Онова, което ме издразни освен всичко останало, беше, че цитираният по-горе пич е стигнал до тия дълбоки прозрения с помощта на допълнителни материали - я от ДВД версията, я от някакъв видеоблог, не ми стана много ясно. Тоест във филма даже и толкова няма, не са сметнали за нужно да влагат и минимален смисъл. Показват ни 2 (две) сцени с психолога и капитана в началото и толкова. Лошият бил казал някаква много философска реплика по едно време (”не е твой бог” или нещо подобно), но на мен ми се е загубила между безсмислената гоненица из целия кораб.

Някъде в първите минути на филма, докато нашите хора се хранеха на масата, ми мина през ума, че това е точно копие на откриващата сцена на Пришълеца (запознаване с членовете на екипажа и реда, в който ще измрат). И се оказах права. Блях.

То броят на концертите не е толкова важен, стига да го има вътре.