The one design is in your head

Лудите в автобуса

Първата случка е от 17 декември – помня датата, защото беше предпоследният ден на панаира на книгата. С Ян и Рол се запътихме натам с тролей. Валеше сняг вече втори ден, имаше преспи навсякъде и все още беше приказно красиво, макар и газенето да беше изпитание за краката… Tа по случай снега си носехме чадъри. Споменавайки това, се правя на Чехов: макар в трето действие чадърът да не гърми, все пак е важен елемент от декора.
Качихме се в тролея и застанахме срещу първата задна врата, почти на колелото. И там някакъв пиян (струва ми се) простак на около 45-50 години седеше на единична седалка, сещате се, тия първите след колелото, тоест на 5 сантиметра от нас, и викаше по едно момиче, което беше седнало в другата половина на тролея, на тия първите седалки дето са с гръб към движението. Причината не ми стана съвсем ясна – дали защото е отказала да отстъпи мястото си, или просто защото седи, докато има възрастни хора прави. Но човекът си седеше на седалката и не показваше намерение да отстъпва мястото си на околните бабички, а в същото време викаше, така че се чуваше в целия автобус. Напсува я на майка, използва най-просташки изрази и накрая заплаши да отиде и да я пребие. Това към непознато момиче в тролея, дето нищо не му е направило, мамицата му. В този момент толкова силно ми се прииска да го ударя, че си дадох чадъра на me husband да го държи и се дръпнах малко встрани. И без това през цялото време се въздържах да не му кажа какво мисля за него, но в този момент поисках да му разбия наглата пиянджийска мутра и да гледам кръв. Чак се уплаших от себе си, защото по принцип съм кротък човек и се ужасявам от бой, а пък негативното ми отношение към хората почти никога не може да се нарече омраза. А този го мразех, и исках да го видя пребит и изхвърлен от тролея, мръсникът му с мръсник. Гадина.
Нито го ударих, нито му казах нещо. Чак ме хвана срам от себе си. Но ако бях малко по-смела, щях.
Другият луд беше в един автобус, докато се прибирах вечерта след висенето по спирките, описано в поста малко по-надолу. Съвършено аналогична ситуация – само че този не изглеждаше пиян и беше малко по-културен, та ставаше за слушане без да породи бясна агресия. Не псуваше, само викаше по един човек през три реда седалки от него за това, че говори шумно по мобилния си телефон. Според мен говорещият беше по-скоро представител на ония хора на средна възраст, дето не могат да свикнат с технологиите и с това, че с мобилния телефон не е нужно да викаш, за да те чуват отсреща. Но според другия беше надут: „на какъв ми се правиш, ти си глупак бе, само ти ли имаш мобилен телефон, ти си глупав бе, чуваш ли какво ти казвам!“ Ironic enough, речта му регистрирах между другото, докато и аз говорех по моя мобилен, и даже се огледах боязливо да не би на мен да говорят и на някого да преча (по принцип гледам да говоря тихо на публични места, но си говоря в транспорта, ако и да не е съвсем уместно). Оня не крещеше на мен, така че почнах да слушам вече със смайване и известна развеселеност от факта, че попаднах на двама еднакви луди при еднакви обстоятелства в рамките на два-три дни.

На това място някои биха се впуснали в сериозни разсъждения и тежки изводи за състоянието на обществото ни и човешките отношения, но това не ми е в стила. Повърхностност all the way :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: