The one design is in your head

Преди всичко, извинете за този пост. Вчера обаче изгубих два часа от живота си и твърде много мозъчни клетки. По принцип не бих оплювала телевизионно предаване. Направили са го хората, а ти гледай ако искаш, никой не те кара. Обаче. Това не е какво да е предаване, а Сървайвър. Онова същото страхотно и интересно предаване, дето обичам да го гледам по всяка чужда телевизия, по която го хвана. Навремето гледах „Последний герой“ по руската, сега се кефя да хвана по някой епизод от американските сезони по AXN. НИКЪДЕ няма такава простотия, каквато беше българският вариант. Вчерашният двучасов финал просто преля чашата.
Начало: повторение на последните 20 минути от миналия епизод, с реклами по средата. Но ние вече сме свикнали, защото това предаване е по-разтеглено от сапунен сериал. Водещият Камен Воденичаров държи реч за новата България без комплекси, която сме открили на Карибите. Единственият ми комплекс от това, че съм българка го създават подобните изказвания, които продуцентът Слави Трифонов и сценаристът (на реалното телевизионно шоу, хехе) Росен Петров не пропускат да наблъскат във всеки епизод. Аман от тия комплексирани типове, честно.
След рекламите: Камен Воденичаров пред банката (реклама, защото ясно се вижда коя е въпросната банка), в която се съхранявала урната с последните гласове и по-важно, наградата за победителя от четвърт милион лева. „Аз никога не съм виждал четвърт милион лева накуп, а вие?“, цепи се водещият. (Ако това беше нормално цивилизовано шоу нямаше и да видим. Да сте чували за едни неща от хартия, наречени чекове?) Камен се обръща да влиза в банката, а след него тръгват две мутри – плаха надежда, че ей сега ще има физическо нападение – не, това били охранители, жалко. Кратка и жалко изкуствена сценка на диалог с банковия служител на гишето (горкия човек, дано да са му платили достатъчно) и тримата излизат триумфално от трезора. По-малко едрият охранител носи бая тежкия сандък с гласовете (между другото нашият Сървайвър е единственият, в който тотемът за неприкосновеност е 4-килограмамово дървено трупче, в другите обикновено е огърлица), а другият носи прозрачен аквариум с пачки. Представете си го, ако можете, прозрачният сандък с пачките, четвърт милион лева са това, вие виждали ли сте толкова пари накуп? Качват се в мутренски изглеждащ джип и тръгват към НДК. Понеже трябва да се пренесат тия пари в брой в аквариум, задължително е просто, движението е спряно, а джипът е обграден от полицаи на мотори. Явно развълнуван от близостта на толкова много пари и красивите мигащи сини светлини, Камен Воденичаров казва „Хубаво е да се движи човек с полицейски ескорт из София“, и за тази реплика наистина заслужава да се движи с полицейски ескорт, ама малко по-друг и не към НДК, а към районното. Има ли нещо по-просташко от това да спреш движението на целия град и хората да си чакат по спирките в дъжда (за тия в колите не говоря, те поне са на топло), за да можеш да си покажеш черния джип с колосалната сума четвърт милион в него как минава от Цариградско шосе към НДК, свивайки за по-кратко през площада на Народното събрание и катедралата Св. Александър Невски? Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже…
Нататък нещо нямам сили да разправям, но простотията си остана и се засили. Някъде около включването от Якоруда с най-известния баничар в страната реших, че спешно имам нужда от малко Chicken Invaders и нататък не слушах. Победителят в играта се подозираше отпреди седмици и стана напълно ясен с промяната на правилата на т.нар. полуфинали, когато вместо с племенен съвет се реши двамата финалисти да се излъчат с директна елиминация. Изненадващо на трениралата дълги години гимнастика Нели се падна да се състезава чрез пазене на равновесие върху греда, а на занимаващия се с бодибилдинг Ахмед – състезание за физическа сила срещу два пъти по-лекия от него Наско. Не знам дали има някакви правила, при които се преотстъпват правата за Сървайвър, но това беше гавра с принципите на състезанието, за която би трябвало на тези хора да им се отнеме правото да правят тази игра. Не знам и дали ще има втори български Сървайвър, но предпочитам да няма. Предпочитам да гледам AXN, където не се гаврят със зрителя по този начин.

Comments on: "Българският Сървайвър и защо е по-добре Слави Трифонов и Росен Петров да ги сгази стадо слонове" (2)

  1. Ужасно съм съгласен. Тези хора се оляха от патриотични мисли. Аз да бях го правил предаването по-добре щях да се справя.

    Слави и реалити шоу … магаре и космос!

  2. Не подозирах, че е било толкова зле. В смисъл, и на мен българският Сървайвър ми беше скучен за разлика от чуждите, но не подозирах до какви дълбини е стигнал накрая.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: