The one design is in your head

А иначе вчерашният ден беше кошмарен. Състоеше се от болките в корема, Рол, с когото любезно и приятелски не можехме да се гледаме, Ян, когото накарах да страда, и празнотата отвътре. Знаеш, че трябва да те боли, но не чувстваш нищо, вместо това ти е празно. Осъзнаваш какво кара хората да удрят – тази празнота, която вече е била в тях достатъчно дълго, издълбала ги е отвътре и е тръгнала да се излива навън, защото иска да яде нещо. Тялото ти тежи така, че ти е трудно дори просто да ходиш, затова вървиш бавно – то няма и накъде – защо си тръгнал, къде отиваш? И въпреки цялото си желание, не можеш да повдигнеш ъгълчетата на устните си дори когато виждаш, че трябва – искаш, но просто нямаш силата за това.

Вчера си намерих нещо като дневник, и си спомних, че съм била щастлива без да го осъзнавам… А днес си намерих тази песен. Не е за мен, но почти.
Such a lonely day
And it’s mine
The most loneliest day of my life

Such a lonely day
Should be banned
It’s a day that I can’t stand

The most loneliest day of my life
The most loneliest day of my life

Such a lonely day
Shouldn’t exist
It’s a day that I’ll never miss

Such a lonely day
And it’s mine
The most loneliest day of my life

And if you go,
I wanna go with you
And if you die,
I wanna die with you
Take your hand and walk away

The most loneliest day of my life
The most loneliest day of my life
The most loneliest day of my life

Such a lonely day
And it’s mine
It’s a day that I’m glad I survived

Облак от етикети

%d bloggers like this: