Празник на любовта? О, да!

Всички вие, които смятате, че не е нужно да се празнува такъв празник, какво празнувате изобщо освен рождения си ден и Нова година? Любовта не трябвало да се отбелязва само в един ден. Нали и останалите празници са все за отбелязване на нещо, което важи за всеки ден от годината? Празникът бил комерсиализиран. Ами от вас зависи какъв ще е - ако искате, не купувайте нищо, това не пречи на този ден да поздравите любимия си човек и да го поглезите по-специално! Празникът не бил български. И какво, като не сме се сетили първи да отделим специален ден за честване на връзката с любимия човек, да не го правим изобщо ли? Всички, които отричате празника - и когато бяхте влюбени ли мислехте така? Пречат ви вманиачаването по темата и плюшените сърчица? Давайте го по-спокойно, животът е твърде кратък, за да се дразните от такива незначителни неща.

Когато обичаш, всеки ден е празник - вярно е. И не е ли прекрасно, че при това в календара има ден, който отдава дължимото на най-хубавото в живота ни?

Да живее празникът на любовта!

Публикувано в Uncategorized.

6 коментара по “Празник на любовта? О, да!”

  1. bulpete казва:

    Благодаря ти за споделените мисли от “твоя дневник”. Много убедителни думи, даже се чуде дали да не направя EDIT на своята статия?
    bulpete.wordpress.com

  2. ghibli казва:

    Аз пък благодаря за този коментар :)

  3. Daniel Denev казва:

    Танцът на сенките е един прекрасен сайт! Страхотно списание. Зав всичко това стоят високо интелигентни хора с въображение и свежо мислене. Дизайнът е отличен. Давайте все така ghibli И аз наскоро се натъкнах на един интересен сайт може да го погледнете http://strongmind.webs.com Кой ли го е правил? ;)

  4. ghibli казва:

    Радвам се, че ви е харесало списанието :)
    Колкото до линка, аз хакерите обичам да ги гледам на филм, само толкова :)

  5. Моридин казва:

    Гиб, чудесни думи! Точно моето виждане за нещата. Аман от клиширан анти-клишизъм..

  6. ghibli казва:

    И на мен ми беше писнал точно в момента, когато го писах това, което доведе до лекия патос. Вече спря да ме дразни толкова (наистина не си струва връзването, по-скоро е жалко и смешно).

Вашият коментар