* Честит осми март :Р
* Как да отслабнете с 3 килограма за 4 дни? Намерете начин за това време да поддържате постоянна температура от 38-39 градуса и готово :( Иначе казано, грипът не ме пожали тази зима и изкарах най-тежкото си боледуване от много време насам. За щастие се оправих преди седмица и вече почвам да го забравям.
* Открих още един плюс от наличието на читателски дневник: стимулира ме да чета повече и по-смислени книги. Някак срамно е да не четеш нищо в момента или да записваш глупави книги в дневника :) Засега го пълня с Джейн Остин, особено приятно бях изненадана от Northanger Abbey и откровената гавра (да се разбира иронизиране) с порядките и готическите романи, на която човек не може да не се разхили.
* Купих си комплект за суши и за вкъщи (досега си правихме у Ян). Ех, да имах и оризарник…
8 март 2008 в 1:44 pm
Ще намерим оризарник не се притеснявай.
И тогава… :)
13 март 2008 в 9:38 pm
Здрасти!
Попаднах случайно на блога ти от търсене за таро карти и понеже видях, че си писала за Джейн Остин, да ти кажа, че е добро попълнение за дневника, дори и други да те убеждават, че не е така :) А щом “Абатство Нортенгър” ти харесва (която на мен никак не ми хареса), значи повечето нейни неща ще ти допаднат. От това, което съм изчела досега, смятам, че най-добрите й са “Гордост и предразсъдъци”, “Ема” и донякъде “Разум и чувства”, като първата е с класи над другите. Препрочитала съм я сигурно около 10 пъти и много ми харесва стила на Остин, как тъничко усмива героите си, обаче за жалост така и не попаднах на нещо друго, което да е толкова добро. Интересно ти какво мислиш по въпроса.
14 март 2008 в 1:23 pm
Привет :) Радвам се да се запозная с колега читател :Р (странно е колко много хора въобще не четат, но това е друга тема)
Всъщност аз много харесвам Джейн Остин и никой не ме е разубеждавал, може би не съм го написала ясно, но това е защото по принцип не пиша ясно :р Трите книги, които си изброила, съм ги чела - на български, но скоро ще си наваксам и в оригинал, защото наистина стилът на Остин е удоволствие. Много ми харесват тънките намеци в избора на думите и влагането на смисъла между редовете… и чувството за хумор, разбира се, което като че ли е най-изявено в “Абатството” и вероятно затова толкова я харесах. Поставила съм си за цел да изчета всичките й романи на английски, но в момента чета нещо съвсем различно, за да не “предозирам”. И на мен любимите книги на Остин са тези, изброени от теб (без още да съм чела “Мансфийлд Парк”), особено първите две. “Гордост и предразсъдъци” май е най-харесваната й книга, и има защо, но според мен “Ема” не й отстъпва с нищо :)
По въпроса какво друго бихме могли да сравним с тези книги - и аз не се сещам за нещо подобно, но нали затова харесваме Джейн Остин - тя си е тя и няма други като нея :)
(е, тук е моментът някой по-знаещ да ни посочи колко грешим, само ще се радваме)
14 март 2008 в 6:40 pm
Нещо не сме се разбрали явно :) Като написах, че е Джейн Остин е страхотен избор, дори и да те убеждават в противното, нямах придвид, че си споменала нещо такова, а защото на мен лично често ми се случва да срещам хора, за които това е едва ли не авторка на любовни романи. Това имах предвид основно.
Имам странното чувство, че съм чела “Менсфийлд парк” обаче изобщо не мога да се сетя за какво ставаше дума в нея, по-незабележителните й неща са ми се оплели в главата вече. Иначе ти завиждам за четенето в оригинал, аз определено не бих се и опитала. Преди време много исках да прочета “Убеждение”, обаче нея я нямаше издадена на български, а я намерих само на английски. Като разтворих книгата да видя долу-горе на какво ниво бих се справила… ужас и безумие, то е някакъв… едновремешен английски. Ии се отказах от идеята. Жалко, защото в един любим мой филм, “Къщата на езерото”, главната героиня не се отделяше от въпросната книга и много я хвалеха. Мисля, че е последното нещо, написано от Остин.
15 март 2008 в 11:26 am
Съжалявам за неразбирането, вината си е моя :) “Убеждение” наистина е последната й книга; честно казано не ми харесва толкова, колкото другите, защото има (особено в началото) малко по-тежък стил и подозирам, че ако Остин е имала повече време за преработка е щяла да поошлайфа още текста. Но след няколко глави вече я четях с лекота, не знам дали защото текстът става по-лесен за разбиране или просто съм свикнала със старовремския словоред. Имам едно предложение - ако нямаш доверие в английския си, но ти се чете в оригинал, защо не пробваш с позната книга, например “Гордост и предразсъдъци” - би трябвало да я знаеш наизуст след 10 прочитания и ще ти е лесно :)
Между другото, и аз харесвам “Къщата на езерото”. Ако не си гледала Il Mare (оригиналният корейски филм, на който Къщата е римейк), препоръчвам го (много ми е любим, чак си преведох субтитрите на български). Филмите не са просто идентични копия, различни са като усещане и донякъде като идеи, та си струва да се гледат и двата.
18 март 2008 в 3:28 pm
Бях чела някъде, че филмът не е произведение на Холивуд, което ми обясни нелогичният факт, че ми хареса :) Благодаря за препоръките!