The one design is in your head

Scream for me, Sofia!

УАААААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!

Така де :) Понякога ми е жал, че нямам един от ония басови гласове, с които метъл феновете ВИКАТ. (Все пак е за добро :)) Но вчера направих каквото можах, и знам, че си струваше болките в гърлото тази сутрин.

Страхотен концерт, нещо велико и сигурна съм, за много хора – най-великото им преживяване. Не бях виждала такава тълпа и толкова тениски на Мейдън накуп :) Влязохме някак си (много лошо беше уредено влизането, но нейсе), седнахме да се съвземем (бяха се сетили да покрият тревата, умно) и полека-лека стана време за Ахат. Които свириха познати, но за сметка на това обичани парчета, и си попяхме на „Черната овца“ както си трябва. Малко чакане и на сцената излезе Лорън Харис – много готина девойка, от която за съжаление не видях много, защото пред хубавото ни местенце започнаха да застават едни високи хора и постепенно формираха плътна стена. Беше още светло и екраните не се виждаха, а аз изпаднах в моментно отчаяние и пристъп на убийствени намерения към хората, които непрекъснато ни тъпчеха багажа, но после се съвзех. Още малко чакане, през което тълпата около нас стана доста по-плътна… после изведнъж зашумя – Мейдън бяха се показали на сцената. Почна се :)

В един момент Жоро предложи много мъдрото решение да се дръпнем настрани, и си намерихме място с по-малко блъсканица, по-готини фенове, и най-важното – без високи хора пред нас. Тоест, имаше го онзи баща с детето на раменете, който през целия концерт ми закриваше точно мястото, на което стоеше Дикинсън, но пък Дикинсън обикаляше по сцената както си му е обичаят, така че доволна съм, зърнах го повече от веднъж :) Шоуто беше невероятно, огромни плакати се сменяха отзад, танкове и еди-та се разхождаха по сцената, невероятно осветление, китаристите чупеха стойки и прочие, обаче най-много ми хареса моментът,в който чух едни начални тонове, развя се британският флаг и видях червен мундир… ех. Изпяха две от новите песни и започнаха с класиките, които се надявах да чуя. Феновете пред мен дивееха много добре :) Когато всичките тия хора на стадиона запяха Fear of the dark, усетих, че това ще го помня дълго. Невероятно беше, наистина. Поревахме си подобаващо на всичко, като гласът ми се опита да си замине по едно време, но за Run to the hills си го привиках обратно или пък просто открих нови начини за вадене на звук от гласните струни :) Споменах ли звука? Звукът беше най-качественият, който съм чувала (на всичките си 7 метъл концерта, но както и да е). Чувахме добре всичко, без да оглушем, даже се чувахме помежду си. Удоволствие :) След още няколко песни обаче ония се наканиха да си ходят – час и малко се бяха изнизали като няколко минути. Разхвърляха перца и прочие и си се прибраха, представете си! Естествено, не ги пуснахме. Изслушахме си още три песни с кеф, и групата отново си тръгна. Имахме надежда, че може да се появят пак, викахме и пляскахме още няколко минути, но уви. Пуснаха ни Always look on the bright side of life обаче, което си беше утешително :) Тръгнахме си с великолепно настроение и Жоро ни закара по къщите, благодаря :Р

Благодаря ти, че беше с мен на този концерт, me heart :)

А днес разбрах, че освен музикант (певец), автор на текстове, писател и фехтовач, Брус Дикинсън е и пилот на самолет (истински граждански пилот, сериозно) и добър актьор. Култова личност, an individual art form, ако мога да го цитирам :)

Comments on: "Scream for me, Sofia!" (1)

  1. Мдам, преживяването беше единствено по рода си:)
    Благодаря ти, че се нави да дойдеш:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: