The one design is in your head

Днес май присъствахме на едно от онези изкривявания на реалността… Трябваше да отидем на спектакъла в зимния дворец с участието на Албена Денкова и Максим Стависки: само като чух имената и се съгласих, въпреки студа :) Мислех, че за половин час все ще стигнем с 94 – добре, но като се появихме на спирката на графа вече имаше тълпа, която не предвещаваше нищо добро. Най-лошите предчувствия се оправдаха: чакахме малко повече от половин час, през което време минаха: 76 – 7 бр., 204 – 4 бр., 604 – 3 бр., минаващият два пъти в годината 72 – 2 бр. През това време тълпата растеше, а ние измръзвахме все повече. Накрая се отказахме и от концерт, и от всичко, и си тръгнахме. По закон, който трябва да опиша някой ден и да го кръстя на себе си (нещо като „искреният и окончателен отказ от чакане на нужния градски транспорт го предизвиква да се появи“), точно в момента на последното ни отказване от висенето в студа се появи заветният 94. Пълен, разбира се, с „около 30 души повече, отколкото побира“, както казва Виктория Токарева. Залепен за него беше втори, и колкото и да е невъзможно да си го представи човек, беше още по-пълен. Отказахме се окончателно да чакаме повече и аз се загледах дали не идва третият 94, но уви, не идваше. Елейн се обади да каже, че човекът пред тях на опашката е взел последните билети – аргх. Така че извървяхме обратно малкото разстояние до попа, вече зъзнещи, но с надеждата, че краят на мъките е близо и ей сега ще си хванем тролея за ректората и ще се приберем на топло. Да, но не би. Минаха много маршрутки, някои – по два пъти, минаха 3 залепени празни 94 (е, очакваше се), минаха три 5-ци в разстояние на 2 минути, но нито един друг тролей. И това ако не е изкривяване на реалността… Накрая си извървяхме пътя до ректората, но поне се измъкнахме от капана на градския транспорт – или само така си мислех. Смених 280 със 76 („ура, край, вече почти се прибрах“) и там попаднах на втория ненормален тип за три дни… но за това после :)

Comments on: "Приключения в студа с me husband" (2)

  1. Някак оцеляхме де, а те тия лудите са си …

  2. Да, наистина е изкривяване на реалността, като се има предвид, че 94 обикновено е между три и седем пъти по-редовен от останалите изброени. Гибли, това с лудите леко ме плаши…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: