The one design is in your head

Та така, върнахме се от морето. Чудя се сега за какво да пиша, дали за важните и тъжни неща, които изпуснах, но знам, че са ставали – бурята в мрежата беше голяма (имам предвид това и това), или за тъжните неща, които видях; или за това как си прекарахме прекрасно напук на всичко. Толкова добре ми дойде откъсването от новини и интернет, София и шофьорите й… Мързел и четене на книжки, идеалната почивка. Взех си отпуск от живота – моят и този около мен. Напълно нарочно, щото иначе щях да се депресирам съвсем.

* * *

На книжния фронт – наваксах си с две книги, които отдавна ми бяха в списъка и – интересно – се оказаха донякъде подобни. Светинята на киберпънка „Невромантик“ от Уилям Гибсън и „Хакери на човешките души“ от Иван Попов, която също се води киберпънк. Специално втората е разкошно нещо, но иска малко повече обща култура от читателя, иначе няма да схване доста от нещата. А ако не е българин, сигурно нищо няма да схване, само ще се чуди какви са тия кодови изрази от четвърти-пети функционален тип навсякъде из текста :)

От бургаския „Хеликон“ (все още ми е любимата книжарница) си купих Children of Hurin за 30 лева при корична цена 18 лири; и това ако не е добра сделка :) Тичайте, имаше още две останали :Р Изданието е мечтата на маниака, твърди корици, красива обложка и цветни илюстрации… прелесссссст.

* * *

Лощите неща няма да ги коментирам, просто ще ги отбележа. Пътят до Каваците е застроен плътно от двете страни и вече не е път, а уличка в бетонен комплекс. За Райския залив не ми се говори :/ Созопол става все по-тъп град, всъщност вече се е курортизирал и в него няма какво да се прави, нито къде да се отиде. Дори атмосферата на стария град я няма – странно е, но е така. Някак вече спря да ми пука. Всеки получава това, което си е заслужил – и созополчани също ще се осъзнаят, но ще е твърде късно.

* * *

За самата почивка няма какво да пиша чак толкова, освен че беше чудесна – благодаря за това на me husband, който ме замъкна на море (и ме замъкваше на плаж сутрин, с риск за живота си), изтърпя ме и се грижи за мен.

* * *

Може да ви се струва странно, даже позорно, това избирателно затваряне на очите. Как мога да кажа, че съм си починала чудесно, след като съм видяла оня клип с убийството на шведския турист? И аз не знам, но го направих съзнателно и нарочно. Изключих се. Наех си празна стая в кукларника (виж Невромантика), това е.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: