Интересно нещо са случайностите. Докато разглеждах любимия си клюкарски сайт, попаднах на артистична фотосесия на Джулиан Мур и оттам на картината от този художник. Тя ме заплени от пръв поглед и ме накара да потърся още информация за него.
Отплесване в мисли за изкуството: доста хора са се опитвали да определят как да различим ценното, истинското изкуство, а аз съм стигнала до един простичък, прагматичен извод, само за мен - онова, което ми говори нещо. Това важи за всичко, но най-вече за картините. Колкото и да е гениална една картина, ако не ме докосва, не е онова, което ми трябва в момента. Мога да прочета какво са писали критиците за нея и да я разбера в цялата й гениалност, но щом не го усещам инстинктивно, ползата от това разбиране се измерва с разширяването на общата ми култура и евентуалния шанс някога да съм в такова състояние (дораснала или, хехе, обратното), че да нямам нужда от чужда интерпретация. Което не е малко, но не може да се сравни с експлозията от идеи в главата ми при сблъсъка с някоя “моя” творба.
Ето я, The Cripple:

(тя е млада и красива, излъчва грация и жизненост. Но нещо не е наред - забелязваш го бавно - държи бастун и ръката й е някак черна и сгърчена… а нещо в ъгълчето на усмивката й те кара да се загледаш по-отблизо и да видиш, че това всъщност е гримаса на болка… и тогава поглеждаш отново очите й, които вече излъчват непоносимо страдание, но все още греят от радост… невероятно)
Нямаше начин да не потърся още нещо за този художник. Попаднах на още много картини, всичките интересни, и стигнах до извода, че това е художник като за мен :) Изпитах лек шок, когато търсенето с гугъл извади някои откровено порнографски изображения, а после се впечатлих отново, защото те всъщност бяха превърнати в изкуство, защото… ето:
(внимание, порнографска картинка :Р) Read the rest of this entry »