Прочетох Cryptonomicon

Е, прочетох я. Беше като някаква епоха. Продължи много дълго (обикновено книгите ги преборвам по-бързо, но това са 900 страници, не е шега работа); но аз имам предвид повече емоционалния аспект, след тази книга вече не си същия човек. Вероятно временно, като ефектът на всяко гледано/четено нещо, който си отива след няколко часа (или дни, ако нещото е по-смислено). Но в Криптономикона има толкова много неща, за които да мислиш, че може да се изживява месеци. В началото най-много от всичко ми харесваше хуморът, почти непрекъснато се кикотех и се пръсках от яд, че няма как да споделя смешката (за да не спойля). Не че не оценявах начина, по който книгата кара ума да бръмчи, но той беше очакван, докато чувството за хумор беше приятна изненада. После нещо се промени, вероятно заради нещата, които се случваха, към средата всичко стана по-сериозно и накрая вече предимно страдах и разбирах (в един момент преживях нещо много силно). В крайна сметка това не е весела книга при все хумора си.

Романът е малко като пъзел и понякога казва предварително какво ще се случи и те оставя да си го сглобиш, но това не разваля самия момент, когато то най-накрая се случва (напротив). Нийл Стивънсън се оказа майстор в нещо, което поне според мен е много трудно за постигане - всяка глава е за нещо различно, но се чете с интерес, въпреки че те откъсва от предишната, която си чел със същия интерес; накрая неизменно искаш още. Малко като мини детектив, всяка една от тях в един момент те поглъща, дори тези, които имат привидно скучно начало (нищо не е скучно, всичко има някакъв смисъл или просто е интересно заради новите неща, които научаваш).

За сведение, тази книга исках да я прочета от момента, в който видях статия за нея в един брой на Нюзуик, което ще да е било в годината на излизането й (1999). Чакането, тук съм на мнението на Ави, си струва :)

* * *

Тежък едит: снощи, след като пуснах това, прочетох първото ревю в Амазона и то беше горe-долу с точност до думата нещото, което аз бих написала, ако можех да пиша (стана ми смешно, че на едно място сме писали буквално едно и също), с тази разлика, че цитираните недостатъци не ми бяха никакъв проблем. Затова ще го пусна тук. Авторът е Nathan Blumenfeld “mastadge” (от US).

Going in to CRYPTONOMICON, I had absolutely no idea what to expect. I’d never read anything by Neal Stephenson, nor had I read any blurbs or reviews of the book. However, it had appeared on enough “Best Book” lists that I decided to give it a try. And boy am I glad I did.This novel is fun, huge, funny, rambling, witty, and sprawling. It is clever, engaging, and well-paced. It is full of quirky, eccentric, immensely likeable characters, crazy, interesting ideas, and amusing, often hilarious, looks at various situations including, but not limited to, mathematics, life, how to eat Cap’n Crunch properly, the purpose of beards, and well, just about anything else you can think of. Obviously, then, this book is not for everyone. Those who like tight, meticulously pared-down straightforward stories may not be able to get into this one.

For me, though, as you may have guessed from the title of the review, this book was an absolute joy to read. The books chapters cycled between four main characters, and every time I finished a chapter I found myself in an awkward position: I didn’t want to go on, because I wanted to keep reading about the character I’d been following. However, by the end of the first paragraph of the next chapter, I’d be feeling the same way about the next character in the cycle. It was an odd feeling, and a tribute to the skill with which Stephenson created these characters that each of them was so completely engaging.

In addition to the main characters, the settings and situations were vivid and well-drawn. Despite this books immensity and its tendency to ramble at length about inanity, it never got boring, and always retained its charm. Stephenson provides us with a very amusing outlook on life.

However, this book is not without flaws, the two biggest of which have been noted in previous reviews:

1) Women. There are no really well-developed female characters. Most of the women have virtually no “screen time” at all, and the one who does have quite a bit of time is not fully realized as a character. It would have been very helpful to have gotten inside her head once in a while.

2) The ending. This book kind of just ends, without resolving properly. It feels like it just cuts off, and that was kind of unsatisfactory. Randy’s story deserved at least another chapter or an epilogue of some sort to tie-up the plot. Alas, Stephenson, at the end, couldn’t deliver.

So, as I’ve said, this book is delightfully readable, and if not for the sudden ending, would easily have garnered a 5/5 rating. I’m definitely looking forward to the next CRYPTONOMICON book (which, if I’m not mistaken, is intended to stand alone; it will not be a sequel, per se).

П.П. Появи се и признак, че не съм съвсем добре психически: налегна ме силно желание да я преведа.