Дисклеймър: постът съдържа радини вълнения :)
Наскоро гледахме един епизод на “Доктор Хаус”, в който гениалният елемент беше една 80-и-няколко-годишна бабка, която беше получила промяна на личността и вместо мирно и тихо да си играе на карти с другарките от старческия дом, беше започнала да се заглежда по мъже (отново). И много искаше да си остане в това състояние, което и се случи, защото се оказа, че има леко мозъчно увреждане, което й гарантираше цветните старини.
Връзката с мен (ако някой се чуди защо го пиша това) е, че и аз напоследък се замислям дали не съм получила “промяна на личността” O_O В смисъл… започнах да се заглеждам по обувки. И дрехи. И, помогни ми боже, чанти. Почти всяка витрина получава повече от мимолетен поглед, а модните предложения в списанията с марковите блузки за 200 лв. вече не будят само насмешка, а и лек интерес (въпреки че още не съм стигнала до фаза да смятам тия цени за нещо друго освен абсурдни). Това, когато става въпрос за мен, не е нормално. Стигна се дотам да почна да гледам и сайтове за мода. Това аз, дето си нося едни и същи тениски (лятото) и пуловери (зимата) от години, нося точно два чифта дънки, едни маратонки и имам някъде в шкафа едни обувки за по-официални случаи. Наистина не знам дали това е на добре и жената в мен разцъфва, или се превръщам в патка и трябва да взимам крути мерки, докато е време. Защото все пак е добре да имам и втори чифт обувки, но пък не е нормално да се спирам за по 5 минути пред всяка витрина на обувен магазин, нали?