Без хартия?

По повод на този пост: http://www.gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=659

Направи ми впечатление как една добра идея за пестене на ресурси - избягване на излишното разпечатване в офиса - се докарва до крайности от някои хора, коментирани в статията, които стигат до представата за един бъдещ “идеален” свят, в който хартия изобщо не се използва - нито за документи, нито за книги!

Чудя се как може хората да не разбират колко е важна хартията в случая на книгите. Колко различно е четенето, когато държиш книгата в ръка, от уж същото действие, когато се взираш в монотонните редове на екрана. Дали някои хора изобщо могат да усетят удоволствието от обръщането на страниците, от непрекъснато променящата се граница на вече прочетеното и още непознатото, усещането да държиш в ръка нещо тежко или пък въздушно, но съдържащо цялата тежест на света, нещо със собствен аромат, с текстура, която всеки път е различна под пръстите? Дали всеки може да усети това или то е запазена територия за особен вид сноби, към които аз явно принадлежа, ценители, които са чувствителни към нещо, което за останалата част от света е безсмислено като японския култ към приготвянето на чая?

Така и не свикнах да чета от екран, въпреки че имам стотици електронни книги - все интересни и ценни, натрупани по времето, когато още смятах, че мога да чета от монитора. Беше трудно, четенето не вървеше. Опитах се да разбера какво не е наред - нали уж формата е последна по важност в случая? Нали са важни идеите? На практика се оказа същото е като да замениш чаената церемония с гълтане на хапче, което съдържа всичките съставки на чая. Предполагам някои ще сметнат, че прекалявам, че проявявам претенциозност (оттам и онова за снобите), липса на адаптивност към новото и вживяване в дреболии… Сещам се за медиевистите на Азимов :) И така да е, електронните книги просто не миришат правилно, и за щастие все още не сме тръгнали да се отказваме от хартиените, така че поне в това отношение само си размишляваме.

Колкото до документите - там въпросът е съвсем практичен. Хартията просто е по-трайна от нули и единици, записани на магнитен носител (на който му е горял някога хардът, знае за какво говоря, и това са доста хора, защото на всеки рано или късно му гори хардът или не дай си боже, сървърът). Вярно е, че техниката се развива и магнитният запис вече остава назад, но когато мисля за това, неизменно се сещам за една статия, прочетена навремето (уви, не помня нито къде съм я чела, нито кой я е писал), според която най-напредналите технологии за съхранение на информация - лазерно гравиране на миниатюрни кристали (да речем, не помня точно) - на практика представляват връщане към дълбаенето върху камъни с чук и длето. И ако трябва да степенуваме трайността на носителите на информация, онези камъни от древността все още са на първо място :) Колкото по-съвършени стават средствата за съхраняване на информация, толкова по-крехки са. Представяте ли си CD, или DVD, което при правилно съхранение се чете без проблеми след 2000 години? Разбира се, някъде в бъдещето ще го измислят и това, но в момента хартията все още е победител в състезанието по надежност, а именно това е важно за бизнеса. Можем да прибавим и това, че хартиен документ се фалшифицира доста по-трудно от електронен.

Вместо елегантен завършек: не знам защо чувствам порив да се извиня на всеки, който е стигнал дотук… Е, извинявайте :)

Календари

Да се похваля с какво се сдобих днес, обикаляйки насам-натам: не са ли прелестни? Обожавам този тип календари, защото освен че са много красиви, са и полезни - можеш да си отбелязваш важни дати или просто програмата за седмицата, показват и фазите на луната, както и някои празници. Първият е с божествени котки, а вторият с много красиви пейзажи.

Дълго стоях на щанда и се колебаех кой от двата да си купя - “красиви вечерни пейзажи и пълна луна! ама другият е с котки!” - и накрая естествено не издържах и просто взех и двата. Съвсем наскоро бях решила, че ми трябва точно такъв календар и моментът е подходящ да си намеря, защото цената им пада наполовина, когато годината започне (а те обикновено не са евтини). Това, че ги мернах в книжарницата, си беше като намек от случайността, така че не можех да се противя :)

Бтв, ако има фенове: на сайта на фирмата има каталог.

Прочетох Cryptonomicon

Е, прочетох я. Беше като някаква епоха. Продължи много дълго (обикновено книгите ги преборвам по-бързо, но това са 900 страници, не е шега работа); но аз имам предвид повече емоционалния аспект, след тази книга вече не си същия човек. Вероятно временно, като ефектът на всяко гледано/четено нещо, който си отива след няколко часа (или дни, ако нещото е по-смислено). Но в Криптономикона има толкова много неща, за които да мислиш, че може да се изживява месеци. В началото най-много от всичко ми харесваше хуморът, почти непрекъснато се кикотех и се пръсках от яд, че няма как да споделя смешката (за да не спойля). Не че не оценявах начина, по който книгата кара ума да бръмчи, но той беше очакван, докато чувството за хумор беше приятна изненада. После нещо се промени, вероятно заради нещата, които се случваха, към средата всичко стана по-сериозно и накрая вече предимно страдах и разбирах (в един момент преживях нещо много силно). В крайна сметка това не е весела книга при все хумора си.

Романът е малко като пъзел и понякога казва предварително какво ще се случи и те оставя да си го сглобиш, но това не разваля самия момент, когато то най-накрая се случва (напротив). Нийл Стивънсън се оказа майстор в нещо, което поне според мен е много трудно за постигане - всяка глава е за нещо различно, но се чете с интерес, въпреки че те откъсва от предишната, която си чел със същия интерес; накрая неизменно искаш още. Малко като мини детектив, всяка една от тях в един момент те поглъща, дори тези, които имат привидно скучно начало (нищо не е скучно, всичко има някакъв смисъл или просто е интересно заради новите неща, които научаваш).

За сведение, тази книга исках да я прочета от момента, в който видях статия за нея в един брой на Нюзуик, което ще да е било в годината на излизането й (1999). Чакането, тук съм на мнението на Ави, си струва :)

* * *

Тежък едит: снощи, след като пуснах това, прочетох първото ревю в Амазона и то беше горe-долу с точност до думата нещото, което аз бих написала, ако можех да пиша (стана ми смешно, че на едно място сме писали буквално едно и също), с тази разлика, че цитираните недостатъци не ми бяха никакъв проблем. Затова ще го пусна тук. Авторът е Nathan Blumenfeld “mastadge” (от US).

Going in to CRYPTONOMICON, I had absolutely no idea what to expect. I’d never read anything by Neal Stephenson, nor had I read any blurbs or reviews of the book. However, it had appeared on enough “Best Book” lists that I decided to give it a try. And boy am I glad I did.This novel is fun, huge, funny, rambling, witty, and sprawling. It is clever, engaging, and well-paced. It is full of quirky, eccentric, immensely likeable characters, crazy, interesting ideas, and amusing, often hilarious, looks at various situations including, but not limited to, mathematics, life, how to eat Cap’n Crunch properly, the purpose of beards, and well, just about anything else you can think of. Obviously, then, this book is not for everyone. Those who like tight, meticulously pared-down straightforward stories may not be able to get into this one.

For me, though, as you may have guessed from the title of the review, this book was an absolute joy to read. The books chapters cycled between four main characters, and every time I finished a chapter I found myself in an awkward position: I didn’t want to go on, because I wanted to keep reading about the character I’d been following. However, by the end of the first paragraph of the next chapter, I’d be feeling the same way about the next character in the cycle. It was an odd feeling, and a tribute to the skill with which Stephenson created these characters that each of them was so completely engaging.

In addition to the main characters, the settings and situations were vivid and well-drawn. Despite this books immensity and its tendency to ramble at length about inanity, it never got boring, and always retained its charm. Stephenson provides us with a very amusing outlook on life.

However, this book is not without flaws, the two biggest of which have been noted in previous reviews:

1) Women. There are no really well-developed female characters. Most of the women have virtually no “screen time” at all, and the one who does have quite a bit of time is not fully realized as a character. It would have been very helpful to have gotten inside her head once in a while.

2) The ending. This book kind of just ends, without resolving properly. It feels like it just cuts off, and that was kind of unsatisfactory. Randy’s story deserved at least another chapter or an epilogue of some sort to tie-up the plot. Alas, Stephenson, at the end, couldn’t deliver.

So, as I’ve said, this book is delightfully readable, and if not for the sudden ending, would easily have garnered a 5/5 rating. I’m definitely looking forward to the next CRYPTONOMICON book (which, if I’m not mistaken, is intended to stand alone; it will not be a sequel, per se).

П.П. Появи се и признак, че не съм съвсем добре психически: налегна ме силно желание да я преведа.

Дреболии

* Честит осми март :Р

* Как да отслабнете с 3 килограма за 4 дни? Намерете начин за това време да поддържате постоянна температура от 38-39 градуса и готово :(  Иначе казано, грипът не ме пожали тази зима и изкарах най-тежкото си боледуване от много време насам. За щастие се оправих преди седмица и вече почвам да го забравям.

* Открих още един плюс от наличието на читателски дневник: стимулира ме да чета повече и по-смислени книги. Някак срамно е да не четеш нищо в момента или да записваш глупави книги в дневника :) Засега го пълня с Джейн Остин, особено приятно бях изненадана от Northanger Abbey и откровената гавра (да се разбира иронизиране) с порядките и готическите романи, на която човек не може да не се разхили.

*  Купих си комплект за суши и за вкъщи (досега си правихме у Ян). Ех, да имах и оризарник…