The one design is in your head

Прочетох „Вълчият брат“ от Мишел Пейвър, прекрасна приключенска книжка, която ми върна копнежа по живота сред природата. (Цяла серия са, дано да ги доиздадат.) (Напоследък установявам, че все повече вкусовете ми клонят към детски или юношески книги – чудя се дали е знак за вдетиняване :) Книгата не е нещо изключително като стил, но историята е добра, а действието се развива преди около 6 000 години и ми се стори доста правдива в това отношение. Винаги съм се възхищавала на уменията на онези древни ловци да оцеляват – загубени от съвременните хора. Смътно помня един разказ, в който моторизиран полицай някак се пренесе в древното минало на Исландия и беше напълно безполезен, а хората го съжаляваха и презираха като сакат. Всичките му съвременни знания не му вършеха никаква работа в онзи свят. Разбира се, нужното познание не е напълно забравено – и днес все още някои хора пазят заветите на предците си. Можем да ги видим по канал „Дискавъри“. Евенки, инуити, айну и други странно звучащи имена… Гледаме на тях като на редки екземпляри, които си заслужават поставянето във витрината на телевизора. А имам чувството, че те са онези, които единствени помнят важните неща. Наскоро ми попадна цитат от Николай Хайтов, който беше казал – (не го помня точно, но нещо такова) – „По селата вече не знаят как се правят халища, как се опазва житото. Умения, пазени с поколения, са изгубени.“ Чудя се дали това е само следствие от прогреса или е необходимо, за да го има въобще този прогрес? Можем ли да направим космическите кораби и да се отправим към светлото бъдеще, което фантастиката (или поне един клон от нея) ни предрича, без да сме забравили и изличили от себе си древния ловец? Много ми се иска отговорът да е „да“, да може тези несъчетаеми неща по някакъв начин да се съчетаят… Разбира се, ако не се самоунищожим преди това, както предсказва онзи другият клон от фантастиката :) Забавното е, че според някои нови (сравнително) течения в науката като еволюционата психология ние всъщност не сме се променили чак толкова и все още онова, което ни ръководи, са подбудите на древния ловец… Определено е интересно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: