The one design is in your head

Тази сутрин трябваше да ми режат венеца. Отидох както подобава на заколение – със свито сърце, и след като изтърпях моментната болка от инжектирането на упойката, зачаках ужасЪТ. Страшното обаче така и не почна, не усетих буквално нищо, а понеже все още ме държи – и в момента не усещам нищо.
Рекох да постна колко съм щастлива от развитието на историята преди да премине ефектът на благословената субстанция. После като ме заболи ще чета и ще си спомням.

П.П., няколко часа по-късно: да ми се не види и наивността, с която съм го писала това, но както и да е. Да живее и кафетинът.

Comments on: "Бог да благослови упойката" (1)

  1. Be brave me lass
    Стискам палци всичко да е наред.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: