Както споменах, Кралят на планината любезно ме натоп… включи във верижната игра с трите последно прочетени книги. Всъщност, трябва да посоча

- трите последно прочетени книги,

- трите последно купени книги,

- трите книги, които бих препрочела.

Та така, започваме:

Последните 3 прочетени книги:

1. Persuasion - Jane Austen

От всички прочетени досега нейни романи (а ми остава само Мансфийлд Парк) този ми вървеше най-трудно; от друга страна това беше само в началото, а после си го глътнах с голяма скорост и голямо удоволствие. Така че ако човек не се стряска от леко остарелия и сложен в началото език, ще се потопи в една интересна история, разказана в голямата си част между редовете, както леля Джейн обича да прави :) Героите са много добре описани и освен основната сюжетна линия романът е удоволствие и заради “запазената марка” на авторката - представянето на порядките в тогавашното общество. Определено си струва да се прочете.

2. Cryptonomicon - Neal Stephenson

За тази книга вече писах, страшно добра е, какво повече да кажа :)

3. Мемоарите на една гейша - Артър Голдън

След Криптономикона ми трябваше нещо за промиване на мозъка. Очаквах книгата да е точно от този тип и не сбърках (въпреки че започва изненадващо добре, явно след това Голдън си е казал “абе що да се мъча с някакъв стил…”). Това го очаквах, онова, което не очаквах, бяха грешките из текста - твърде много за уж сериозното издателство “Обсидиан” (изречението с “някой от мъжете стояха…” ми причини лек шок). В интерес на истината, книгата е четивна, въпреки известното развлачване в средата, а като се комбинира с филма става доста добре - от една страна филмът показва по-красиво и стегнато по-голямата част от романа, от друга страна книгата обяснява по-добре няколко момента от сюжета и мотивацията на героите. Като крайна оценка - става, но много от уж вътрешния поглед към живота на гейшите е авторова измислица, така че който иска да научи нещо достоверно по темата, по-добре да прочете “Спомените на една гейша” от Минеко Ивасаки.

* * *

Искам да споделя и какво чета в момента, защото го чета от много (много) дълго време:

В момента чета:

Fragile Things от Нийл Геймън, на английски. На български книгата излезе наскоро като “Чупливи неща”. В началото бях запленена, започва страшно добре. После (предполагам е неизбежно за сборник с разкази) се срещат и доста по-слаби неща, които почти ме отблъснаха (при репутацията на Геймън просто не трябва да чета слаби разкази от него). Разбира се, това е въпрос на вкус; след като си сравних мнението с друг човек се оказа, че той харесва много точно разказа, който ми беше най-безличен, а аз харесвам много точно разказа, който му е бил доста тъп. Остава ми още доста до края, така че не мога да дам обща оценка. Чета непривично бавно, не само защото са отделни истории, но и защото понякога безцелните (?) ужас и безнадежност ми идват в повече. Тематиката определено не е мой тип.

Последните 3 купени книги: хм, доста страшно…

1.

“Нефритено око” от Даян Вей Лян. Подарих я на баща си :) Не съм я чела, така че ето стандартното описание:

След като напуска работата си като чиновник в държавна институция, Мей открива частна детективска агенция. Първото предизвикателство на новата й професия я изпраща по следите на древен нефрит. Озовавайки се в потайностите на Пекин, Мей се оплита в мрежа от неподозирани тайни, колкото повече се доближава до истината. В търсене на полускъпоценния камък тя прави болезнени разкрития за миналото на страната си и на семейството си, когато майка й е била изправена пред “избора на Софи” между двете си дъщери и между дъщерите и съпруга си.
Даян Вей Лян е родена в Пекин през 1966 година, която бележи началото на Културната революция. Част от детството си прекарва с родителите си в трудов лагер в Китай, след което живее само с майка си, докато родителите й са принудени да работят в различни градове. След драматичните събития от лятото на 1989 г., когато е сред хилядите студенти на площад Тянанмън, мечтите й за по-добър живот и свобода рухват и тя заминава за Америка. Учи психология в колежа Уилям и Мери във Вирджиния и бизнес администрация в университета Карнеги Мелън в Пенсилвания. Връща се в Пекин седем години по-късно, за да търси любимия си. Този травматичен период от живота й е описан в “Езеро без име” (2003) – съвременна китайска версия на “Доктор Живаго” за голямата любов и политическите конфликти в новата история на Китай. Преди да се посвети изцяло на писателска дейност, Даян Вей Лян се занимава с преподаване. Има две деца и живее в Лондон със семейството си.

2.

Отново подарък за баща ми, но беше оценена от цялото семейство :) Много интересна и полезна книга, има и картинки :).

Подправките не са само и единствено “прибавка към ястията за приятен вкус”, както ги обясняват речниците. Те са нещо повече: те облагородяват ястията, подсилват аромата им, обезсилват тежката им миризма, отстраняват вредните им съставки. Така те подготвят организма за по-лекото възприемане на храната и в този смисъл имат здравословен ефект . Не случайно хората, които използват в умерени дози солено, люто, кисело или горчиво имат по-голяма жизненост.
Симеон Дочев и този път ни поднася интересно четиво не само за отглеждане на подправките в нашите географски ширини, но още и за тяхната стойност като лекарство, като антисептик и афродизиак, като цвете и не на последно място - като важна, скъпа и търсена стока в световната търговия.

Останалите са били твърде отдавна и не ги помня (me husband добре се грижи за снабдеността ми с книжки :Р), но да речем, че третата ще е

3.

“Другата Болейн” от Филипа Грегъри.

И тази не съм чела, но покрай филма ми стана интересно да я прочета, така че я подарих на майка си :) (Много удобен начин за сдобиване с книги, между другото - едновременно радвате някого от семейството и сте на плюс с книга :р) Описанието плашещо напомня за типа проза, който се стремя да избягвам, но отзивите за книгата бяха добри.

Две сестри, свързани с обич и омраза, си съперничат за сърцето на един крал.
Мери Болейн привлича първа погледа на капризния млад монарх. Едва четиринайсетгодишна, тя преживява своя звезден миг като фаворитка на Хенри VIII сред великолепието на ренесансови дворци, блясъка и интригите на кралския двор, за да разбере много скоро, че не е нищо повече от пионка в амбициозните планове на семейство Болейн. Когато нейната остроумна и чаровна сестра започва да я измества в сърцето на Хенри, семейството нарежда на Мери да отстъпи, за да може Ан да извърви пътя към престола, обречена на кратка слава и ужасен край.
Лъжи и ненавист, страхове, клевети, омраза и фалш под позлатата – наивната и добросърдечна Мери разкрива с нарастващ ужас истинското лице на краля, събира смелост да обърне гръб на измамния дворцов блясък, да срещне голямата любов и да оцелее след рухването на семейните амбиции и страшната съдба на Ан.

3 книги, които бих искала да препрочета

Само три ли?

Наистина не знам какво да напиша. Бих препрочела почти всяка книга :)

В момента ми се чете фантастика, така че почвам с:

(няма да пиша подробни описания, все класики са)

1. Фондацията (Айзък Азимов) - чела съм я преди доста години и определено ми се иска да се върна в доброто старо време с тази поредица.

2. Землемория (Урсула Ле Гуин) - много ценно нещо, но който е чел си го знае и без да обяснявам.

3. Пратчет. Наистина не мога да посоча някоя конкретна книга, по-скоро бих ги хванала отново всичките.

Това е то :)

Както никога съм измислила и кои ще са следващите жертви, муахахахахах!!!!!… ахъм, извинете.

1. Лина (дано най-сетне пропише отново!)

2. Свен

3. Гаро

yan_silversword (22:28:56 10/05/2008)
Jack Bauer could get off the Lost island in 24 hours.

Ghibli (22:29:10 10/05/2008)
добро е

yan_silversword (22:29:40 10/05/2008)
i veroqtno e vqrno

Ghibli (22:29:54 10/05/2008)
то всеки би могъл, честно казано :Р

Ghibli (22:29:58 10/05/2008)
ония са льохмани

yan_silversword (22:30:03 10/05/2008)

:D

Ghibli (22:30:13 10/05/2008)
вероятно на 20 минути пеша има лагерен огън с японски туристи

yan_silversword (22:30:29 10/05/2008)
:D

(много спойлери)

Току-що го гледахме и понеже нямах високи очаквания, не се разочаровах чак толкова. Въпреки това го има моментът с усещането за много пропилян потенциал. Бойл е гледал много филми, сред които Одисеята, Соларис и Боен клуб (което за съжаление повече дразни, отколкото радва), но най-много е преписвал от Пришълеца и (как беше на български) Event Horizon. Мрачен, мрачен филм с елементи на хорър (мразя), с безсмислено и клиширано развитие, а двамата най-свестни персонажи (капитанът и психологът) умират първи. Подозирам, че капитанът беше чел сценария или просто знаеше какво ще последва (и аз знаех, аман от клишираност, честно) и избра най-добрата възможна смърт. Психологът и той. Най-тъжното е, че всъщност е имало (била е планирана, но е отпаднала?) или има (смятаме, че е там?) някаква философска линия, която обаче е напълно неразвита и ако не се бях заровила във форумите на имдб, нямаше и да я схвана докрай. Всъщност пиша този пост, за да цитирам много ценното мнение, което ми я обясни. Авторът се казва WarriorAlien и е доказателството, че тъпият ник не е всичко:

It’s apparent that during the most recent portion of their trip, just before reaching Mercury, both Searle and Kaneda were trying to figure out exactly what happened to the Icarus I mission. Kaneda reviewed Pinbacker’s mission logs for clues and Searle addressed any found from a psychological standpoint. By the time the film begins, Searle had identified Pinbacker’s obsession with the Sun and was empathizing with the captain by viewing the star in increasing doses.

Through watching the film, viewing the web diaries and reading the blog, it’s clear that the once atheistic Searle was achieving a sort of spiritual epiphany from these viewings of the Sun. In the DVD’s video diary and in the movie’s blog, Searle has started to reason that a form of God could be somewhat visible in the Sun. While this is debatable from a scientific standpoint, Searle was clearly affected. No doubt Pinbacker had a similar experience, although he took it to fundamentalist extremes by sabotaging the mission.

Searle, however, could not from a scientific perspective allow himself to be swallowed up. While his “Sun showers” had made him spiritual and mystic in nature - there was obviously some spiritual catharsis in mind when he chose his form of death - he did not allow his beliefs to interfere with the importance of the mission, opting to stay behind and ensure safe travel for Capa, Mace and Harvey.

In response to your original question, Searle’s questions to Kaneda (”What can you see?”) tie into his spiritual epiphany. I think we can safely assume that Searle had informed Kaneda of his increasing revelations, Kaneda himself being a Buddhist, according to the movie blog. Right before Kaneda was immolated by the Sun’s rays, Searle was asking if he too could see anything. Maybe he did. Maybe he was looking for something. There was already a scene in which Kaneda attempts a “Sun shower” very similar to Searle’s.

While Searle may have not gotten an answer from Kaneda, he no doubt got something from his manner of death. Honestly, I kinda’ hope his character found it. His death and Capa’s were the most fitting to their characters.

Волкоса ме нарочил да участвам в онова нещо с книгите :) Бих казала анатема, ама кой от месец и нещо си има читателски дневник, а? (от поста му научих и за един готин сайт, нещо като онлайн еквивалент, само че ми е малко сложен за ползване). Вече ме е страх да обещавам каквото и да било, но - очаквайте пост по-късно, ако планетите са в правилното разположение.

От спама.

OMG WTF?!? Photobucket ми затрили последната картинка от поста за Кърин, защото нарушавала terms of service. Досега не ми се беше случвало такова нещо. Не проумявам с какво ги е нарушавала @_@

Спечелих от лотарията. Застраховка “Злополука”.

Баща ми купил два билета и единият спечели… Още не съм си потърсила наградата :) Чудя се дали някой не иска да ми намекне нещо.

***

Бяхме на концерта на Камелот. Страхотен концерт, ужасен звук, но то за концертите в зали у нас може доста да се изпише. Случи се онова, което не мислех, че е възможно в България - организацията беше перфектна. Влязохме навреме, проверяващите не правеха проблеми и всички групи почнаха в очакваните часове O_O

Вече имам солиден списък от концерти зад гърба си и мога да говоря като истински метъл :Р

***

На другия ден me husband замина, а аз се запознах с Хераирнес (всъщност не се чете така, ама какво да направя), мотахме се насам-натам с още няколко човека като ученици през свободен час, отдавна не ми се беше случвало. Посетихме магазина с джаджите; между другото днес по History Channel субтитрите обясняваха за венецианския додж - сетих се заради подобното съчетание на буквите и не можах да не го споделя :) Ходихме и в гейм центъра до хотел “винаги му бъркам името”, където успях да се класирам пета (каквото и да значи това) на играта с джета (с тази рима вероятно съдбата иска да ме накаже, че пиша глупости*, така че спирам).

(*това е защото мозъкът ми отказва да работи като хората поради липса на сън и защото няма какво друго да правя в това състояние)

Ааааааааааааа! Намерих го! Това е цитат от Лигата на джентълмените, което е едновременно името на телевизионен нещо като сериал (http://www.imdb.com/title/tt0184135/) и на четиримата идиоти (т. е. британски комици), които го правят. Някога си са го давали по телевизията, дублиран, а аз съм гледала един-два епизода, които са оставили трайни изменения в психиката ми плюс култовата фраза от заглавието в паметта ми. Ако се вярва на уикипедия, ще да е било сезон 2. Не бих го препоръчала на никого, това е от нещата, които ти се случват и след това или успяваш да съвместиш представата си за света с тях, или не. Хе хе ;)

Излязох с майка ми и накупихме толкова много дрехи от изложението в НДК. Беше епично.

Интересно нещо са случайностите. Докато разглеждах любимия си клюкарски сайт, попаднах на артистична фотосесия на Джулиан Мур и оттам на картината от този художник. Тя ме заплени от пръв поглед и ме накара да потърся още информация за него.

Отплесване в мисли за изкуството: доста хора са се опитвали да определят как да различим ценното, истинското изкуство, а аз съм стигнала до един простичък, прагматичен извод, само за мен - онова, което ми говори нещо. Това важи за всичко, но най-вече за картините. Колкото и да е гениална една картина, ако не ме докосва, не е онова, което ми трябва в момента. Мога да прочета какво са писали критиците за нея и да я разбера в цялата й гениалност, но щом не го усещам инстинктивно, ползата от това разбиране се измерва с разширяването на общата ми култура и евентуалния шанс някога да съм в такова състояние (дораснала или, хехе, обратното), че да нямам нужда от чужда интерпретация. Което не е малко, но не може да се сравни с експлозията от идеи в главата ми при сблъсъка с някоя “моя” творба.

Ето я, The Cripple:

(тя е млада и красива, излъчва грация и жизненост. Но нещо не е наред - забелязваш го бавно - държи бастун и ръката й е някак черна и сгърчена… а нещо в ъгълчето на усмивката й те кара да се загледаш по-отблизо и да видиш, че това всъщност е гримаса на болка… и тогава поглеждаш отново очите й, които вече излъчват непоносимо страдание, но все още греят от радост… невероятно)

Нямаше начин да не потърся още нещо за този художник. Попаднах на още много картини, всичките интересни, и стигнах до извода, че това е художник като за мен :) Изпитах лек шок, когато търсенето с гугъл извади някои откровено порнографски изображения, а после се впечатлих отново, защото те всъщност бяха превърнати в изкуство, защото… ето:

(внимание, порнографска картинка :Р)

(това е доста сложно, защото е порнография, и то най-евтината, присъстваща във всеки гнусен порнофилм сцена, но в същото време е някак одухотворена, колкото и да е странно. разбира се, последното може и да е само в главата ми, затова ще спра дотук с личните впечатления :)

Още една картина с голи жени, но съвсем различна:

(това много напомня на Кранах, но с още нещо чуждо и ново, и резултатът е, че съм едновременно на позната територия и в неизследвано, фантастично пространство. а пък аз много обичам фантастичните пространства :)

Изобщо, този художник има какво да каже, изглежда не само на мен. Всички статии, на които попаднах, споменават колко е популярен, не само сред публиката, но и сред критиците (кото не задължително го харесват, но със сигурност му обръщат внимание).

Линкове за десерт:

http://en.wikipedia.org/wiki/John_Currin

(всичките external links си струват, но препоръчвам тази)

http://supervert.com/essays/art/john_currin/nudes/

Не е като да няма материал за четене и разглеждане :Р