Майките

Днес тъкмо си тръгвах и майка ми каза: „Не ми харесва как живееш“. За половин секунда през главата ми минаха всички упреци, които щеше да ми отправи по-нататък (и  щеше да е права). А тя продължи: „Много се уморяваш така.“

Responded not my girl, no beating heart I felt

…или как се вманиачих по сингъла на Аморфис.

Свободни размисли, включващи предисторията: Аморфис не съм ги слушала преди, ако се изключи концерта „20 години Nuclear Blast“, където те бяха последни и поради тази причина се разминахме, защото не издържах (единственият концерт, от който имам откровено лоши спомени – заради публиката от идиоти и липсата на въздух).  Сега осъзнавам, че Ян винаги ще съжалява за това, че изпусна по-голямата част от сета им, но понеже е джентълмен (и по-точно теляк), тогава не ми го показа по никакъв начин и само от една случайна забележка тия дни осъзнаването ме тресна с цялата сила на закъснялото угризение. Но да се върнем в наши дни. Бидейки почитател на групата, me husband си свали новия им албум и от известно време го въртеше, при което ми направи впечатление една песен с доста запомняща се и семпла мелодия, но тъй като обикновено запомням кое на коя група е от 15-тия път, в който ми каже какво слуша в момента, не свързвах песента точно с Аморфис. Един ден се случи така, че останах сама вкъщи и пуснах новия им албум и на началото на второто парче си казах „ама това е онази песен“ :) А на средата на първия куплет вече неистово ровех с търсачката за текста. Защото той се оказа гениален и на всичко отгоре вдъхновен от Калевала, което веднага му придава допълнителен ореол на обожаваната от мен северност. Иронията: песента, която бях изслушала доста пъти без да ме впечатли особено, оттогава не ми излиза от главата :) И така, причината да се влюбя:

Silver Bride

From the mystic dreams of nighttime
I saw the clarity of my days
From the shades of longing
Looked for the familiar glow
The death of my wife’s slayer
Brought no comfort to me
No shape for loneliness
For a dream

A queen of gold I made
A silver bride I built
From the northern summer nights
From the winter moon
Responded not my girl
No beating heart I felt
I brought no sighs to the silver lips
No warmth from the gold

Within my heart a flame of desires
Provoked the power of my will
Forced into silvery shape
A golden queen for me
I made our bed under the stars
Covers a-plenty, bear skin hides
Stroked the arc of golden curves
Kissed the lips of silver

(Queen of gold) I made her
(Silver Bride) I built her
(Queen of gold) no warmth
(Silver Bride) no love
(Queen of gold) I made her
(Silver Bride) I built her
(Queen of gold) no warmth
(Silver Bride) no life

Ни съм умрела

…но не ми се пише нещо.
Така или иначе в момента няма за какво толкова да пиша.
Е, имаше и събития, в събота (16-ти) бяхме на концерта с главно Ъ, и познайте кой си има тениска на Nanowar (of steel!) :) Голям кеф, просто се размазах. Виках и пях, което не правя често :) Изпълниха почти всички песни, които исках да чуя, включително in-true-то, tricycles of steel, историята с дракона, metal (la la la la la), triumphant march of the nanowarrior, the number of the bitch… Супер беше. Чухме и няколко парчета от новия им албум, който предстои да излезе вчера и се казва Goalkeeper of the seven keys part 4 – the legacy :) Страхотни пичове са, взехме си автографи накрая, само Гато Панчери 666 се покри някъде. Бяха тръгнали с две леки коли :) Бафо беше вокалист, Потоуотоминимак го нямаше, имал свински грип. In his ass :) Как може да пищи тоя човек, не е истина, особено накрая на песента с душа… Едновременно с това докарва много добър Луис Армстронг. И Такеши Китано, като става въпрос.
Бях на третия ред от публиката, голям кеф беше да ги гледам толкова отблизо :)

Предпочитам София без хора

Днес излизах навън и се чувствах добре. Явно това й трябва на София, за да бъде приятен град за мен – малко опустяване :)