True Blood season 4

Гледаме 4 сезон на True Bllod, още сме в началото. Искрено се забавлявам на новия Ерик в трети и четвърти епизод. Като малко детенце е, което Суки възпитава:

- Ерик, пусни това веднага!
- Sorry…

- Ерик, излез от водоема с крокодилите!
- (с шведския акцент) Крокодилер! Елате и се бийте!

Иначе сериалът става все по-бозав, но има по някой бисер от време на време :)

Never Let Me Go

Снощи гледах Never Let Me Go, който се оказа един много депресиращ филм. Всъщност, дотам, че във форума му на IMDB има класация “Топ 5 най-депресиращи филми” :). Оказа се, че съм гледала много от тях, чудя се какво говори това за мен :). Също така имаше тема “Кой е по-депресиращ, Never Let Me Go или Atonement”, като аз лично съм на мнение, че първият печели състезанието. Макар че все още не ми побира умът как Морви успя да нарече Atonement жизнеутвърждаващ.
Всъщност разсъждавах по темата просто защото филмът не ми донесе нищо повече от книгата, както се надявах. Дори ми се видя по-беден. Красиво заснет е, но по онзи начин, който според мен е основната причина за големия брой на самоубийствата сред скандинавците – с приглушена светлина и приглушени цветове, чак ми дотегна към края от толкова приглушеност.
И нещо, което трябва да проверя в книгата, която сега не ми е подръка – почти съм сигурна, че онази реплика накрая за това как може да се направи паралел с всички нас в книгата я нямаше. Подозирам, че на Ишигуро му е писнало да го питат защо героите не се бунтуват и не бягат и е решил да го каже в прав текст накрая, че дано зрителите се усетят – но ако се съди по форумите на IMDB, не е подействало.

Днес боядисвах

Днес пуснах манифактурата на пълна мощност и най-сетне изпрах и изгладих три готови бродерии. Освен това направих първия си опит за боядисване с чай. Цветът се получи един такъв бежово-кафеникав, me husband ме застреля с репликата “прилича на лейкопласт”, но наистина, всъщност е абсолютно същият цвят :) Явно чаят беше много, защото аз исках нещо по-бледо, но така просто имам повод да опитам пак и то с различни цветове. Докато правех теоретичната подготовка на какво ли не се начетох като варианти на оцветители – от грануфорин за зелено до някакъв лекарствен мехлем за жълто. Но любимото ми е розовото – постига се най-добре като забравиш някоя червена дреха в пералнята :)

:)

Хахаха!
Наскоро открих морето от блогове за бродиране и пр. занаяти в blogspot и понеже там тъпата система е направена така, че за да коментираш, трябва и ти да имаш блог в блогспот (Гугъл е новата империя на злото, ако не знаете), та вече поне за втори път се налага да обяснявам на някакви хора, че аз си имам блог, но не е в блогспот, и не е на тема бродиране, и освен това не пиша в него от доста време… Снощи обаче си мислех как ще се изненадат някои, като ми отворят блога и видят, че съм писала наскоро. Едно от ония събития, за които си толкова сигурен, че са станали, докато не се окаже, че са били само в главата ти. Муахахаха, сънувала съм, че съм писала в блога си! И това ако не е повод за пост :) Сега ако можех да си спомня за какво точно бях писала насън, щеше да се получи и по-смислен. Сигурна съм, че беше нещо смислено, аз насън ставам гений.