The one design is in your head

За щастието

Когато навремето (като малка) четох война и мир, бях разочарована от края. Наташа из Ростова (стар майтап), която цял роман страда за княз Андрей, се ожени за далеч не толкова привлекателния Пиер и се превърна от тънка чувствителна девойка в едра матрона с куп деца. Това беше предателство към романтичния идеал, което ме накара да се сърдя на Толстой. Едва по-късно разбрах, че именно такова е щастието и че Толстой всъщност го е описал много истинно. Щастието те прави ленив, дебел и доволен. Просто защото си щастлив. Проблемите, които са имали значение преди, изглеждат маловажни; световните мъки вече не те интересуват както преди; мислите ти са спокойни и уверени. Донякъде си затъпял, но знаеш, че това всъщност няма значение. Прилича на наркотик, като се замисля, само че ефектът е по-различен – за съвсем кратко време цялата личност се променя и може никога да не се върне към предишния си вид. Често си мисля, че ако ми предложат да избирам, винаги ще избера щастието пред мъдростта. Еклесиастът хубаво го е казал навремето*. :)

* Защото голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: