нещо за живота (…вселената и останалото…), дори само в ролята на зрител. Признавам, че винаги ме е гонило любопитството точно по тази тема – любовта между двама души – и ето го шансът да наблюдавам живия живот, не литературна или филмова измислица. Да, имаше манипулации, но в такова предаване те някак си се подразбират, а задачата на зрителя е да отсее истината. За мен шоуто беше ценно с това, че представи участниците много отблизо и аз поне не останах с чувство за фалш и игра по сценарий. Всъщност, може би това е причината да пиша този пост – сега сякаш се разделям с хора, които съм опознала.

Когато последният епизод свърши драматично с раздялата на една от най-симпатичните в началото двойки, отворих страницата на предаването и се зачетох в коментарите за Милена и Филип. Изненадах се, че има толкова различни тълкувания и позиции за едно и също нещо, крайно противоположни, и това беше още един урок за мен (въпреки че напоследък имам чувството, че житейските уроци ги забравям в момента, в който за пореден път ми се разкрият, но това е една друга тема). Дали мъжът е виновен за изневярата си или жената е виновна, че поначало е приела да се хване с такъв човек или че не може да приеме факта, че мъжете винаги изневеряват? Дали ако продадеш жилището си, за да се нанесеш при приятеля си, си тъпа патка, ама от най-тъпите? Това последното беше много абсурден коментар за мен, но самият факт, че не беше само един, означава, че ето на – има и такива хора, които мислят по коренно различен начин от мен… и това ми идва в повече. (Малко е смешно да се шокирам така от осъзнаването на азбучни истини като „хората са различни“, но хей, това съм си все още незрялата аз.) Друг урок ми дадоха Андрей и Кики – за пореден път ми показаха, че има разлика между истинските мисли и чувства на един човек и начинът, по който той ги представя, и че изказванията на хората не трябва да се приемат като абсолютна истина. Това е нещо, което все не успявам да схвана, въпреки че действителността се старае да ми го набива с чук в главата непрекъснато. Би трябвало да е просто, това е един от основните закони на общуването все пак, нали :)

Една от основните теми в предаването беше честността и откровеността, което се върза с нещо, което ме вълнува напоследък. Става въпрос за мен самата и доколко аз мога да претендирам, че съм честна – с другите и със себе си… Вярвам в честността (да се чете – ако има нещо, което да мога да нарека принцип, първо ще е това), също така смятах, че я постигам, но напоследък се питам така ли е наистина.

(…лична драма alert…)

В заключение, линк към сайта на предаването: ostrov.ntv.bg.

П. П. Противно на очакванията ми, Витомир Саръиванов закопава в земята като водещ и двамата водещи на Сървайвър досега – уж тежка артилерия като Камен Воденичаров и „оня с претенциозното име, дето се води актьор“, а, да, Владо Карамазов. Струваше си да се види :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: