Морви взе, че ме включи в инициативата със 7-те албума, които бихме взели на самотен остров. Вечният първи въпрос - “каква музика слушаш?” :)
За да спазим правилата, цитираме началото на цялата история.
И сега - та-дам! - lo and behold - три… добре де, седемте!
Проблемът е, че на първия опит ги докарах точно до 3. Сложи малко класика и ще станат повече, каза me husband, който в същото време се чудеше как да смали бройката от 700. С класиката са толкова, казах аз. Пълен провал! Покрай опитите да съставя този списък пострада представата ми, че имам разнообразен и изобщо някакъв музикален вкус. Е, има го и моментът, че аз наистина харесвам много и разнообразна музика. Проблемът е, че не я слушам :) И на споменатия в началото въпрос всеки път съм се изкушавала да отговоря “никаква” вместо “всякаква” :) Това е свързано донякъде с начина, по който слушам музика - аз наистина я слушам. Сядам, пускам звука и не правя нищо друго. Не чета, не работя, не мия чиниите. Оставям се на настроението или се опитвам да вникна в непознатото. Изключение е mp3 плейърът, когато съм навън, но там има само стари и вече познати парчета, а новата музика обичам да си я чувам необезпокоявана от странични фактори. Прякото следствие от това е, че рядко изобщо слушам музика, а цели албуми - почти никога, още повече нови… И ето го големият проблем (тм) - с класиката любимите ми албуми са точно 3 (три), а без нея - 1 (един). Както и да е, ето го пустия списък:
(има много видеоклипове и се отваря бавно!)
