The one design is in your head

Вчера я прочетох. Почнах я като си легнах и я свърших в 7 без 15. Не ми се случва често да не спя заради книга. Но и това не е каква да е книга. Точно така трябваше да я прочета, на един дъх, през нощта, и точно сега. Има си подходящо време за някои книги. Или има книги, които правят момента подходящ за себе си, когато ги прочетеш? Днес се чувствам като човек, който е бил във виртуалността малко повече, отколкото му се полага. Реагирам бавно. Добре поне, че не ме боли глава от пиене на виртуална бира :Р Все още мисля малко на руски и си повтарям „глубина-глубина…“

Лабиринтът е за същите неща, като Дозорите, само че е по-хубав. Да, повече ми харесва. И добре че го има Лукяненко да пише такива книги с такива герои. Героят му е един и същ впрочем, като на Зелазни. Човек, който обича… обича хората, добри и лоши… Един такъв честен и глупав…

Не знам дали под влиянието на книгата, но днес приключих с една лъжа. Повечето хора ще го сметнат за глупаво, защото лъжата беше… незначителна(?), оправдана от какво ли не(?), а ми носеше облаги. Но всеки път, когато ми се наложеше да се сблъскам със собственото си лицемерие(?), се чувствах зле. Сега се чувствам по-добре. Искам да започна отново да върша нещо, да започна на чисто, да се върна към себе си, бла бла… надявам се това да ми помогне. Надявам се също да съм си научила урока и да не се оставям да попадна в такова положение отново. Не знам дали ще успея, мога само да се надявам.

Comments on: "Лабиринт отражений" (5)

  1. Ееех Лабиринтът:) Да е жив и здрав Лукяненко.

    А по втория въпрос – поздравления me heart, важното е да се чувстваш добре и в мир със себе си @}->–

  2. Книжката я прочетох също наскоро, макар да я имам от един семинар на LUG-BG преди 3 години. Съжалих, че не съм го направил по-рано. Книгата е наистина страхотна. Съжелявам за филмите от трилогията на Стражите, които на доста хора не се харесват по неразбираеми за мен причини…

  3. Привет :) След тази книга Лукяненко вече твърдо ми влезе в категорията любими писатели.
    Иначе, за филмите по Патрула мога да предположа защо не се харесват – не са в духа на книгите (колкото и мъгляво да звучи това като обяснение). Аз по принцип рядко гледам филм по книга, без да съм я прочела преди това, но при „Ночной дозор“ това се оказа правилният начин да се гледа филмът – възприема се според вкуса на човека като един ако не прекрасен, то достатъчно добър филм. После прочетох книгата и получих духовния еквивалент на удар по главата… Разбърка ме отвътре както филмът никога не би могъл. И при второто гледане разбрах защо беше критикуван толкова – хората са очаквали нещо различно.

  4. Книгата наистина е чудесна.
    А що се отнася до лъжата – не знам за какво става дума, но поздравления, за това се изисква много воля, аз по-скоро бих живяла дълго и противоречиво с нея. А новите бели листа са толкова красиви всъщност…

  5. Благодаря :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: