Открих защо „скайпето“ е толкова популярно!

Много е просто всъщност – ако не му махнеш чавката при инсталиране, се стартира с пускането на компютъра. Което и обяснява популярността му сред една определена категория потребители, а именно неразбиращите и дечицата.

Леле какво съм сътворила

„…дървеният кръст в църквата, който бе достатъчно голям да побере може би сто души…“

Епично е някак :)))

Приятно ми е, Райдун Гудрунсдотир

Не знам какво точно има между мен и северните езици, но от някои техни имена ме побиват тръпки… Просто ги обожавам. Напоследък из клюкарските страници пишат за футболиста Гардар Гунлаугсон (Гардар!) и жена му Асдис Ран Гунарсдотир (ааааааааааааааа, Асдис, дъщеря на Гунар, ааааааааааа), които се подвизават в България, и всеки път като се натъкна на тези имена ми се приисква да живея в Исландия или поне Норвегия, където ще мога по цял ден да слушам около себе си тези р-та и у-та… Ако е вярно онова с миналите животи, със сигурност един от моите е бил някъде там.

Insider joke

Всеки път като чета наименованието на новата версия на WordPress се сепвам и се чудя защо има едно излишно „р“.
:)

Пояснение: като се махне р-то остава „Колтейн“ :Р

Заравяне на главата в пясъка

Чета на три езика и имам достъп до най-съвършения информационен източник, какъвто е нетът, и въпреки това предпочитам да не знам как точно светът отива по дяволите. Не искам да знам. Искам на самотен остров.
:(

Презентации със запазени права?

Една друга категория хора, които ме изумяват, са преподавателите, които не искат да дадат на студентите копие от презентацията си. Досега съм попадала на няколко такива и всеки път оставам леко стъписана.
Представете си значи следната ситуация: студентите имат час в модерно оборудваната с лаптоп и проектор зала в напоследък уж модернизиращия се университет. Вместо да им диктува от изписани на ръка пожълтели листове, преподавателят е подготвил материала за лекцията във вид на презентация на пауърпойнт или някакъв еквивалент. Лекцията тече, човекът цъка от време на време да смени слайда и говори нещо, студентите слушат и пишат (обикновено защото са си изградили навици от не съвсем отминалата ера на пожълтелите листове). Лекцията приключва. Един от студентите отива при преподавателя и му обяснява, че има създаден нарочен мейл, на който да се пращат материалите за курса. Не би ли…?
Тук преподавателят го прекъсва и му казва, че не би. Той всякакви материали давал, но презентации не, как така презентации, ами това било един вид…
(Тук всеки път почват да мънкат и така и не разбирам според тях какъв е проблемът, а никога не съм имала присъствието на духа да попитам, винаги изпадам в нещо като ступор и се опитвам да асимилирам факта, че това наистина се случва пред очите ми.)
Не, все пак. Говорим за най-обикновена презентация с един от предлаганите от програмата типови фонове, без специални ефекти или някакви допълнително вложени авторски елементи. Какво толкова пазят тези хора, при положение, че току-що въпросната презентация е била показана пред пълна зала студенти, повечето от които съвестно са си я преписали, именно с цел след това да може да бъде възпроизведена? И на второ място: къде остава идеята за това, което им е всъщност работата, която трябва да свършат и целта на съществуване на този университет изобщо, а именно да споделят знание? Не, не разбирам.

За хората, които си трият блоговете (гневен изблик)

Има една категория хора, която много мразя. Това са хората, които си правят блогове, а после ги затриват.

(Между другото, не съвсем свързано, да уточня, че пиша този пост по повод на няколко конкретни примера. И става въпрос за блогове на безплатни сървъри, какъвто е този тук например. Тоест авторът не е трябвало да плаща, за да си запази блога.)
(Второ уточнение. Няма да кажа кои са тези конкретни примери, но не сте вие (хехе) и най-вероятно не ги познавате. Наистина.)

Най-напред, що за детинска постъпка е това? Тия хора сещат ли се, че носят отговорност за нещата, които правят, или просто си мислят, че в живота има гумичка, която решава всички проблеми? И ако ми кажете, че интернет не е истинският живот, ще отговоря, че може да не е – но същевременно донякъде е. Човек, който смята, че ще си реши проблемите с изтриване на блога си, ще е също толкова неадекватен и офлайн, убедена съм в това.
Това е първото, което страшно ме дразни – манталитетът „взимам си думите обратно“, манталитетът „хоп – и нищо не е станало“. Толкова ли те е страх да поемеш отговорност за анонимните си думи в интернет, идиот такъв?

Второто нещо, което ме вбесява съвсем малко повече от първото, е пълното, абсолютното, тоталното (извинете, но съм ядосана) неуважение към хората, които са си направили труда да прочетат нещо в блога и да оставят коментар. „Сори, коментиращи. Думите ви са нищо. Думите ви не съществуват. Може да сте отделили от времето си да прочетете писанията ми, да сте ми протегнали ръка, да сте споделили мненията и емоциите си с мен – това не ме интересува.“ Всъщност се чудя дали изобщо се сещат за това, когато натискат бутона delete? Или мислят само за себе си? За наранената си душа…
(Между другото, според личната ми статистика наранената душа е най-честата причина. Разбирай несподелена любов. Аргх.)
(Необходимо? уточнение: преди да стана самодоволна щастливо влюбена патка, съм била несамодоволна нещастливо невлюбена патка, така че разбирам нещастните хора, на които им липсва Любовта(тм). Несподелената любов обаче така и не можах да я възприема като нещо различно от лиготия.)
(още по между другото, имаше един случай на изтрит блог, който си беше класическо, макар и виртуално, фалшиво самоубийство от типа „обърни ми внимание“ – аз сега ще се нагълтам с хапчета, ама не достатъчно…)
…за това колко са обидени на големия лош свят, за това как никой не ги обича – може би, не мога да им вляза в главите и да искам.

Стигнах до третото нещо, което не понасям у тези хора: неадекватното им самовъзприемане. Трудно ми е да го формулирам. Не е точно егоизъм, въпреки че очевидно са способни на такава идиотски егоистична постъпка, каквато е изтриването на собствения понабрал обем и коментари блог. Може би се доближава до понятието заравяне на главата в задника (четох наскоро един руски нецензурен пост и още ме държи). Самото изтриване на цял период от живота говори за известна неуравновесеност, другият вариант е просто да не са наясно защо изобщо са направили този блог. Може би в началото са си мислели, че са наясно, но и тогава не са били. (Между другото хората, които ентусиазирано пускат пет поста и после забравят за цялото начинание, са съвсем друго нещо и не са обект на настоящата тирада.) Но човек, който месеци/ години пише, споделя – защо го прави? – и накрая зачерква всичко? – не, това не е нормално.

Блях, справедливият ми гибелен гняв се поизпари и ми е трудно да завърша с подходящия патос. Me husband ми даде идея какво да пиша за завършек (а именно: „Ми тва е. Изпуснах парата и сега ще ходя да си лягам и да поправя малко телефонен секс с ми хъзбанд. Така де.“ :D) но предпочитам да сътворя още едно несвързано изречение, като по този начин остана вярна на себе си и на несъществуващия си стил, и на блога си, който никога няма да изтрия, защото прекрасно знам защо го пиша и какво е той. Благодаря за вниманието.

Облаци в небето

Снимката е от петък, 5 декември, денят, в който имаше силен вятър и луди облаци в небето, които се движеха и променяха невероятно бързо. Опит за панорама – не изглежда много добре, но толкова можем :)

Новата версия (административно)

Новата версия на WordPress е къде-къде по-добре организирана, ура :)

Дребни бележки

• Заради едни лекции не съм спала нормално от една седмица и не се очертава това да ми се случи в следващите две. Движение по скалата на ефектите: повишена замаяност – първите няколко дни; излишна раздразнителност – следващите няколко дни; пълно зомбиране – в момента. Извинете, трябваше да се оплача на някого.
• Тия дни доизгледахме True Blood. Откритието на сериала са един образ и един актьор. Образът е Тери, ветеранът от Ирак, който не е съвсем наред с главата, поради което ръси мъдрости насред нищото (пример: I can’t listen to politicians no more, I get a seizure). Актьорът е Александър Скарсгард, който 1) играе вампир – викинг, който слуша песни на старошведски във ваната и 2) е син на Стелан Скарскагрд(!) (един от петимата, хехе). Сериалът започва добре, леко забозява към средата, а към края (ако човек преглътне въпросното забозяване) има моменти, на които хилежът е гарантиран. А, да. Има много секс, но и с това се свиква.
• Гледахме и Quantum of Solace, който е ама толкова зле, че чак не е за вярване. Затриха всичко, направено в предишния филм (който уж имаше за цел да постави ново начало – къде ти), но това не е всичко – филмът просто е тъп, някъде на нивото на оня с Хали Бери. Тъкмо очаквах да почне истинското действие и той взе, че свърши, което е много, ама много лош показател за качеството на сюжета.
• Прочетох The High Lord (who is actually high) и съм ама много разочарована от края, което говори лошо или за мен, или за книгата, още не съм решила кой е по-правилният вариант (май все пак книгата, тоест авторката, ех, защо не съм лелката от „Мизъри“). За сметка на това списъкът с неща за четене върви все нагоре – me husband ми подари 2 книжки от панаира :)