The one design is in your head

Много неща се случиха, някои добри, някои – не.

На 28-ми беше връчването на дипломите на магистрите във Военна академия. Беше хубава церемония, с военна музика, речи и министър, но като се изключат двата дни строева подотовка на слънце. Изненадващо, въпреки жегата нямаше припаднали в строя. Публиката поне можеше да се отдалечи на сянка… По едно време се оттеглих в тоалетната да се наплискам с вода и установих, че 1. съм прежълтяла, 2. тоалетната има прозорец, който гледа към плаца, 3. там освен това е хладно и има чешма със студена вода. Познайте откъде догледах церемонията :) После малко снимки, малко почерпка и се прибрахме, живи и с диплома.

Абсолвентската вечер беше в ресторант „Панорама“, и се оказа най-хубавото ми прекарване на подобно събиране. Забавлявах се през цялото време, а компанията беше страхотна. Хората танцуваха, пяха, вдигаха серия от тостове… Атмосферата ми допадна много. Не усетих никакво скрито напрежение или неприязън, каквито обикновено има при събиранията на колеги, напротив, всички бяха в хубаво настроение и се усещах като на празник. Потанцувахме, снимахме се, хапнахме, имаше специална торта… Музиката беше хубава :) Изобщо – добре беше. Тръгнахме си в 2 и половина, а хората са стояли до 4 и са продължили на друго място.

А в неделя разбрахме, че в същия този петък, на 28-ми, е починал Дейвид Гемъл :( May he rest in peace.

В понеделник си купих Мартин, който видях и не можах да подмина, а Ян си купи Станек и започна да го чете. Дългът си е дълг. Поприказвахме си малко със Светла, беше приятно да си поговорим за книги. Успях почти да ни съсипя втората част от деня и приключихме вечерта с подобаващ мазохизъм – последните 2 епизода на „Анатомията на Грей“. Хубаво е да гледаш сериал, в който главната героиня страда, когато я смяташ за тъпа патка… Но ми беше жал за кучето.
Също така в понеделник ни инсталираха светофар. Истински, с червено и зелено, а не оня „бягащ пешеходец“, с който никой не се съобразяваше. Не знам защо пешеходната ни пътека беше мястото, на което винаги гледаха да ускоряват. Почти никой не спираше да направи път. Шегувахме се, че си рискуваме живота, като пресичаме, но си беше истина. Веднъж за малко да блъснат баща ми. Аз пък наскоро попаднах на кретени, които ускориха през групата малки деца и възрастни жени и на минаване изпсуваха и показаха среден пръст… защото им се наложи да намалят на пешеходната пътека, както ги задължава правилникът! И винаги се намираха такива шофьори идиоти. Колко съм ги благославяла при всяко пресичане… Много често съм си мечтала да мога да причиня повреда на някоя кола само с поглед. А сега съм ама много доволна, че пиша това в минало време.

Има и нещо неприятно тази сутрин – хакнали са сайта на хора, които са ни така да се каже колеги. Колкото и да не сме на едно мнение и дори понякога да им се смеем на идиотизма, ми е гадно от тази долна постъпка. Примитивна и равносилна на физическо напрадение. Надявам се да се съвземат и да му разберем именцето на този, който го е направил.

Инаше още нещо неприятно, което няма как да спомена, без да засегна личния живот на близки хора. Все пак ми се иска да кажа, че ми е тъжно… Но животът продължава. Вие сте от добрите, да знаете.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: