За филма Sunshine

(много спойлери)

Току-що го гледахме и понеже нямах високи очаквания, не се разочаровах чак толкова. Въпреки това го има моментът с усещането за много пропилян потенциал. Бойл е гледал много филми, сред които Одисеята, Соларис и Боен клуб (което за съжаление повече дразни, отколкото радва), но най-много е преписвал от Пришълеца и (как беше на български) Event Horizon. Мрачен, мрачен филм с елементи на хорър (мразя), с безсмислено и клиширано развитие, а двамата най-свестни персонажи (капитанът и психологът) умират първи. Подозирам, че капитанът беше чел сценария или просто знаеше какво ще последва (и аз знаех, аман от клишираност, честно) и избра най-добрата възможна смърт. Психологът и той. Най-тъжното е, че всъщност е имало (била е планирана, но е отпаднала?) или има (смятаме, че е там?) някаква философска линия, която обаче е напълно неразвита и ако не се бях заровила във форумите на имдб, нямаше и да я схвана докрай. Всъщност пиша този пост, за да цитирам много ценното мнение, което ми я обясни. Авторът се казва WarriorAlien и е доказателството, че тъпият ник не е всичко:

Предизвикателство за книги

Волкоса ме нарочил да участвам в онова нещо с книгите :) Бих казала анатема, ама кой от месец и нещо си има читателски дневник, а? (от поста му научих и за един готин сайт, нещо като онлайн еквивалент, само че ми е малко сложен за ползване). Вече ме е страх да обещавам каквото и да било, но – очаквайте пост по-късно, ако планетите са в правилното разположение.

Смешка за математици

От спама.

Photobucket sucks

OMG WTF?!? Photobucket ми затрили последната картинка от поста за Кърин, защото нарушавала terms of service. Досега не ми се беше случвало такова нещо. Не проумявам с какво ги е нарушавала @_@

Още дребни неща

Спечелих от лотарията. Застраховка „Злополука“.

Баща ми купил два билета и единият спечели… Още не съм си потърсила наградата :) Чудя се дали някой не иска да ми намекне нещо.

***

Бяхме на концерта на Камелот. Страхотен концерт, ужасен звук, но то за концертите в зали у нас може доста да се изпише. Случи се онова, което не мислех, че е възможно в България – организацията беше перфектна. Влязохме навреме, проверяващите не правеха проблеми и всички групи почнаха в очакваните часове O_O

Вече имам солиден списък от концерти зад гърба си и мога да говоря като истински метъл :Р

***

На другия ден me husband замина, а аз се запознах с Хераирнес (всъщност не се чете така, ама какво да направя), мотахме се насам-натам с още няколко човека като ученици през свободен час, отдавна не ми се беше случвало. Посетихме магазина с джаджите; между другото днес по History Channel субтитрите обясняваха за венецианския додж – сетих се заради подобното съчетание на буквите и не можах да не го споделя :) Ходихме и в гейм центъра до хотел „винаги му бъркам името“, където успях да се класирам пета (каквото и да значи това) на играта с джета (с тази рима вероятно съдбата иска да ме накаже, че пиша глупости*, така че спирам).

(*това е защото мозъкът ми отказва да работи като хората поради липса на сън и защото няма какво друго да правя в това състояние)

Това е местен магазин, за местни хора

Ааааааааааааа! Намерих го! Това е цитат от Лигата на джентълмените, което е едновременно името на телевизионен нещо като сериал (http://www.imdb.com/title/tt0184135/) и на четиримата идиоти (т. е. британски комици), които го правят. Някога си са го давали по телевизията, дублиран, а аз съм гледала един-два епизода, които са оставили трайни изменения в психиката ми плюс култовата фраза от заглавието в паметта ми. Ако се вярва на уикипедия, ще да е било сезон 2. Не бих го препоръчала на никого, това е от нещата, които ти се случват и след това или успяваш да съвместиш представата си за света с тях, или не. Хе хе ;)

Пазар

Излязох с майка ми и накупихме толкова много дрехи от изложението в НДК. Беше епично.

Джон Кърин

Интересно нещо са случайностите. Докато разглеждах любимия си клюкарски сайт, попаднах на артистична фотосесия на Джулиан Мур и оттам на картината от този художник. Тя ме заплени от пръв поглед и ме накара да потърся още информация за него.

Отплесване в мисли за изкуството: доста хора са се опитвали да определят как да различим ценното, истинското изкуство, а аз съм стигнала до един простичък, прагматичен извод, само за мен – онова, което ми говори нещо. Това важи за всичко, но най-вече за картините. Колкото и да е гениална една картина, ако не ме докосва, не е онова, което ми трябва в момента. Мога да прочета какво са писали критиците за нея и да я разбера в цялата й гениалност, но щом не го усещам инстинктивно, ползата от това разбиране се измерва с разширяването на общата ми култура и евентуалния шанс някога да съм в такова състояние (дораснала или, хехе, обратното), че да нямам нужда от чужда интерпретация. Което не е малко, но не може да се сравни с експлозията от идеи в главата ми при сблъсъка с някоя „моя“ творба.

Ето я, The Cripple:

(тя е млада и красива, излъчва грация и жизненост. Но нещо не е наред – забелязваш го бавно – държи бастун и ръката й е някак черна и сгърчена… а нещо в ъгълчето на усмивката й те кара да се загледаш по-отблизо и да видиш, че това всъщност е гримаса на болка… и тогава поглеждаш отново очите й, които вече излъчват непоносимо страдание, но все още греят от радост… невероятно)

Нямаше начин да не потърся още нещо за този художник. Попаднах на още много картини, всичките интересни, и стигнах до извода, че това е художник като за мен :) Изпитах лек шок, когато търсенето с гугъл извади някои откровено порнографски изображения, а после се впечатлих отново, защото те всъщност бяха превърнати в изкуство, защото… ето:

(внимание, порнографска картинка :Р)

Впечатления от наградите на Shadowdance

Ще започна от средата. 12 април беше денят, в който връчвахме наградите на нашето списание за фантастика и фентъзи. По стечение на обстоятелствата ;) това е и денят на космонавтиката, което според мен е най-добрият възможен ден за подобна церемония.

Честно казано, нямам сили да описвам подробно цялата одисея около организирането на тези награди. И това е при положение, че работата всъщност я вършиха други. Вече е безопасно да призная, че в самото начало не харесвах идеята и я смятах за изхвърляне. В процеса на работата обаче нещата взеха да се получават, благодарение на хората от екипа, които вярваха в идеята и се трудеха, за да я осъществят. Накрая вече нямаше мърдане – плодът на всичките тези усилия беше нещо наистина голямо, което за пореден път ми даде повод да се гордея с нашето списание. Предишната седмица-две изживях доста притеснения. Квадратчето с датата в календара символизираше едва ли не деня на страшния съд. Накрая обаче проблемите бяха решени, възможните провали останаха неслучили се и всичко се получи леко. Не от само себе си, разбира се, а благодарение усилията на бая народ, който няма да изреждам поименно :Р и специално на двама души, всеки от които спаси света в последния момент ей така между другото.

Това, което ме накефи много, беше, че хората дойдоха. А наградените казаха някои мъдри и вдъхновяващи неща. Теллалов напомни с какво е свързана датата 12 април и изведнъж се върнах години назад към времето, когато се интересувах много повече от космоса. Русинов говори много сърдечно, Генерала също. Инфодарци бяха много мили. Уви, не успях да остана след приключването на официалната част, но коментарите бяха, че се е получила хубава раздумка.

Калин е записал звука и е дал линк във форума (да е жив и здрав), а ако не изникне някой проблем, би трябвало да имаме и видеозапис. И подробен репортаж, и снимката на Геймън, ахъм. Изобщо, както е модерно да се казва, повече – в броя :Р Хубавото е, че имаше отзвук от „външни“ хора. Имаше и много добри идеи за бъдещата ни дейност. Може обединяването на списанията за подобна инициатива да изглежда утопично, но защо не, наистина?

Стипендия?!

Днес продължавам да се питам какво иска светът от мен и защо ми се случват неща, които… ей така от нищото ми дойде един телефонен разговор, от който разбрах, че съм включена в списъка с кандидати за стипендия, за която не съм кандидатствала и не съм имала и намерение да кандидатствам – като нито съм попълвала някакви документи, нито съм си давала данните някъде… Стипендията разбира се е добра, но напълно извън кръга на интересите (и възможностите) ми в момента. Чудя се дали ще е нелюбезно да вържа тенекия на хората, които без моето знание са ме включили в конкурса, или все пак да си жертвам съня, за да отида в 9 часа в уречения ден и да им кажа да не разчитат на мен. От една страна – хубаво, сетили са се за мен, приятна изненада, от друга – ВТФ, кой ги е молил да ме включват?