Хроника на уикенда

21 ноември

Времето беше прекрасно, а когато е краят на ноември, това е достатъчно да ме направи щастлива. Обичам да има слънце през зимата (и сега също има, и ми е хубаво), настроението ми веднага се вдига :) Прекрасни облаци, снимах ги… Ще да е било от срещата на атмосферните фронтове или както там се казва. Вечерта вятърът беше страшен, в буквалния смисъл, страхувах се, че ако отворя вратата на терасата, след това няма да мога да я затворя под напора му и само слушах как отвън все едно нещо се руши (оказа се, че трака просторът); спахме така цяла нощ.

22 ноември

Станахме в 7:30 и излязохме в студа, за да отида навреме за лекция, която така и не се състоя. Имам чувството, че преподавателката не дойде само защото си наложих да изляза, а ако си бях останала в леглото, лекция щеше да има, естествено. А така не ми се излизаше…
От университета минах през нас и после лових тролей, пътят към спирката беше вълшебен – мокрият сняг от сутринта си стана съвсем истински и едър, беше натрупал сигурно десетина сантиметра и аз газех, а душата ми се радваше, беше едно такова тихо и бяло, каквото е само през първите няколко часа. Направо се върнах в детството, искаше ми се да се затъркалям в снега и да скачам и да правя отпечатъци… Раницата ми пречеше обаче :)

Тролеят спря насред пътя в една редичка от себеподобни, а баща ми ми звънна в този момент, за да ми каже, че линията е прекъсната. След десетина метра реших да звънна на me husband и изпитах много неприятен шок, когато си прерових най-щателно чантата не си намерих телефона (другия). Реших, че е паднал някъде по пътя или в тролея, върнах се, но естествено не го намерих, а тролеят при все прекъснатата линия беше успял да изчезне заедно с всичките останали сякаш е бил мираж. Наистина повярвах, че съм го изгубила и ми стана много криво, осъзнах колко точно съм разстроена едва когато звъннах на me husband и си чух гласа как трепери, дотогава се чувствах уж спокойна… Той предложи да видя дали не съм го забравила у нас тоя телефон и – да, така се оказа. Веднага ми стана много облекчено и малко глупаво. Но, най-лошото беше минало, така че беше ред на мисията „да се доберем от място с липса на тролеи, където не върви друг транспорт, до „твърде е далеч да го вървя пеша с този багаж в кишата“, по възможност без да се ползва такси (да мрат, бойкотирам ги от оня протест, когато блокираха града безнаказано)“. Първо мернах още един миражен тролей на спирката, реших, че все пак вървят, поради което повисях половин час, докато накрая не хванах компромисния вариант пред таксито – маршрутка. Маршрутката се умудри да спре в крайното ляво платно от трите налични, поради което се наложи да пресичам между колите в (ако помните) кишата. Всички шофьори, на които попадам напоследък, са ненормални. Тъкмо си мислех, че повече няма какво да ми се случи и спасението е близо, когато се наложи да се размина на тясно по тротоара с един мъжага, който явно смяташе, че аз трябва да вляза в стената, за да му направя път, и се блъснахме, макар и леко… Явно ми беше ден за близки срещи с идиоти. Както и да е, стигнах до me husband жива, здрава, неподгизнала и с телефон в наличност, макар и не у мен, това си беше нещо. Хапнахме супичка в бистрото, ходихме на пазар, от който се сдобихме с голяма кутия „Рафаело“ (човек трябва понякога да си угажда), проспахме следобеда, а вечерта имаше гювечета (отново прекрасни). Просторът беше замръзнал с висулка, но не можах да я снимам.

23 ноември

Прекрасна мързелива неделя. Станахме на обяд, me husband направи най-хубавата закуска, прекарахме деня в мързел, вечеряхме с рибни пръчици и гледахме „Бъфи“. Искам всички уикенди да са такива.

Професионалната литература…

Искате ли да знаете какво значи професионално изкривяване? Чета за изпит едни стандарти и им намирам кусури в превода.
Не, сериозно: как е възможно „misstatements“ да се превежда навсякъде като „неточности, отклонения и несъответствия“? Не са могли да си харесат една дума и са пернали и трите, това е истината*. За сметка на това има едни контроли из текста, които – изненада – не са служители на СКГТ, а controls.
И после от мен се очаква да го чета това и да разбирам някакъв смисъл.

*А някой да се сети, че три думи, наблъскани по този начин, правят и най-простото изречение тромаво и три пъти по-трудно за разбиране?

4

В този пост всякак ще се опитам да избегна думата земе***сение, защото в противен случай ще се окаже, че се присъединявам към явлението, което е причината да го напиша. А именно: целият нет е бръмнал, а аз не мога да разбера що за паника настъпи, да му се не види! Заслужават ли си тия два пъти по 3 секунди разклащане всичко, което се изписа? Отговор – не! Толкова безсмислени въпроси и коментари видях, че чак ме хваща срам да чета. Аман значи!

Място за всичко

Чудесно филмче с повдигащо духа послание, че и японско като бонус :)

Gregory Lemarchal

Току-що разбрах, че момчето, което пее в тази песен, вече го няма :(

Котката срещу новия маджун

Животът с котка е несравнимо по-забавен :))

Съвършените бележници

Предполагам някои хора няма да разберат страстта ми към бележниците, както аз не разбирам страстта на някои към колите. Този пост е за останалите.

В лек шок съм, защото досега съвършеният бележник съществуваше в съзнанието ми като нещо абстрактно, а сега изведнъж се оказа реалност. Освен това са много и няма как да избереш един пред другите, все едно да избираш кое от децата си обичаш повече. Видях ги в книжарница „Хеликон“. Нямат целия каталог на производителя, но пък той е толкова богат, че вероятно си трябва отделна книжарница само за това. Цената е соленичка, но всъщност си заслужава за съвършенството, което човек получава срещу нея. Единственият проблем е, че не бих могла да пиша в нещо толкова красиво… Въпреки че ако натрупам запас от 4-5, вероятно ще се престраша да започна поне един :)