Концертът на Iced Earth вчера

Хубав беше, а ще го запомня с този момент:

- How many of you have listened to the new album?
- Uaaaaaaa!
- How many of you have downloaded it illegally?
- …… (всеобщо сконфузване, няколко човека все пак се обаждат)
- At least you’re honest!

В тоя момент ми стана едно такова засрамено и едновременно с това смешно. Имат чувство за хумор хората, но и ти напомнят така между другото, че като си сваляш албума им, ги засягаш лично. А Джон Шафър не е човек, когото искаш да засегнеш лично. Много страшен изглежда. Само пушката му липсва, или по-скоро моторната резачка.
Иначе: новият певец е много добър и ми харесва, че успява да пее и като Барлоу, и като Оуенс, и като себе си. Подгряващите бяха симпатични, а зала Юбилейна се оказа ок. Голям плюс беше, че охраната не даваше да се пуши вътре. Все пак ме опушиха от пулта, ама “какво да ги правиш, те са чужденци” (муахаха). Тъжният извод обаче е, че не ставам вече за концерти без места за сядане…

The Eyre Affair

Във връзка с поста за 100-те книги, вече мога да добавя още една бройка към прочетените – The Eyre Affair от Jasper с безумната фамилия Fforde. Книгата е от една страна забавна, от друга депресираща. Леко разочароваща, като се имат предвид всичките хвалби за нея, ако не бяха те, можеше да ми хареса повече. Героинята е от типа “много съм независима и си нося пистолет”, с което ми напомни на Анита Блейк, но приликите свършват дотам, защото на автора моментите с чувства не са му се получили много добре, а за горещ секс с пипала и дума не може да става. Разочароващото беше, че краят е твърде прибързан и включва изсмукана от пръстите щастлива случайност за нашите. Депресиращата част е, че някъде в покрайнините на повествованието се води безкрайна война, а Голямата Зла Корпорация (тм) е завладяла света. Особена дълбочина няма. Но все пак идеята за алтернативния свят е оригинална и забавна и книгата като цяло си струва заради елементи като литературата, издигната в религия, имената на герои от типа на Paige Turner и Thursday Next, както и наличието на пътуване във времето и гавра с континуитета, нещо, което обожавам и заради което мога да простя някакъв там deus ex machina. Краят за щастие е достатъчно затворен (писна ми от отворени краища!), макар че нямам нищо против да прочета още някоя книга от поредицата след време.

Пак Guild Wars

Пак се зарибих по Guild Wars. Почна се от празнуването на Хелоуин, при което бяха направили нови куестове и нови майтапи. Направих един куест и ми хареса, отново ми беше приятно да играя. Позабравила съм нещата и всичко е ново и интересно. Открих, че Embark Beach всъщност е много удобно място с удобен транспорт до почти всяка точка от всеки континент, всички възможни търговци и всички consumables на едно място. После открих, че вече няма ограничение за броя на героите в партито, което значително ми вдигна удоволствието от играта, защото стана по-лесно :) Взех да разчиствам куест лога, в който съм натрупала един куп куестове от всички възможни кампании, което преди ми действаше подтискащо, а сега не. Отметнах вече 4-5. Дори онези под земята не ми бяха неприятни, а по принцип не ги обичам. Последно се разходих до Sacnoth Valley да убия горящия бос и се оказа, че имам и мастър куест там (Fire and Pain). След като геройски ме утрепаха няколко пъти и слязох на постоянни -60%, почнахме да разчистваме всичко на порции от по 1-2 гада на принципа “аз съм тъп, но упорит” и като утрепах и шаманската статуя се почувствах като бог :)