За искреността на написаното

Тия дни прочетох “Слепият убиец” на Маргарет Атууд – една книга, в която, ако имах този навик, щях да съм подчертала сума ти неща за преписване, многократно препрочитане и цитиране. Наистина е гениална, но не за това ми е думата. В книгата се казва това (цитатът не е точен, защото все пак нямам горепосочения навик):

Ако искаш да напишеш истината, трябва да си сигурен, че никой няма да прочете написаното – нито някой друг, нито ти самият след време. Иначе винаги лъжеш.

Колко е вярно.

Най-хубавият подарък

Благодаря, me husband :)
Книгата се оказа графичен роман, нещо, което ме изненада (а сигурно е широкоизвестен факт, но какво да се прави). Уникална е, наистина. Още съм в началото, но вече имам черно по ръката си от подпирането на страниците, и му се радвам.

Има 10 типа хора…

“Аз съм убеден, че има два типа хора: такива, които са убедени, че има два типа хора, и такива като мен, които са убедени, че не е така.”

В. Русинов

:)

Протест?

Страшно съм разочарована от днешния “протест”. Даже се чудя на правилното място ли съм била… Стигнах с 10-тина минути закъснение и станах свидетел на следното:

- не видях нито един от онези блогъри, които обещаваха, че ще са там (с едно или две, максимум три изключения, но понеже не ги познавам лично, няма как да съм сигурна). Ако Дзвер пише, ще знам, че оня, дето го подозирах, че е той, е бил той :) Твърде много хора ги нямаше.

- На уговореното място нямаше жива душа. Хората бяха в градинката между Ректората и НС, която, макар и наблизо, не се вижда от мястото, на което трябваше да е събирането. Добре че ги мернах от тролея на идване и знаех накъде да ида.

- Имаше подписка. Приближих се – оказа се за оставката на правителството. Някакви хора се разписваха. Нищо общо с това, за което се бяхме събрали. Подигравка.

- Хората бяха петдесетина. От тях голяма част бяха младежи с черни знамена, на които пишеше Ф. А. Б. (което оказа се е Федерация на анархистите в България) – около десет знамена имаше, а групата на анархистите според мен беше поне от двайсетина човека. “Нормалните” хора (които аз разчитах, че ще са там) бяха малцинство.

- Повъртях се малко около некролога на Конституцията (значи наистина това ще да е било мястото, мисля си). В този момент се зададе една процесия с гора от български знамена (втф?), някакъв транспарант отпред и мегафон. През мегафона един младеж призоваваше “спрете подслушването”, което иначе е доста разумно, но с този антураж… стори ми се абсурдно. Не прочетох транспаранта, бях заета да се оглеждам за символи на Атака. Не видях, може и тия да бяха анархисти, не ги знам, защото в този момент си тръгнах. Не искам да имам нищо общо с хора с български знамена, които скандират нещо за национализъм (ех, как не го запомних, три думи бяха… “нещо си – нещо си – на-ци-о-нални!”), благодаря.
Edit: с малко ровене в Гугъл намерих какво беше: “свободен, социален, национален”, което, оказва е, е девизът на БНС. Както предполагах: аргх.

П. П. Много ще се радвам, ако някой ми каже “ама то истинският протест беше на друго място” или “ти много рано си си тръгнала, след това ако знаеш какво стана и колко хубаво беше”. Обаче не вярвам да го чуя.

П. П. П. Две снимки:

Процесията. Не е хваната добре, защото бях заета да възприемам ставащото пред очите ми.

Два дни до протеста, който засяга всички

11 октомври е денят, на който във всички европейски столици хората ще излязат на протест срещу повсеместното наблюдение, подслушване и записване на личната информация на гражданите.

Това засяга всекиго и особено онези, които четат това – защото щом го четат, го правят чрез същия този интернет, който някои хора искат да превърнат в зорко следена зона.

Подробности за целите и организаторите на протеста има на този адрес.

Ден: 11 октомври (събота)
Начало: 11.00 часа
Място на събиране: Градинката между Александър Невски и Парламента

Почна се

Днес отидох на първите лекции за семестъра и вместо мирно и тихо да подремнем ни тряснаха с новината, че трябва да почнем да пишем дипломни работи, сега, веднага, до края на ноември да сте готови с първата глава. Естествено, нямам представа каква тема искам. Нито пък каква тема ще ми е лесно да напиша. А нямам време за “трудно” писане. (Блах, личи си, че съм вкисната, нали?)

Он ъ брайтър ноут, станах в кощунствено ранния час 7:30 – ъ, кое му е хубавото на това? – и аз така се питам… а, да – и за пръв път от доста време насам видях изгрева, а той беше великолепен… Бели облачета по небето на запад, розово-червени облачища около слънцето, пълна програма, все едно някой беше решил да ме компенсира за ранното ставане. Доволна :)