Забавна обява

Днес мернах следното:

Подаряват се котета на добри стопани с хигиенни навици.

Починал е Солженицин

Някак си не ми идва коментар, освен: :(

Miguel and William

Доста забавен испански филм, хванах му средата/края по телевизията. Има незабравимата сцена, в която Уилям Шекспир се сваля с някакъв мъж в една кръчма :)
http://www.imdb.com/title/tt0497411/

Котката върху нещо 4

Котката особено много обича да спи върху нечии дрехи. Най-добре е, разбира се, върху купчината с току-що изпраните, но при липса на такава и вече носените, оставени за малко на креслото, вършат работа.

Не си личи особено, но всъщност е легнала по гръб, с лапите във въздуха :) После леко се посъбуди от това, че се въртях наоколо с фотоапарат, и се завъртя настрани…

Memorable quote

Най-ценният лаф от Хелбой 2, който обобщава доста добре една специфична част от човешките взаимоотношения:

“Бих дал живота си за нея… Но тя иска и да мия чиниите.”

Айде и попа го оженихме

Беше хубава сватба, и двамата бяха много хубави и щастливи :) Изненадващо решението празненството да бъде в дискотека се оказа сполучливо - много добре си прекарахме, малко алкохол, малко танци, видяхме Базил да танцува и нищо не е същото вече… Онова, с което ще запомня събитието обаче, беше ергенското парти, на което дори не присъствах (защо, ах, защо), но което е било тех бест ергенско парти на тази земя евър (тм). Такива неща се случват веднъж в живота.

Още песни: Sweet child o’ mine

Навремето Катя ми обясняваше как сестра й е голяма фенка на Guns N’ Roses. Във връзка с това винаги се сещам за култовата анкета “Чии са тези задни части?” от един вестник, но не за това ми е думата :) Сестрата на Катя беше влюбена в Слаш (въпреки логичния въпрос как може да е влюбена в някой, на когото не е виждала лицето). Тогава ми се виждаше смешно и абсурдно едновременно, но напоследък си мисля, че просто не съм осъзнавала що е то силата на музиката. И така, на вашето внимание, една от най-добрите рок песни на всички времена:

Hail! Power! Ring! Fire! Heart! King! Metal! Metal! Metal!

(and steel)

Иначе казано, бяхме на четири последователни метъл концерта на двата края на България: Whitesnake и Def Lepard на 4 юли в София и Manowar, Alice Cooper, In Flames и Slayer в Каварна на 5, 6 и 7 юли :)

Имам много за разказване, но малко желание за литературно творчество, затова просто ще напиша един импровизиран отчет :)

На 4-ти концертът беше уникален. В малко по-отрицателния смисъл. За начало ги имаше традиционните проблеми с влизането (отворени врати от два часа по-рано - друг път) - повисяхме си, нормално, свикнали сме вече. Събра се много публика, трибуните бяха препълнени, а тълпата долу доста гъста. Разхождаха се черни балони с черепи и кости :) Сцената за наша изненада и лек ужас беше празна O_O Все пак излезе подгряващият Тома от Мюзик Айдъл (и в този момент един изпуснат случайно или нарочно балон полетя към небето, беше красиво). Тома пя кавъри - все хубави парчета (имаше Holy Diver и I Wanna Rock), че и ги изпълни много добре и определено ни зарадва. Предполагам беше звездният миг в живота му, нали е такъв фен на Уайтснейк :) После се започна Чакането, защото камионите с апаратурата на групите бяха задържани от токов удар на македонската граница (или поне такава беше официалната версия). Слушахме фонова музика, гледахме една и съща реклама на бира, която се въртеше по екраните, брояхме хората по покрива на съседния блок. Имахме и прилична гледка към излитащите и кацащи самолети наблизо… Аплодирахме пристигането на заветните камиони. Три часа по-късно от предвиденото (това е много по-късо за прочитане, отколкото за изживяване), тоест към 11 без 10, концертът все пак започна.

И всичко беше добре, докато не започна и апокалипсисът. Тоест, дъжд, който само дето не беше град. Което не беше голяма болка за нас, седящите на трибуните, но определено беше ужас за публиката на терена и за самата група. Интересното бе, че Ковърдейл с нищо не показа, че е забелязал дъжда, който силният вятър издухваше няколко метра навътре в сцената. Дори когато стана вир-вода той просто продължи да пее със същата неизчерпаема енергия. Единият китарист пък весело си шляпаше в образувалата се в краката му локва в ритъма на парчето. Музиката и шоуто не спряха и за миг, а публиката определено оцени това. Дъждът намаля за момент, към края обаче заваля още по-силно и аз започнах сериозно да се притеснявам за хората на стадиона и за нещастните изпълнители на сцената, където вятърът вече правеше вълнички в дълбоките няколко сантиметра води, а някаква част от апаратурата отказа да работи, потопена изцяло в локвата на въпросния китарист. Е, оживяха Уайтснейк, оживяхме и ние и си ги изпратихме с кеф, но малцина от хората на терена успяха да издържат и за Деф Лепърд публиката долу беше в пъти по-малко. Ние поумувахме дали да не си ходим, пък и кой би излязъл да свири и пее в тези условия? В крайна сметка в договора им не влиза да свирят насред лятна буря! Оказа се обаче, че Деф Лепърд са тия луди хора, които биха го направили и в такова време. Вместо да се направят на примадони или просто да използват напълно разбираемото оправдание, че условията са невъзможни, те излязоха и си изпълниха сета като истински професионалисти. Дали за да вдъхновят публиката, или защото бяха решили, че така и така ще се намокрят до кости, хората излязоха голи до кръста (на оня дъжд и вятър O_O). Този концерт ще го запомня с екстремните условия и страхотното настроение въпреки всичко. Накрая вокалистът каза, че самият факт, че концертът се е състоял, е fucking miracle. И така си беше :)

(ще се допълва)

Продължение 1:

И така, концертът свърши, а вместо няколкото часа сън, предвидени преди Големия път, за който тръгваме в 4 и половина (тм), получихме 30 минути да си направим сандвичи. Тук е мястото да се отбележи геройството на бащата на Ян, който ни закара до хотела ни в Балчик сериозно недоспал. (да не говорим, че не се среща често такъв готин баща - рокаджия :р)

Вечерта бяхме готови за Големия концерт (тм) - Меноуор бяха заявили, че ще поставят рекорд за продължителност на събитието. Отидохме малко по-рано и за пореден път се умилих от палатковия лагер, щандовете със съвкупно най-богатата сбирка от тениски за продажба в България, сергиите с кебапчета и бира и, разбира се, тълпите метъли от всякакъв вид и род :) Едно неповторимо усещане е всеки човек по улицата да е от “нашите” (не че съм чак такъв метъл, ама така е думата) и да знаеш, че всички тези хора са дошли да се изкефят на същото, на което и ти. Изобщо не е същото като тълпата преди концерт в София - тя се губи в града, който продължава да си живее живота. Докато в Каварна сякаш всичко имаше една цел :)

На влизане имаше неприятна изненада, която ми помрачи началото на концерта - накараха ни да си изхвърлим на входа бутилките с вода, купени току-що. Попитах защо - било забранено. Естествено, вътре на стадиона продаваха вода и бира и всичко беше едно нагло изнудване. Стана ми наистина много неприятно :/Представих си какво би станало, ако бях решила да не взимам пари със себе си, например - нямаше да мога да си купя вода и щях да стоя жадна 5 часа! На всичко отгоре към средата на концерта запасите вода на щандовете вече бяха свършили и се наложи трима души да си делим някакво мини сокче (а който не пие бира и сокове какво прави?). Самият концерт започна с подгряване от Холихел, което не ме впечатли особено, да не кажа дори, че беше малко неприятно, защото мацката пя наистина фалшиво :/ Но на хората пред сцената явно не им пречеше. За Меноуор Ян отиде напред, а аз останах на удобното ни място на седалките :) Признавам, че началото на концерта не успя да ме надъха, но когато към средата и аз отидох на терена и започнаха по-интересните за мен песни, вече ми беше много приятно. Харесаха ми безумните изхвърляния, които основно Ди Майо и тук-там Ерик Адамс ръсеха - точно защото бяха толкова безумни. На частта с изчукването на всички жени по два пъти и разказа за времената на Спартак, когато мъжете били истински мъже, а жените истински жени (малките космати същества ги пропуснаха), си се кикотих с глас, просто защото това е такава простотия, че няма как да не се засмееш от сърце (освен ако не си феминистка, разбира се). Да не забравяме и споменаването на напитката ррракия и черпенето на сцената накрая, при което Ди Майо каза да го извиним, че малко се е отрязал, ама това е защото е само наполовина българин и не може да пие като нас. Как да не ги обичаш :)

Най-великата част от концерта не беше изпълнението на българския химн, както очаквах, може би защото вече го бяха правили (и по мое мнение малко по-добре), може би защото се знаеше, че ще го пеят, не знам. Най-великата част от концерта беше The Crown And The Ring, защото я пяха на живо с хор, и защото изведнъж докато звучеше сама по себе си епичната и вдъхновяваща песен, започнаха зашеметяващи фойерверки. Огнен дъжд валеше от небето и сякаш падаше право в душите ни, а песента продължаваше и всичко се сля в едно преживяване от ония, които се помнят цял живот. (Имаме видеоклип от този момент, но изобщо не е същото. Трябва да си бил там.)

Това беше краят, защото светлините на стадиона се включиха и хората започнаха да излизат… Запътихме се и ние към изхода, когато изведнъж се чу гласът на Джоуи ди Майо - “Извинете, мислехме, че сме свършили, но не сме. Техниците са започнали да разкачат, затова изчакайте малко, докато отново свържат техниката, и ще продължим да свирим”. Идиоти :) (това е моята любовно-ласкава употреба на думата, да уточня) Понеже хората бяха тръгнали да се изнасят, успяхме да застанем по-напред и гледахме последните няколко песни съвсем отблизо. Ди Майо поиска да се почерпят с ракия и каза “хайде още една песен, докато ми донесат бутилката”, и всяка песен се оказваше предпоследна. Накрая Джоуи каза “току-що ми казаха, че сме свирили 4 часа и 55 минути. That sucks. Трябва да ги направим 5 часа”. Каза и нещо за това как техниците ще ги убият, защото трябва да спазват разписание :) Оказа се, че не могат да изпълнят една песен, която искаха от публиката, защото китарата за нея вече била опакована - хората явно са се видели в чудо и са почнали да прибират каквото могат. За сметка на това, каза Ерик Адамс, ще изпълним March For Revenge, която е по-дълга, така че би трябвало да е ок. И беше ок :) От целия концерт ми остана споменът за уникално преживяване, топлото чувство, че тия хора наистина се раздадоха за нас, и възхитата от енергията им, която им позволи да свирят 5 часа. Това за всички ония критикари, които обвиняват групата в позьорство и сипят какви ли не тъпотии по техен адрес :Р

(пак ще се допълва)

Продължение 2:

Накратко за останалото, че вдъхновението си отиде :)

На следващия ден най-сетне успяваме да се наспим, а вечерта беше ред на Алис Купър. Това беше концертът, за който знаех предварително, че ще ми хареса в музикално отношение, но онова, което не очаквах, беше ефектът от дядо Алис на живо. Човекът има уникално силно излъчване, просто невероятна харизма. Шоуто му беше страхотно - изпипано, зрелищно, драматично, но мисля, че голяма част от ефекта идва от личността на г-н Фурние. Годините изобщо не му пречат, бих казала дори, че не си личат (както каза Ян - той и на младини си беше такъв съсухрен и сбръчкан, не е мръднал :) С две думи, много се радвам, че успях да го видя на живо, на видео просто не е същото. Бяхме доста напред и с изключение на един интервал от време, в който пред нас застанаха Двамата Дългокоси Дангалаци (тм) (коза да им опасе всичкия зеленчук дано), виждахме добре. А точно на това шоу си струва да гледаш :) То си е цяла постановка с декори и костюми, като кулминацията беше обесването на главния герой/ злодей - честно си признавам, дъхът ми спря за момент, въпреки че знаех, че всичко е шоу. Е, дойде и краят му и тръгнахме да се прибираме. Бащата на Ян седеше отзад с един голям бинокъл (приближаваше страхотно, все едно си на метър от сцената) и каза “заболяха ме ръцете да го държа през цялото време” - наистина невероятно шоу беше :)

Последен ден, и понеже все пак сме и на море, решихме, че ще се ходи някъде. В крайна сметка стигнахме с колата до Русалка. Естествено, стъпвах за пръв път и много ме впечатли все още дивият плаж със скалите във водата в горната част (май се води извън комплекса). Няма пясък, само натрошени миди и идеално изгладени от водата камъни. Скалите насред водата са си направо острови - дори някакви фиданки бяха поникнали по тях. Прекрасно място, с много метъли по плажа :) Поджапахме из морето, събрах си камъни, изгорях леко. Видяхме една морска змия, даже успях да й хвана опашката в кадър, докато се измъкваше :) Хубаво беше, дано имам възможност някой ден да отида пак (и дано дотогава мястото да е оцеляло).

Последна вечер, In Flames и Slayer. Не мой тип музика. Ян беше там, за да види Ин Флеймс, а аз реших, че ще ходя напред с него. Стигнахме страшно близо до сцената, дори направихме някои много хубави снимки. Групата ми хареса, освен това усетихме някакво положително отношение - надявам се да не съм си въобразила. Беше им първо идване в България и вокалистът каза we like it, but we’re not sure that we love it, така че да викаме - и ние викахме :) Направи ми впечатление цивилизоваността на публиката - хората се кефеха без ексцесии, скачаха, но без да се блъскат в никого, и изобщо бяха доста по-нормални, отколкото очаквах да са хората толкова близо до сцената (все си мислех, че там ходят само лудите глави, а и оня разказ на Амелия за потните гръцки гърбове, но това е друга история). В един момент някой ми позаля краката с бира откъм гърба, но кой ти гледа такива неща, а и панталонът беше от бързосъхнещите. Във всеки случай получих си бойното кръщение. Ян пък успя да си изтърси телефона на тревата при скачането, но за щастие успя и да си го забележи и да си го прибере.

Може би тук е мястото да се възхитя от тревата на стадиона в Каварна - ако си носех постелка, със сигурност щях да прекарам няколко часа, излегната на този зелен килим. Не бях виждала толкова чиста и гъста естествена трева досега, а беше и мекичка… ех :) Пробвах да полежа върху дъждобрана си, но земята беше студена. На много хора обаче това не им пречеше и си прекараха концертите налягали по терена, а аз само им завиждах отстрани :) На този, последния концерт, видяхме и най-сладката метъл фенка - едно малко червенокосо момиченце с тениска на Меноуор точно по мярка седеше до нас с баща си. Преди това, вървейки по улиците сред тълпата метъли, си бяхме помислили, че Каварна е мястото, където малките деца искат да станат рокаджии като пораснат - това толкова ми харесва!

Между другото, малко за мърчандайзинга - не си купих нищо, въпреки че Алис Купър имаше едни бели фланелки с много стратегически разположени очи на тях… На Мановар бяха най-добрите неща - просто защото бяха много и най-различни. Е, нямаше презервативи (сори Гаро), но имаше 100-тина вида тениски, албуми, кърпи за глава, дори малки камиончета и - та-даам - хавлии! И me husband, естествено, се сдоби с една. Култова е :)

Та… Слейър. Тях си ги изгледах чинно от седалката, чоплейки семки (много пристрастяващо занимание, между другото). Не са моят тип музика и това е (дори не мисля, че бих ги класирала към музиката - знам обаче, че всеки си има вкус и имат достатъчно верни фенове). Иначе светлинното шоу беше впечатляващо ;)

В крайна сметка бяха едни страхотни 3(4) дни, през които поставихме нещо като личен рекорд за най-много последователно изгледани концерти, а списъкът на гледаните от мен групи нарасна със значителен брой. Да са живи и здрави бащата и майката на Ян, благодарение на които успяхме да сборим организационните въпроси и да се насладим на това преживяване :) И голямо благодаря за me husband @}->– Останаха ми страхотни спомени.

Сватбата на Амелия и АлДим

Беше много красива, естествена, искрена и забавна церемония/купон, затова и няма да пиша дълъг пост. И двамата са хубави хора. Пожелавам им да запазят любовта си и това щастие, което изпитват в момента :)

Черпя песен

Видях я в един блог и си рекох, че мога да я пусна и тук, за да не се затрие. Много хубаво изпълнение на Wild World от Cat Stevens. Има известно пристрастяващо действие.

Ако и вие се чудите какъв е този Юсуф в описанието, вижте тук. За мен беше новост, но аз така или иначе не съм много запозната с онзи период в музиката :)