The one design is in your head

Пост за мене си :Р

Добре де, стига депресарски настроения и телевизионни сериали по цял ден (днес гледах 2 епизода на „Сексът и градът“, един на „Отчаяни съпруги“ и един на „Съдия Ейми“, мисля, че ми стигат). Зареждам си батерията на фотоапарата и смятам да си вложа енергията в нещо по-съзидателно. Или поне смятам да сготвя онези макарони (ако се получат, ще пиша). Имам си котка за снимане, в крайна сметка. Излегнала се е на дивана и спи, днес прави това през по-голямата част от деня. Не я обвинявам, жегата е такава, че човек няма сили за нищо. За излизане навън и дума не може да става.

Иначе, имам си „Жертвоприношение“ на ДВД благодарение на Ян. Няма субтитри, но не е чак такъв проблем :) Спомних си, че бях отишла на един документален филм за снимките на този последен филм на Тарковски, и си намерих поста от форума… Звуча вдъхновено. Бях забравила усещането. Тарковски е един от тези хора, които винаги ми го връщат. Бах е другият. Изобщо не се учудвам, че музиката на единия присъства във филмите на другия. И двамата са мислели едно и също.

Филмът беше този:

Режисьорът Андрей Тарковски
Regi – Andrej Tarkovskij
Швеция, 1988, 102′
Режисьор: Михаил Лешчиловски · Диктори: Брайан Кокс, Ерланд Йозефсон
Документален, шведски

Документално наблюдение, извършено в творческата лаборатория на Тарковски, по време на снимките на филма му Жертвоприношение.
А това е постът ми от тогава :)

Всъщност филмът се оказа не особено… за широка публика. Подозирам, че трябва да си фен на Тарковски все пак, за да ти мръзнат коленете и ушите два часа. Имаше някои много ценни неща, за киното по принцип и за самия Тарковски, и за „Жертвоприношение“, разбира се.

– времето се поддава на създаване. Разбира се, винаги е било ясно, но е чудесно, когато ти го кажат по този начин. Парчета реалност, които са практически вечни.
– колко мисъл има зад всичко. И случайност едновременно.
– Тарковски, когато е недоволен: „Интересно, няма нужда да обясняваш на шведи какво е цъфнало черешово дърво. И все пак те те гледат с недоумение.“ Убийствена ирония, просто трябва да се види.
– кадърът с горящата къща на финала. Залогът е невероятен и… не се получава. Тарковски: „Да куда он идет, *** его мать!… (тук, трябва да отблежим, залата леко се захилва.) Идиот!“ Нюквист, вече всичко е прилючило: „Това как той тича към колата не го заснехме. Камерата блокира“ Тарковски: „И ми го казваш едва сега?!“ После снимат пак – борбата презаснемането да се осъществи, усилията да подготвят всичко (построяват отново къщата), напрежението… И този път става както трябва.
– самият Тарковски – един такъв нервен, рязък, дори страшен, или пък отнесен…
– музиката, отново.

И други такива.

Comments on: "Пост за мене си :Р" (1)

  1. Хех, радвам се че макар и косвено съм спомогнал за позитивни емоции.
    Депресията на сапун, а жегата трябва да си в Пловдив, за да я оцениш :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: