Между другото, най-сетне гледах „Последното изкушение на Христос“ – по TV1000, къде другаде – и понеже напоследък хващам филмите по много пъти („Извън Африка“ също се брои тук), мога да споделя едно лично позабравено откритие за хубавите филми: разкриват се при повече гледания. Разбира се, на някои им стига и едно, но аз обожавам онези, които имат какво да разкрият всеки следващ път. Прекрасната старомодна недоизказаност, не ги правят вече такива :)

Човек като спре да пише и после става страшно. А на мен ми се иска този блог да оживее, наистина :) Тъй като не знам какво да пиша, ето кратка сводка: работата засега е ок, личното време катастрофически намаля, буквално нямам време за нищо, ставам в 7 и си лягам в 10 – това е пожелателно, защото ако не се наспя, съм като труп, но всъщност повечето пъти си лягам към 11 и нещо, което означава, че повечето следващи дни съм като труп. Плановете да се уча и да работя в свободното време засега се провалят с гръм и трясък – по този повод, толкова се радвам, че вече завърших!  Разболях се – уплашиха ме, че е много сериозно, но май се размина, сега уж съм добре, да чукна на дърво и пр. Попрочетох някоя и друга книга докато си бях вкъщи, но като си прегледах читателския дневник, се уплаших – тази година бройката е отчайваща в сравнение с миналата. Надявам се да успея да намеря правилния ритъм и да имам повече време за всичко, което искам, че иначе не се живее. Междувременно установих, че плащането с карта е едно  много приятно, пристрастяващо и опасно занимание и се зарекох вече да го правя само в краен случай. Зарибих се по Aion (който плащам с карта), но още не съм стигнала пределната степен на пристрастяване. И това е, не се сещам за друго, животът ми е безинтересен, но в момента се чувствам добре, което все пак е нещо :)

Колкото и да е странно, статистиката все още показва някакви посещения на този блог. Така че може би е добре да се появя? Каня се от месеци да напиша някакви неща, но все не достига или времето, или желанието, или… и аз не знам какво. Изпаднах в някаква криза на личността, може би затова. Познатият водовъртеж от негативни мисли, които са повтаряни хиляди пъти и водят само надолу. Не ми се пишеше, не исках да се показвам такава. Ближех си раните. Отделно започнах да се чудя за какво пиша тук. Вероятно беше част от кризата, но кой знае. Абе тежко е, направо вино дайте.

Иначе накратко какво стана. Ходих на Балчик и Каварна и после второ море, хубаво беше. Прочетох няколко книги, гледах някакви филми и сериали. Минаха ми и интересни за споделяне мисли през главата, но ги забравих. Метрото тръгна и сега ми е много по-бързо пътуването до Ян. Ще ходя пак на важен и труден изпит (писна ми от този вид стрес, но няма как). Кандидатствах за работа и от другата седмица почвам, наеха ме благодарение на приятелка. От последното следва, че в живота ми предстоят доста промени. Надявам се да е за добро.

Първоначалният вариант на това съобщение беше озаглавен „официална пауза“ и гласеше, че временно спирам да пиша. Причините – виж по-горе. Обаче докато го пишех ми дожаля. Все пак си обичам блога, въпреки че ако имаше някакъв блогов вариант на ония социални агенции за защита на децата, отдавна да са ми отнели родителските права.

Днес покрай мен по кварталната уличка бавно мина открит автомобил, от който дънеха с всичка сила някакви акорди на пиано.  Вътре седяха двама младежи, които веднага ми станаха симпатични. Жалко, че отминаха бързо и не можах да разбера дали беше съвсем като във вица или си бяха пуснали радио.

Ghibli (15:26:38 30/07/2009)
чакай да ти разкажа за комарите значи

Ghibli (15:29:29 30/07/2009)
вчера си лягам къде 1-2 часа вече прилично изморена, четох в леглото и т.н., за да заспя по-лесно
и изведнъж, вече унасяйки се (не много успешно заради зверската жега, но все пак) чувам комар
и си викам, дали ми се стори или наистина чух комар
но той пак се чу и тогава разбрах, че не ми се е сторило
и аз си казах, не искам да спя така, ще го изловя
запалих си лампите и зачаках да видя гадта
(добре че стените и таванът са бели)
видях го и се опитах да го фрасна с малко тоалетна хартия, но не стана
избяга над гардероба до вратата гадта
та взех си роклята с идеята да го махна оттам само
а той се завря още по-навътре и изчезна

Ghibli (15:30:29 30/07/2009)
гледах, гледах, най-накрая го видях отгоре над другия гардероб, но той е по-нисък и аз се прокраднах натам с намерението да го докопам с вестника
и представи си – там между гардероба и прозореца се беше скатал още един комар
и двата бяха от тия едрите, ужасни комари

Ghibli (15:30:50 30/07/2009)
боят стана на живот и смърт, нямаше начин да спя в стая с два комара

Ghibli (15:32:30 30/07/2009)
след кратко, но енергично преследване единият намери края си, когато след като не го уцелих с вестника успях да го смачкам между дланите си
падна победен и бе досмачкан с тоалетната хартия
вторият бе решил да се укрива, но аз бях упорита
видях го на корниза на пердето
той излетя и направи последната си грешка – кацна над библиотеката
там му видях сметката с вестника

Ghibli (15:33:27 30/07/2009)
доволна реших да си лягам да спя, но как да заспя, когато още чувствах въодушевлението от лова и адреналина от преследването?

От този симпатичен блог до мен дойде щафетата на играта, в която трябва да напишеш първата дума, която ти хрумва за дадена държава в света. Между другото, много готина асоциация за Испания :) Моята държава е Норвегия. Проблемът е, че, естествено, не мога да напиша първата дума, която ми хрумва, защото не ми хрумват думи, а образи, при това няколко неща едновремено, размазани едно в друго, които оформят обща представа. Не се надявайте на достоверност, значи.

Едно от най-първите неща, с които свързвам Норвегия, е Еспен, който е единственият жив норвежец, с когото съм се запознавала (да! аз познавам истински норвежец! за съжаление няма и едно „р“ в името, но все е нещо). Еспен е единственият ми автентичен контакт с тази страна (доколкото може да се брои за такъв, защото не сме си говорили чак толкова много), всичко останало са снимки и текстове. Но да продължа нататък. Друг образ, който ми изниква в съзнанието, е на онези плетени пуловери, шапки, ръкавици и т.н. с едни много специфични мотиви, които приличат на коледни звезди (имат и точки, а от време на време и еленчета). Не знам дали са традиционно норвежки, но аз ги свързвам с Норвегия. И разбира се, цветните им къщички, които видях като дете и оттогава си мечтая за такава – малка цветна дървена къщичка със скосен покрив на ръба на някой фиорд. Естествено, нямаше как да минем без фиордите, но те не са от първите неща, които ми хрумват. По-скоро, когато става дума за норвежка природа, си представям планини и гори без вода наоколо. Имат много красива природа, между другото. Понеже така и така си пиша асоциациите, ще споделя, че фиордите ги свързвам с Пътеводителя, а откакто четох Криптономикона – и с онази невъзможна история с Шафтоу и кораба (няма да обяснявам защо, че да не спойля). Но това вече не е точно за Норвегия, така че спирам дотук :)

По правилата трябва да предизвикам някого, и на мушката ми попада… Морви! Франция! Започвай да пишеш!

Да, ясно ми е, че съм последният човек, който разбира за това, но в момента съм като гръмната. Значи:

1 Стъпка
Признаваме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем
2 Стъпка
Повярвахме, че сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум
3 Стъпка
Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме
4 Стъпка
Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си
5 Стъпка
Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си
6 Стъпка
Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни
7 Стъпка
Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци
8 Стъпка
Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях
9 Стъпка
Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други
10 Стъпка
Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки бързо си ги признавахме
11 Стъпка
Постарахме се чрез молитва И медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята My спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълнем
12 Стъпка
Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си делаБяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни

Това са прословутите 12 стъпки, в които толкова хора се кълнат?! Същността на програмата: признай грешките си, повярвай, че не зависи от теб (!) и се помоли на Бог да ти оправи недостатъците (!). Нито дума за това, че трябва сам да поработиш, за да ги оправиш. А кой знае защо си мислех, че става въпрос за програма, в която със собствени сили и воля постигаш нещо. Вяра в себе си друг път. Защо ли се изненадвам, като знам американците как се отнасят към религията… Блях, противно ми е въпреки всичко.

П.П. На страницата на АА можете да прочетете още много интересни неща, включително трактати за смирението и помощта отгоре.

Днес тъкмо си тръгвах и майка ми каза: „Не ми харесва как живееш“. За половин секунда през главата ми минаха всички упреци, които щеше да ми отправи по-нататък (и  щеше да е права). А тя продължи: „Много се уморяваш така.“

…или как се вманиачих по сингъла на Аморфис.

Свободни размисли, включващи предисторията: Аморфис не съм ги слушала преди, ако се изключи концерта „20 години Nuclear Blast“, където те бяха последни и поради тази причина се разминахме, защото не издържах (единственият концерт, от който имам откровено лоши спомени – заради публиката от идиоти и липсата на въздух).  Сега осъзнавам, че Ян винаги ще съжалява за това, че изпусна по-голямата част от сета им, но понеже е джентълмен (и по-точно теляк), тогава не ми го показа по никакъв начин и само от една случайна забележка тия дни осъзнаването ме тресна с цялата сила на закъснялото угризение. Но да се върнем в наши дни. Бидейки почитател на групата, me husband си свали новия им албум и от известно време го въртеше, при което ми направи впечатление една песен с доста запомняща се и семпла мелодия, но тъй като обикновено запомням кое на коя група е от 15-тия път, в който ми каже какво слуша в момента, не свързвах песента точно с Аморфис. Един ден се случи така, че останах сама вкъщи и пуснах новия им албум и на началото на второто парче си казах „ама това е онази песен“ :) А на средата на първия куплет вече неистово ровех с търсачката за текста. Защото той се оказа гениален и на всичко отгоре вдъхновен от Калевала, което веднага му придава допълнителен ореол на обожаваната от мен северност. Иронията: песента, която бях изслушала доста пъти без да ме впечатли особено, оттогава не ми излиза от главата :) И така, причината да се влюбя:

Silver Bride

From the mystic dreams of nighttime
I saw the clarity of my days
From the shades of longing
Looked for the familiar glow
The death of my wife’s slayer
Brought no comfort to me
No shape for loneliness
For a dream

A queen of gold I made
A silver bride I built
From the northern summer nights
From the winter moon
Responded not my girl
No beating heart I felt
I brought no sighs to the silver lips
No warmth from the gold

Within my heart a flame of desires
Provoked the power of my will
Forced into silvery shape
A golden queen for me
I made our bed under the stars
Covers a-plenty, bear skin hides
Stroked the arc of golden curves
Kissed the lips of silver

(Queen of gold) I made her
(Silver Bride) I built her
(Queen of gold) no warmth
(Silver Bride) no love
(Queen of gold) I made her
(Silver Bride) I built her
(Queen of gold) no warmth
(Silver Bride) no life

…но не ми се пише нещо.
Така или иначе в момента няма за какво толкова да пиша.
Е, имаше и събития, в събота (16-ти) бяхме на концерта с главно Ъ, и познайте кой си има тениска на Nanowar (of steel!) :) Голям кеф, просто се размазах. Виках и пях, което не правя често :) Изпълниха почти всички песни, които исках да чуя, включително in-true-то, tricycles of steel, историята с дракона, metal (la la la la la), triumphant march of the nanowarrior, the number of the bitch… Супер беше. Чухме и няколко парчета от новия им албум, който предстои да излезе вчера и се казва Goalkeeper of the seven keys part 4 – the legacy :) Страхотни пичове са, взехме си автографи накрая, само Гато Панчери 666 се покри някъде. Бяха тръгнали с две леки коли :) Бафо беше вокалист, Потоуотоминимак го нямаше, имал свински грип. In his ass :) Как може да пищи тоя човек, не е истина, особено накрая на песента с душа… Едновременно с това докарва много добър Луис Армстронг. И Такеши Китано, като става въпрос.
Бях на третия ред от публиката, голям кеф беше да ги гледам толкова отблизо :)