Съвършените обувки

Аааааааааааа!!!!! Не е честно!!!!!!!! Искам пък! Ако се сдобия с тях, със сигурност няма да ми даде сърце да ги обуя, не и веднага. Първо ще ги погушкам известно време. Толкова са красиви…

сайтът на производителя

Авторът обратно на пиедестала, моля

Прочетох една-две книги напоследък, които много ми харесаха. След което рекох да попрочета какво са писали авторите им из сайтовете си. И сега с носталгия си мисля за времето, когато авторът за читателя беше някъде там, на пиедестала – недостъпен, недосегаем и – най-вече – непознат. Защото тия, новата порода, са някакви хорица, които са решили, че могат да пишат (понякога наистина могат), и някой е взел, че ги е издал, и те са решили, че това им дава правото да говорят глупости по този повод, защото, нали, трябва да си имат сайтове, модерно е и допринася за продажбите. Аргх!

Цитат №1: “когато ми казаха да пораздуя книгата, защото е много малка като обем, аз реших, че няма да е лошо да измисля тази сюжетна линия…”*

Да си бях останала с възхищението от самата книга :(

Цитат №2: “Често задавани въпроси: как мога да се свържа с авторката? Отговор: Не можете. Тя е прекалено заета, за да се занимава с фенове.”**

Да си бях останала с възхищението от авторката :(

* Труди Канаван

** Стефани Майер

За това как четем нещата наум

Току що чух един човек да произнася “дел.ицио.юес” като “дилишъс” и пред мен се разкри една допълнителна частичка от смисъла на вселената :)

Сватбата на Венци и Диди

Както каза моят мъдър мъж, да са живи и здрави, любовта и щастието си ги имат :)

Minimalism must die

Защо, о, защо трябва да живея във време, когато идеалът в архитектурата и интериорния дизайн е празното хале? Което и списание или мебелен каталог да отворя, оттам ме гледат ниски правоъгълни мебели с изчистени повърхности в бледи цветове. От ниски правоъгълни мебели с изчистени повърхности в бледи цветове ми става лошо. Искам уют, искам топлина, искам столове с облегалки за ръцете и чекмеджета с дръжки, за бога! Искам табуретката да не е кубче! Искам криви линии, слънчеви цветове, възглавнички по дивана! Който да не е правоъгълен! И килим на пода! И рюшчета! Не обичам рюшчета, но в израз на протест съм готова да ги имам в идеалния си дом! Докъде ме докараха с тоя минимализъм…

Да се родиш на Коледа

“Това значи, че си Каликанзър, както и аз ))

Има един древен коптски мит за децата, които се раждат на Коледа. Ако човек се е родил на Рождество Христово, това означава, че е заченат на Благовещение, а това се смята за голям грях. Затова, за да не бъдат децата излишно самонадеяни или за да няма второ Христово пришествие – при раждането им демоните им подменят душата. Душите на каликанзърите обичат грубите шеги и дребните пакости, на Коледа те излизат на свобода и вдигат много шум, закачат момичетата на улиците и пр. А цялата година седят под земята и гризат световното дърво, и според преданието когато го прегризат, трябва да настъпи апокалипсисът.”

Забавно, сетих се за Зелазни :)

Ледниковый период 2

Ако някой е изпуснал началото на шоуто (като мен) – на сайта на предаването има клипове с изпълненията и тренировките на всички двойки. Струват си :)

Може да се гледа всяка събота по руския Първи канал.

П. П. Това може и да е трети сезон, в клиповете хората така казват, само че на сайта пише 2 (?).

П. П. П. Аха, това наистина е второ издание, а те броят и предишното “Звезды на льду”.

Нощни прозрения

- Липсват ми екстремни изживявания. Дори вълнение. Трябва да направя нещо по въпроса.

- Онази музика, която помнех от концерта на Анастасия, всъщност е различна. Кога ли съм можела да разчитам на паметта си. Ето я на едно видео:

- Македонският език не е български и който се опита да ми твърди противното, да заповяда да преведе текста на горната песен, ще се радвам.

* * *

Stojam, da ne bi dostojal pred ne znam cija vrata.
I pak proveruvam, buden sum ili sonuvam, sozercuvam ili prelestuvam, koj dijavol ke go znae…
I baram znak, tragi od stradanje, dali e ova zemjata po koja toj nekogas odese.
Navistina li go ubija onoj sto gi izbra, sto gi gi izvede niz pustina.
Zosto stojam skamenet i nemam takva sila?
Ne veruvam li dovolno ili netocno sum svatil?
Od kade tie somnezi, od kade toj strav?
Dali ke mi otvori, dali ke me primi vnatre?
I onoj od kogo sum nema da dozvoli,
Onoj zto me vozljubi nema da me ostavi sam srede suma gusta od race sto me grabaaat.
O, boze, gospodi, slava tebje!

Kako kedar razgranat, kako kipris izdignat.
Kako palma v gradina, kalinka vo gadesa.
Kako smirna mirisav, trendafil vi ierihon.
Kako sjajna maslina pokraj sini morinja.
Kako mermer-planina srede pole vkotvena.
Kako krepost, tvrdina, od tebe zakrilena.
Kako glasoj prorocki, himni svetootecki.
Da viknam od glubini, da zapeam v pustini.
Kako kamen niz gora v ponor da se strkalam.
Kako potok planinski kon tebe da poitam.
Kon tebe da pobrzam slava da ti prinesam.

Ех, шотландците…

Ако има нещо, което е по-добро от гледката на дългокоси добре изглеждащи мъже, това е гледката на полуголи дългокоси добре изглеждащи мъже :) Посвещава се на Морви и на всички незнайни жени, които също като нас си падат по… така де :)

П. П. Тази реклама достига до вас благодарение на Волкос :)

Прочетох втория малазан

…известен още като Deadhouse Gates. Ето това е книга от 700 страници, която се чете на един дъх. Интересното е, че онова, дето го разправяха хората, се оказа вярно (те хубаво разправяха, но аз все се съмнявах) – много по-добра е от първата книга. Навремето като я прочетох (въпросната първа книга), не се чувствах особено ентусиазирана да продължа с останалите. Че и с тоя им обем… Обаче е истина – втората е много по-добра като стил, структура, емоционално въздействие, дълбочина – оправил си е кусурите човекът и предлага нещо наистина ценно. Единственият недостатък за мен е това, че на всяка крачка описва големи зверства и трагедии и в един момент започнах да придобивам някаква безчувственост към описанията на поредните убити или измъчвани по особено жестоки и изобретателни начини жертви на войната. Това не попречи на финала да ме хване за гърлото, разбира се… но да не спойля. Към положителните страни на книгата трябва да се добави особеният хумор, който, уви, не става за цитиране извън контекста, но въпреки това на доста места може да докара човек до хилеж (особено ако присъства Искарал Пуст). И философията, намесена вътре. И богатият, жив и реален свят. И това, че успява да бъде истински епична, без да е смешна… и т. н., има си ревюта за целта :)