Ghibli's place

Концертът на Iced Earth вчера

ghibli — Tue, 22 Nov 2011 14:44:28 +0000

Хубав беше, а ще го запомня с този момент:

- How many of you have listened to the new album?
- Uaaaaaaa!
- How many of you have downloaded it illegally?
- …… (всеобщо сконфузване, няколко човека все пак се обаждат)
- At least you’re honest!

В тоя момент ми стана едно такова засрамено и едновременно с това смешно. Имат чувство за хумор хората, но и ти напомнят така между другото, че като си сваляш албума им, ги засягаш лично. А Джон Шафър не е човек, когото искаш да засегнеш лично. Много страшен изглежда. Само пушката му липсва, или по-скоро моторната резачка.
Иначе: новият певец е много добър и ми харесва, че успява да пее и като Барлоу, и като Оуенс, и като себе си. Подгряващите бяха симпатични, а зала Юбилейна се оказа ок. Голям плюс беше, че охраната не даваше да се пуши вътре. Все пак ме опушиха от пулта, ама „какво да ги правиш, те са чужденци“ (муахаха). Тъжният извод обаче е, че не ставам вече за концерти без места за сядане…

The Eyre Affair

ghibli — Thu, 10 Nov 2011 14:04:59 +0000

Във връзка с поста за 100-те книги, вече мога да добавя още една бройка към прочетените – The Eyre Affair от Jasper с безумната фамилия Fforde. Книгата е от една страна забавна, от друга депресираща. Леко разочароваща, като се имат предвид всичките хвалби за нея, ако не бяха те, можеше да ми хареса повече. Героинята е от типа „много съм независима и си нося пистолет“, с което ми напомни на Анита Блейк, но приликите свършват дотам, защото на автора моментите с чувства не са му се получили много добре, а за горещ секс с пипала и дума не може да става. Разочароващото беше, че краят е твърде прибързан и включва изсмукана от пръстите щастлива случайност за нашите. Депресиращата част е, че някъде в покрайнините на повествованието се води безкрайна война, а Голямата Зла Корпорация (тм) е завладяла света. Особена дълбочина няма. Но все пак идеята за алтернативния свят е оригинална и забавна и книгата като цяло си струва заради елементи като литературата, издигната в религия, имената на герои от типа на Paige Turner и Thursday Next, както и наличието на пътуване във времето и гавра с континуитета, нещо, което обожавам и заради което мога да простя някакъв там deus ex machina. Краят за щастие е достатъчно затворен (писна ми от отворени краища!), макар че нямам нищо против да прочета още някоя книга от поредицата след време.

Пак Guild Wars

ghibli — Wed, 09 Nov 2011 12:28:37 +0000

Пак се зарибих по Guild Wars. Почна се от празнуването на Хелоуин, при което бяха направили нови куестове и нови майтапи. Направих един куест и ми хареса, отново ми беше приятно да играя. Позабравила съм нещата и всичко е ново и интересно. Открих, че Embark Beach всъщност е много удобно място с удобен транспорт до почти всяка точка от всеки континент, всички възможни търговци и всички consumables на едно място. После открих, че вече няма ограничение за броя на героите в партито, което значително ми вдигна удоволствието от играта, защото стана по-лесно :) Взех да разчиствам куест лога, в който съм натрупала един куп куестове от всички възможни кампании, което преди ми действаше подтискащо, а сега не. Отметнах вече 4-5. Дори онези под земята не ми бяха неприятни, а по принцип не ги обичам. Последно се разходих до Sacnoth Valley да убия горящия бос и се оказа, че имам и мастър куест там (Fire and Pain). След като геройски ме утрепаха няколко пъти и слязох на постоянни -60%, почнахме да разчистваме всичко на порции от по 1-2 гада на принципа „аз съм тъп, но упорит“ и като утрепах и шаманската статуя се почувствах като бог :)

100 книги от жанр фантастика и фентъзи

ghibli — Fri, 14 Oct 2011 16:21:12 +0000

Нещото го видях в някакъв блог, класация на книги. Хич не ги обичам тези, защото обикновено излизат абсурдни резултати. Но пък ми хареса идеята да отбележа какво съм чела и какво съм харесала от 100 (ако ще и произволно взети) книги. Някои от тези не бих определила като фантастика и фентъзи, но от мен да мине :) Някои пък са цели поредици от има-няма 20 тома…

Оригиналният списък е тук.

Удебелените заглавия съм ги чела. Няма да подчертавам тези, които не съм чела, но искам да прочета, защото повечето са такива. Всъщност не всички, някои дори не съм ги чувала.

1. The Lord Of The Rings Trilogy, by J.R.R. Tolkien – Освен че се води класика, всъщност става и за четене O_O Става и за отбиране на хора по интелект и чувствителност. Интелект – ако са я прочели цялата, чувствителност – ако не смятат стихотворенията за „някакви глупости, гледах да ги прескачам“. Който само е гледал филма да ходи тихо да се срамува в ъгъла.

2. The Hitchhiker’s Guide To The Galaxy, by Douglas Adams – Това е Книгата с главно Б, най-гениалната въобще и все още си остава изборът ми за самотния остров (на който се предполага да е позволено да си вземеш само една).

3. Ender’s Game, by Orson Scott Card – И тази е доста гениална. ~~Малко~~ Доста мрачна обаче, така че не бих я взела на самотния остров, пък и е по-кратка, ще се чудя какво да правя през годините после.

4. The Dune Chronicles, by Frank Herbert – Тука съм чела само първия и на второто четене нещо не ми хареса толкова. А като малка много го бях харесала, странна работа. Голяма класика е с много почитатели, което си е повод да се опитам пак да го преборя. Народът плюе продълженията обаче.

5. A Song Of Ice And Fire Series, by George R. R. Martin – Ех Джордже, дано доживееш да напишеш края, че както беше тръгнал по стъпките на Джордан… От „страшно много ми харесва“ стигнах до пълна липса на интерес, щото не съм чак такъв мазохист – деца се родиха и израснаха, докато чакахме следващия том. Сега покрай сериала интересът към книгите се възроди, дано Мартин вземе да допише историята най-сетне.

6. 1984, by George Orwell – Много е тежка. Има защо да се води класика. Филмът също е добър.

7. Fahrenheit 451, by Ray Bradbury – Ей това много ми се иска да го прочета.

8. The Foundation Trilogy, by Isaac Asimov – Любими книги от детството. Израснах с тях, така да се каже. И досега си харесвам Азимов.

9. Brave New World, by Aldous Huxley

10. American Gods, by Neil Gaiman

11. The Princess Bride, by William Goldman

12. The Wheel Of Time Series, by Robert Jordan – Тук е мястото публично да оплюя Данчо Антов, който на панаира на книгата ми продаде първите шест тома, повтаряйки, че това е завършена поредица. Г-н Антов, ако някога лошата карма Ви застигне, да знаете откъде е дошла. Започна интересно, но шестте тома станаха 9 без изгледи за някакъв край и там спрях да чета. Представете си за какви локуми става въпрос, щом авторът се спомина, преди да успее да завърши историята, та се наложи Брандън Сандерсън да му я допише. Сега чакам да излезе и последната (през 2012, това да ви говори нещо?) и ще видим ще имам ли време да ги дочета преди светът да свърши.

13. Animal Farm, by George Orwell

14. Neuromancer, by William Gibson – Май даже съм писала нещо за нея тук. Струва си да се прочете.

15. Watchmen, by Alan Moore – Депресията! Искам да кажа, много е добър, но е много тежък, отново. Тук е мястото да кажа, че филмът ми е любим и изкупува онова недоразумение „300″. Между другото, това е комикс, така че какво прави в класация за книги не е много ясно. Graphic novel е просто друг термин за комикс, сори.

16. I, Robot, by Isaac Asimov – Аз нали ви казах, че съм израснала с Азимов, много е добър човекът.

17. Stranger In A Strange Land, by Robert Heinlein

18. The Kingkiller Chronicles, by Patrick Rothfuss

19. Slaughterhouse-Five, by Kurt Vonnegut

20. Frankenstein, by Mary Shelley

21. Do Androids Dream Of Electric Sheep?, by Philip K. Dick – Интересна е, но накрая ми дойде в повече. Не я помня твърде добре, че да обясня защо, но накрая имаше една сцена, където си личеше кой е гълтал всякакви хапченца.

22. The Handmaid’s Tale, by Margaret Atwood – Това много ми се чете! Атууд е звяр.

23. The Dark Tower Series, by Stephen King – Това ще го прочета един ден само заради хубавите отзиви и заради носталгията :) Всички плюят края обаче, та нямам големи очаквания.

24. 2001: A Space Odyssey, by Arthur C. Clarke – Пак трябва да я прочета, позабравила съм я.

25. The Stand, by Stephen King

26. Snow Crash, by Neal Stephenson

27. The Martian Chronicles, by Ray Bradbury

28. Cat’s Cradle, by Kurt Vonnegut

29. The Sandman Series, by Neil Gaiman – Още един комикс. Като забогатея ще си го купя в онова луксозното издание. Или ще убия Браги и ще скрия трупа…

30. A Clockwork Orange, by Anthony Burgess

31. Starship Troopers, by Robert Heinlein – Интересно е да се чете заедно с „Вечната война“. Така и не разбрах авторът ебава ли се или е сериозен.

32. Watership Down, by Richard Adams

33. Dragonflight, by Anne McCaffrey

34. The Moon Is A Harsh Mistress, by Robert Heinlein

35. A Canticle For Leibowitz, by Walter M. Miller

36. The Time Machine, by H.G. Wells

37. 20,000 Leagues Under The Sea, by Jules Verne – Ех, детство мое… Приключения, екзотика и таксономични списъци…

38. Flowers For Algernon, by Daniel Keys

39. The War Of The Worlds, by H.G. Wells

40. The Chronicles Of Amber, by Roger Zelazny – Зелазни е гений, а Амбър е доста добра начална точка за запознаване с творчеството му.

41. The Belgariad, by David Eddings

42. The Mists Of Avalon, by Marion Zimmer Bradley

43. The Mistborn Series, by Brandon Sanderson – След тази трилогия съм заклет фен на Брандън Сандерсън вовеки. Много гениална първа книга с много гениални персонажи, втората е малко по-развлачена (влиянието на Колелото е виновно!) и по-зле като цяло, но третата изкупува всичко, а краят е най-епичният край изобщо и въобще. Сандерсън освен добър е и оригинален, което е нещо много ценно в днешно време.

44. Ringworld, by Larry Niven

45. The Left Hand Of Darkness, by Ursula K. LeGuin

46. The Silmarillion, by J.R.R. Tolkien – И тази книга съм я позабравила. Само за фенове, иначе идва малко по-скучна.

47. The Once And Future King, by T.H. White

48. Neverwhere, by Neil Gaiman – Много любима, много силна. По-добре е да запалиш свещ в тъмнината… Заради тази книга мога да простя на Геймън някои лигавщини.

49. Childhood’s End, by Arthur C. Clarke

50. Contact, by Carl Sagan

51. The Hyperion Cantos, by Dan Simmons – Поредното много гениално нещо, втората книга ми беше много любима и ме накара да си купя томче със стихове на Кийтс. Третата може да породи въпроса „това пък защо беше“, но в четвъртата всичко си идва на мястото. Трябва пак да ги прочета.

52. Stardust, by Neil Gaiman – Много добра, но – така го възприех – филмът е по-добър. Има някои ВТФ моменти като например секс сцена насред цялата приказност.

53. Cryptonomicon, by Neal Stephenson – Много любима книга, и за нея съм писала тук. Стивънсън е интелигентен човек и на някого може да се стори скучно да чете всичките му отклонения, но за мен това си е раят на земята. Има и много гениално чувство за хумор. (The mansion was tragically unmissable.) Проблемът му като цяло са сюжетните завършеци, но тази книга не страда от това, тъй като и без това си е мозайка от събития в различни времена и различни места.

54. World War Z, by Max Brooks

55. The Last Unicorn, by Peter S. Beagle – Поетична и красива.

56. The Forever War, by Joe Haldeman – Скромна на вид книжка, която се оказа съкровище. Много я харесвам.

57. Small Gods, by Terry Pratchett – Пратчет е Бог.

58. The Chronicles Of Thomas Covenant, The Unbeliever, by Stephen R. Donaldson

59. The Vorkosigan Saga, by Lois McMaster Bujold – Чела съм само „Игрите на Вор“ и не я помня много, та не се брои. Ще се чете някой ден.

60. Going Postal, by Terry Pratchett

61. The Mote In God’s Eye, by Larry Niven & Jerry Pournelle

62. The Sword Of Truth, by Terry Goodkind

63. The Road, by Cormac McCarthy

64. Jonathan Strange & Mr Norrell, by Susanna Clarke

65. I Am Legend, by Richard Matheson

66. The Riftwar Saga, by Raymond E. Feist

67. The Shannara Trilogy, by Terry Brooks

68. The Conan The Barbarian Series, by R.E. Howard

69. The Farseer Trilogy, by Robin Hobb

70. The Time Traveler’s Wife, by Audrey Niffenegger – Е това какво общо има с фантастиката? Иначе – добра е, но е много депресираща. Героите са едни симпатични хора, които страдат, страдат и после пак страдат, освен че много се обичат де. Бих я препоръчала, но не като фантастика, чист роман „за взаимоотношения“ си е.

71. The Way Of Kings, by Brandon Sanderson

72. A Journey To The Center Of The Earth, by Jules Verne

73. The Legend Of Drizzt Series, by R.A. Salvatore

74. Old Man’s War, by John Scalzi

75. The Diamond Age, by Neil Stephenson

76. Rendezvous With Rama, by Arthur C. Clarke

77. The Kushiel’s Legacy Series, by Jacqueline Carey

78. The Dispossessed, by Ursula K. LeGuin

79. Something Wicked This Way Comes, by Ray Bradbury

80. Wicked, by Gregory Maguire

81. The Malazan Book Of The Fallen Series, by Steven Erikson – Чела съм само първите две, имам намерение да я довърша някой ден.

82. The Eyre Affair, by Jasper Fforde

83. The Culture Series, by Iain M. Banks

84. The Crystal Cave, by Mary Stewart

85. Anathem, by Neal Stephenson – Чичо Стивънсън винаги ще бъде гениален, но в тази книга имаше една част, която се чудих за какво беше (пътуването през планините, ако сте я чели). И краят е прибързан. Разбира се, когато става въпрос за Стивънсън, ако човек чете само заради фабулата, по-добре да хване някой криминален роман.

86. The Codex Alera Series, by Jim Butcher

87. The Book Of The New Sun, by Gene Wolfe

88. The Thrawn Trilogy, by Timothy Zahn

89. The Outlander Series, by Diana Gabaldan

90. The Elric Saga, by Michael Moorcock

91. The Illustrated Man, by Ray Bradbury

92. Sunshine, by Robin McKinley

93. A Fire Upon The Deep, by Vernor Vinge – Това Ян твърди, че съм го чела, а аз нямам никакъв спомен за това. Ще се чете (пак) някой ден.

94. The Caves Of Steel, by Isaac Asimov – Да кажа ли оше веднъж колко си обичам Азимов и как някога бях влюбена в Даниъл Оливо?

95. The Mars Trilogy, by Kim Stanley Robinson

96. Lucifer’s Hammer, by Larry Niven & Jerry Pournelle

97. Doomsday Book, by Connie Willis

98. Perdido Street Station, by China Mieville

99. The Xanth Series, by Piers Anthony

100. The Space Trilogy, by C.S. Lewis

Доста скромен резултат се получи откъм брой четени книги от списъка – 30/100. Но това означава само, че имам много хубави книги за четене в бъдеще :) Голяма част от останалите са ми в списъка за четене.

Уф

ghibli — Fri, 14 Oct 2011 15:36:35 +0000

Искам да отида на някое хубаво място, където има само добри хора. И ако може стените да не са тапицирани…

True Blood season 4

ghibli — Wed, 14 Sep 2011 07:02:36 +0000

Гледаме 4 сезон на True Bllod, още сме в началото. Искрено се забавлявам на новия Ерик в трети и четвърти епизод. Като малко детенце е, което Суки възпитава:

- Ерик, пусни това веднага!
- Sorry…

- Ерик, излез от водоема с крокодилите!
- (с шведския акцент) Крокодилер! Елате и се бийте!

Иначе сериалът става все по-бозав, но има по някой бисер от време на време :)

Never Let Me Go

ghibli — Thu, 08 Sep 2011 08:21:27 +0000

Снощи гледах Never Let Me Go, който се оказа един много депресиращ филм. Всъщност, дотам, че във форума му на IMDB има класация „Топ 5 най-депресиращи филми“ :). Оказа се, че съм гледала много от тях, чудя се какво говори това за мен :). Също така имаше тема „Кой е по-депресиращ, Never Let Me Go или Atonement“, като аз лично съм на мнение, че първият печели състезанието. Макар че все още не ми побира умът как Морви успя да нарече Atonement жизнеутвърждаващ.
Всъщност разсъждавах по темата просто защото филмът не ми донесе нищо повече от книгата, както се надявах. Дори ми се видя по-беден. Красиво заснет е, но по онзи начин, който според мен е основната причина за големия брой на самоубийствата сред скандинавците – с приглушена светлина и приглушени цветове, чак ми дотегна към края от толкова приглушеност.
И нещо, което трябва да проверя в книгата, която сега не ми е подръка – почти съм сигурна, че онази реплика накрая за това как може да се направи паралел с всички нас в книгата я нямаше. Подозирам, че на Ишигуро му е писнало да го питат защо героите не се бунтуват и не бягат и е решил да го каже в прав текст накрая, че дано зрителите се усетят – но ако се съди по форумите на IMDB, не е подействало.

Днес боядисвах

ghibli — Tue, 06 Sep 2011 15:00:41 +0000

Днес пуснах манифактурата на пълна мощност и най-сетне изпрах и изгладих три готови бродерии. Освен това направих първия си опит за боядисване с чай. Цветът се получи един такъв бежово-кафеникав, me husband ме застреля с репликата „прилича на лейкопласт“, но наистина, всъщност е абсолютно същият цвят :) Явно чаят беше много, защото аз исках нещо по-бледо, но така просто имам повод да опитам пак и то с различни цветове. Докато правех теоретичната подготовка на какво ли не се начетох като варианти на оцветители – от грануфорин за зелено до някакъв лекарствен мехлем за жълто. Но любимото ми е розовото – постига се най-добре като забравиш някоя червена дреха в пералнята :)

:)

ghibli — Thu, 01 Sep 2011 07:00:21 +0000

Хахаха!
Наскоро открих морето от блогове за бродиране и пр. занаяти в blogspot и понеже там тъпата система е направена така, че за да коментираш, трябва и ти да имаш блог в блогспот (Гугъл е новата империя на злото, ако не знаете), та вече поне за втори път се налага да обяснявам на някакви хора, че аз си имам блог, но не е в блогспот, и не е на тема бродиране, и освен това не пиша в него от доста време… Снощи обаче си мислех как ще се изненадат някои, като ми отворят блога и видят, че съм писала наскоро. Едно от ония събития, за които си толкова сигурен, че са станали, докато не се окаже, че са били само в главата ти. Муахахаха, сънувала съм, че съм писала в блога си! И това ако не е повод за пост :) Сега ако можех да си спомня за какво точно бях писала насън, щеше да се получи и по-смислен. Сигурна съм, че беше нещо смислено, аз насън ставам гений.

ghibli — Sun, 12 Sep 2010 19:17:19 +0000

Не знам какво заглавие да измисля за този пост, някак досадно е всеки от тях да започва с „още съм жива“. Нямам и какво толкова да споделя, но пък понеже искам да има поне два поста тази година, ще го пусна. За компенсация на безсмислието му… един клип: