The one design is in your head

Днес определено беше по-добър ден от вчерашния, ако се направи преглед на резултатите: не ми вдигнаха очаквания скандал заради изпита, не ме изгониха от НОИ и все пак отидох на киното. Надолу следват подробностите, които се препоръчват за четене само от хора с търпение за глупости :)

Баща ми ме зарадва с реакцията си: засмя се. Не ме е виждал да уча, затова. Майка ми не ми се разкрещя, надявам се няма да реши да го направи по-късно. Поне засега не съм изгонена от къщи, въпреки че ми препоръчаха да си намеря работа. Май ще се наложи. Не е хубаво, всъщност ужасно е, не искам да работя, искам да съм рентиер :) Казаха ми, че нямам цел в живота, но аз това си го знам от много време вече, казах го още в онова стихотворение в началото на 8-ми клас… Хм, да взема ли да го сложа тук? Хората така правят… Но поне имат талант за писане, докато аз… така де, отплеснах се. Може после, ако съм в садистично настроение.

Историята с НОИ е едно приключение, всъщност, спокойно може да се нарече куест, и е потвърждение на поговорката че с питане и до Цариград се стига. Трябваше да отида до подразделението на адрес Искърско шосе 14. Малко се усъмних, защото след проверка с Гугъл се оказа, че на този адрес има бюро по труда, но все пак реших, че ще се ходи, надали са ме излъгали… Реших да прибягна до най-лесния (и мързелив) начин да стигна до място, до което не знам пътя – повиках си такси. На входа на Дружба човекът ме попита накъде да завие и разбрах, че съм в беда :) Естествено, упътих го в грешната посока, защото уж бях гледала в bgmaps.com къде е мястото – с оглед на реалното му местоположение съм сгрешила само с дължината на един квартал. Шофьорът се оказа свестен и вместо да се намуси, че не знам къде съм тръгнала, взе да спира и да пита разни хора за посоката, дори излезе от колата… Накрая една жена се оказа, че не само знае къде е бюрото, ами и има работа там, та я качихме и ни показа пътя. Бюрото се намира – хаха – до блока на Катя (83-ти, от днес бивш, защото тя се мести), откъдето съм минавала 100 пъти, разбира се. Но добре, че беше тази жена, защото посмъртно не бих намерила мястото дори да помнех точното местоположение от картата: на пръв поглед сградата няма видимо обозначение; като се влезе, трябва да се изкачат 4 етажа стълби със зловещ вид без никакви врати (запитах се дали няма ей сега отнякъде да изскочи престъпната група, в която тази подозрително услужлива жена несъмнено членува) и едва на четвъртия етаж има табели. Там, изненадващо, се помещава бюро по труда Искър :) Като влязох, ми казаха, че съм за горния етаж, където – о, чудо! – наистина имаше НОИ! Ура! Намерих го! Само малко му беше свършило работното време, но вече го знаех къде е, муахаха! Днес първата ми работа беше да отида там, тоест към 13.30 успях да стигна. Служителката ми намери един дребен пропуск в документите, но това е поправимо, важното е, че успях да хвана буквално последния срок – познайте до кога беше? 31.01.06, днес.

(за киното после, че стана късно)

***

Искам да си довърша, защото си беше ценно: отидох на първата от прожекциите на Академията за зрители в Дома на киното. Мероприятието е чудесно като замисъл, ще покажат 12 великолепни филма, придружени с лекция-коментар. Смятам да отида на колкото мога повече прожекции и със сигурност направих добре, че отидох на първата :)
Самото преживяване: естествено, закъснях и не отидох час по-рано, както бях планирала, но въпреки това влязох без проблеми. Изненадах се, че имаше места 15 минути преди началото, може би студеното време обезкуражава хората, дето ходят само защото е безплатно. Все пак се намериха две такива патки зад мен, които през цялото време говореха, сумтяха и даваха да се разбере, че им е много скучно да слушат лекцията, а като почна филмът, си размениха следните реплики: „Ама той е черно-бял! (туш… филмът е от 1946-та!) – За без пари – толкова. (О_О)“
Лекторът – проф. д-р Владимир Игнатовски, говори много увлекателно и интересно – поне за мен като обикновен зрител. Ще се опитам да преразкажа, колкото мога. Основно темата беше киното като изкуство, връзките между двете неща – кино и изкуство, и как киното се е развивало. Защото, макар да сме свикнали да го възприемаме като такова, то е започнало като решение на чисто технически проблем без намек за статуса и постиженията, които има днес. Забавни фрагменти:
– 1914, 20 години след началото на киното. Корней Чуковски се изненадал, че в киното зрителят до него не носел пола от палмови листа и нямал кокал в носа – в началото киното е било „занимание за троглодити“, съвсем непрестижно развлечение за долните класи, неграмотните, бедните, и е нямало нищо общо с високото изкуство в представите на хората. Следва обратната вълна на теоретиците, които възпяват киното като най-висшето сред всички изкуства, плод на машинния век (а тогава индустриализацията все още е била хубаво нещо)…
– Айзенщайн: „киното разказва като бушмен“ (вместо да каже, че го гони лъвът, той казва „бушмен бяга – лъв бяга“.) (представихте ли си монтажа?) – много хубаво представя проблема да се разкаже история в картини. Много по-трудно е, отколкото с думи и именно затова писмеността се налага пред картините като начин за разказване, въпреки че възниква по-късно. На писателя му е лесно – пише как героят седи в стаята и си мисли за жена си, която е отишла в друг град. А с картини как да се покаже това? Седи някакъв, пули се в камерата и ха познай за какво си мисли :) Първоначално (слушайте, тук става много интересно) са слагали едно балонче над главата на човека и в него сцената, за която си мисли. (Комикси! Възхитих се.) После се намерил един гений, Грифит, който измислил асоциативната връзка между два кадъра – показва жената, която гледа от кея, показва после мъжа на брега на острова, където е корабокруширал – нов похват, нещо, което сега приемаме за даденост, но тогава никой не го е бил измисли още. Продуцентите го питали какво е това, и той е трябвало обяснява, „това е жената, която мисли за мъжа си“, да се бори и да се доказва.

Уви, не всичко си спомням, но усещането беше вълшебно – седях и слушах приказка, информативна и забавна, поднесена живо и интересно. Искрено възхищение към лектора :)
Самият филм – Моя скъпа Клемънтайн. Класически уестърн, много качествен наистина. Лошо копие, но не толкова, че да пречи да се вживееш във филма. Субтитрите понякога почти не се виждаха, но аз си слушах английския. И добре, че беше така, иначе щях да знам главния герой като Уайл Ърп :) А колко недоглеждания в превода хванах…
Но това не е важно. Много хубав филм. Усеща се като стар единствено в това, че някои ситуации днес вече са обичайни във филм и някои реплики стоят излишни, защото и без тях се разбира. Но това си е част от майсторството, да се разказва без думи. Смях се, вълнувах се, трогвах се… Много ме впечатли сцената на преследване – толкова е силна, че слага в джоба си жалките автомобилни екшънчета. Силата на впряг от 6 коня е страшно нещо, когато ти я покажат както трябва… Епизодът с одеколона и танците при църквата пък беше толкова комичен… Сори, толкова за филма, не ме бива в коментарите :)

Comments on: "Неочакваните добри новини" (3)

  1. Радвам се, че ти е харесало, а на следващия смятам да те придружа :)

  2. Хубаво е, че при теб нещата са се наредили. И че си гледала хубав филм, а и лекцията наистина ми звучи интересно:)

  3. ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ ЗА ЗРИТЕЛИ – съвместен проект на Американска фондация за България и Съюза на българските филмови дейци

    Четвъртата прожекция с вход свободен е на 18 април 2006, вторник, от 18.30 часа в Дома на киното. На нея ще бъде показан световно признатият шедьовър на Акира Куросава „СЕДЕМТЕ САМУРАИ“ (Япония, 1954) – епична приказка за геройството и варварството. Тази филмова творба се отличава с изумителна режисура, камера, декор, незабравими образи и е обявена за крайъгълен камък в история на киното като един от 5-те филма на всички времена.
    Филмът е със „Сребърен лъв“ от фестивала във Венеция, 1954; с две номинации за „Оскар“ и с други големи международни награди.
    Лектор – Петя Александрова
    Не пропускайте! ВХОД СВОБОДЕН!
    Web page: http://www.filmmakersbg.org/film-academy.htm

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: