The one design is in your head

Този пост е много объркан и всъщност четенето му не се препоръчва.

Ако някой се е чудил къде зачезнах през последните близо две седмици – бях извън нета повечето време и определено не ми е оставало време да пиша. Днес си изчетох около половината написано по форума за това време, за останалото не ми стигнаха силите и го оставих за утре. И това е само форумът! Вярно, че са спамери… но както и да е, отплесвам се.

През тези дни ми минаха първите две седмици с лекции – първата само три дни, но втората плътно всеки ден от 9 до следобеда (пускаха ни около четири и половина, та се търпеше). Взех си и първия изпит – хубаво нещо са предварителните :) Оживях благодарение на Ян, който всеки божи ден ставаше в 7 и половина, за да ми направи сандвичи и да ме изпрати – благодаря ти, сърце мое! Засега започваме добре, а и колегите изглеждат свестни – въпреки че още не сме се запознали съвсем.

Междувременно в нощта преди изпита ходих на страхотен купон (не сме ли авантюристично настроени) на вилата на Валери, която се оказа точно обратното на онова, което си представяте, като чуете „къща на село“, и твърдо реших като се опарича да си купя пад за DDR. Отиването дотам си беше като един от онези филми с младежи, дето се изгубват завинаги в някое диво място. Морви е писала – в един момент стигнахме до табела, която гласеше „Строго охранявана зона. Стреля се без предупреждение.“ Определено беше забавно де, нали не карах аз :) През голяма част от пътя спорихме с Рол за същността на музиката и за фундаменталните разлики между сериозната, както той нарича известната макар и неправилно като класическа, и популярната, което за него е всичко останало. Странното е, че не се изпокарахме до кръв. На самия купон имаше храна (много и вкусна), любезни и жертвоготовни домакини, басет (!) и много хубави хора, най-вече Амелия, която е просто прекрасен човек и дори за малко да й го кажа… Игра се DDR на втория етаж, оттам и убедеността ми, че ще си купя пад и не ме интересува пък.

Иначе Рол упорито ни навиваше да гледаме сериала „Скинс“, до степен твърдо да ме убеди, че това нещо аз няма да го докосна и с прът, или както там е английският израз. Гледахме го все пак и се оказа интересен и хубав, при все някои неща, които ме стряскат. Чувствам се малко като представител на изостанало възрастно поколение, когато гледам как 16-17 годишните герои се плющят, псуват и пият някакви хапчета, предизвиквайки у мен лек потрес все едно съм някоя бабичка.

Гласувах. Хората, за които гласувах, не спечелиха, но аз и без това не се вълнувах чак толкова кой ще спечели.

Напреднах с бродерията си. Май не съм споменавала. Това е един малък гоблен, купен преди 8 до 6 години, който си седеше в шкафа ми с идеята някога да го почна. Беше от нещата, които искам да свърша в живота си един ден, и които (както е с всички списъци от този тип) именно по тази причина всъщност не свършвах. Изведнъж нещо се случи и получих прозрение от типа „Всеки сам кове съдбата си“, „Животът ми е в мои ръце“, и „Ако искам да го направя, трябва да започна да го правя, а не само да мисля как един ден ще го направя“. Гобленът стана изразът на тази философия и макар да е нескопосано неравен откъм опаката страна, всъщност става доста добре. Има още малко работа, но скоро ще го завърша. Много е приятно да създаваш нещо истинско с ръцете си (нещо, което не е електронен текст). Не е съвсем уникално творчество, но си е мое. Та така, очаквайте скоро снимка.

Зарибих се по Puzzle Quest, много, много приятна игрица, която съчетава РПГ с пъзели от типа на Bejeweled и Cradle of Rome, с която съм прекарала доста часове. Освен това днес си взех и двете възможни шапки от фестивала за Хелоуин в Guild Wars и се понапих с няколко вида алкохол (в играта, в играта), от което ми се зави свят, защото пиянството се проявява чрез едни много психеделични ефекти на екрана. Честит Хелоуин, между другото. Прочетете си „Една нощ през самотния октомври“.

Този пост се получи страшно объркан и всъщност може би е добре да го напиша и в началото. Ако сте стигнали дотук, мога само да кажа – няма да се извинявам пък, сами сте си виновни :)

Comments on: "Разни работи от последните дни" (2)

  1. Прекрасни дванадесет дни, me heart :-) А напиването, наистина беше страшно, след като ми прилоша и в реалния живот :-)

  2. […] е завършен :) Преди грубо 1 година и 4 месеца съм писала, че скоро ще бъде готов – ето, изпълняваме си […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: