Ще ме уморят… Ето част от спама ми днес:
Delight her with your gigantic schlong. (поезия, поезия…)
You and your almighty rod of pleasure. (този евфемизъм винаги ми е харесвал, между другото)
Give her a ride on your ROCKET. (друго са си главните букви)
Oh Man. He’s ridiculously huge. (ама наистина ли?)
You will feel GOOD with your bigger tool. (ех…)
Умрях просто 
Кратък увод: това е превод от руски (който намери издънки да свирка) на един текст, който много ме развесели, защото доста от нещата в него са верни и важат не само за начинаещите фотографи :)
10-те фотографии на начинаещия
1. “Аз съм в Париж!” (Рим, София, Каспичан)
- на снимката е изобразен самият фотолюбител и уличният стълб, край който той по някаква причина е застанал с идиотска усмивка или, обратното, каменна физиономия. В далечината може би се мярка Айфеловата кула, Колизеят или Александър Невски - но те така или иначе не са на фокус.
Снима се при първата екскурзия с фотоапарат.
2. “Залез!” (Изгрев, Затъмнение, Облаци, Дъжд)
- на снимката има небе. Понякога облаци. Понякога крайче от слънцето. Понякога луната. Понякога всичко това е оцветено с фотошоп в неестествено ярки цветове.
(това все едно за мен са го писали :D - б. аз)
Снима се обикновено в пияно състояние или при махмурлук.
3. “Море” (Плаж, Залез, Пясък, Катя, Ива)
- на фотографията е брегът на море (езеро, локва), на чийто фон стои (седи, лежи, бяга) красива (некрасива) жена по бански. Ако фотографът е успял да убеди приятелката си, че е фотомайстор, приятелката е без бански.
Снима се обикновено в процеса на прелъстяване на някоя жена.
4. “Нежност” (Венчелистчета, На любимата, Честит 8 март, скъпи дами!)
- на фотографията има букет (отделно цвете) в едър план (понякога - само тичинки и плодник).
Снима се в припадък на трудолюбие “сега ще овладея макро режима” или в навечерието на осми март (кога иначе мъжът ще има под ръка цветя?)
5. “Почти като човек” (Почти като нас, Малките ни братя)
- на фотографията пасат коне (дърлят се кучета, любят се котки, скърцат мишки).
Снима се от гражданин в момента на пътуване до вилата, когато по погрешка е завил към съседното село.
6. “Петички” (Нежност, малчуган, синко, Здравей, чуден свят!)
- на фотографията е петата (дланта) на младенеца, държана от треперещите от вълнение пръсти на фотографа.
Снима се при добавка към семейството.
7. “Старост” (Грохналост, Забравени и изоставени, Минаха години, Мъдрост, Простете ни!)
- на фотографията има дядо (баба) в чисти, но бедни дрехи, който гледа мъдро (а всъщност - недовиждащо) към фотографа.
Снима се в пристъп на грижа за старците и борба за социална справедливост.
8. “Високо-високо!” (В полет! Железни криле! Небе!)
- на фотографията е размазаният силует на самолет с инверсионна следа.
Снима се при покупката на първия фотоапарат с увеличение. Снима се два пъти, с цифрово увеличение и с оптично увеличение. След първия кадър фотографът изключва цифровото увеличение, а след втория разбира, че оптичното също на никого не е притрябвало.
9. “Първи път!” (В първи клас! Първокласничка! Първокласник!)
- на фотографията е дете с раница и букет. Най-често - с гръб към камерата. В редки случаи това е момиченце със звънец и панделки, носено на ръце от върлинест десетокласник.
Снима се, когато добавката към семейството тръгва на училище.
10. “Нощният град” (Ритъмът на нощта, Нощна стража, Нощ в бетонната джунгла, Светлини в нощта, Червено и бяло)
- на фотографията има нощна улица, по която се носят коли, размазани до неузнаваемост от дългата експозиция. От едната страна автомобилите сияят с белите светлини на фаровете, от другата - с червените стоп-сигнали.
Снима се обикновено от прозореца в първата вечер след покупката на фотоапарата.
Хората (1, 2) приканват да споделим кои 7 книги сме прочели последно, а аз не мога да си спомня по-далеч от 2. Смътни спомени имам и за някои други книги, но не е като да мога да изброя. Срам! Ужас! Край, започвам читателски дневник. Хубаво нещо е, пък и всичките тия тетрадки, тефтери, тефтерчета и тефтерченца все трябва да се използват за нещо. Ако се бях усетила като малка, щях вече да имам много ценна (за мен) хронология. Но по-добре късно, отколкото още по-късно, както казват хората.
Повече подробности - на този адрес. Аз само ще кажа - елате, струва си.
Всички вие, които смятате, че не е нужно да се празнува такъв празник, какво празнувате изобщо освен рождения си ден и Нова година? Любовта не трябвало да се отбелязва само в един ден. Нали и останалите празници са все за отбелязване на нещо, което важи за всеки ден от годината? Празникът бил комерсиализиран. Ами от вас зависи какъв ще е - ако искате, не купувайте нищо, това не пречи на този ден да поздравите любимия си човек и да го поглезите по-специално! Празникът не бил български. И какво, като не сме се сетили първи да отделим специален ден за честване на връзката с любимия човек, да не го правим изобщо ли? Всички, които отричате празника - и когато бяхте влюбени ли мислехте така? Пречат ви вманиачаването по темата и плюшените сърчица? Давайте го по-спокойно, животът е твърде кратък, за да се дразните от такива незначителни неща.
Когато обичаш, всеки ден е празник - вярно е. И не е ли прекрасно, че при това в календара има ден, който отдава дължимото на най-хубавото в живота ни?
Да живее празникът на любовта!
За подробности цъкнете на картинката или тук.
Днес отново бяхме на протест, свързан с поредната простотия, приета от управляващите - следене и съхраняване на информацията за действията на потребителите в интернет. Хубавото е, че се намират и свестни хора, които се борят срещу този абсурд. Информация се изписа достатъчно в нета, така че няма да описвам подробно за какво става въпрос. Личното ми мнение е, че подобни мерки 1) нарушават правата на хората, следователно 2) не трябва да се допускат; на всичко отгоре 3) са безсмислени и няма да са ефективни за предполагаемата цел, с която се оправдават (за други цели ще могат да се използват много удачно). Кой иска да бъде непрекъснато следен “за негово собствено добро”? Коментарът на една позната беше: “84-та”.
Малко снимки от протеста:
(цялата галерия е на адрес http://s147.photobucket.com/albums/r316/ghiblibg/Protest%20podslushvane/)
Тия дни ми се случи… или по-точно, навлякох си сама, такъв повод за резил, какъвто отдавна не бях имала. Направо влязох във вица за съпорта и клиента-идиот, и не в ролята на съпорта. Убедена съм, че писмото ми е било показано от любезните хорица, с които си кореспондирах, на всичките им колеги по време на петминутката за смях в офиса. Е, не съм безгрешна, какво толкова. Онова, което повече ме притеснява, не е самата случка, а причината за нея, която беше, че не помнех нещо, което (оказа се) съм направила, и бях убедена, че не съм го направила, като нямах никакъв спомен за това, въпреки че беше сравнително скоро. Това си е повод за притеснение, рано ми е още да изкуфявам чак дотам :/
Морви взе, че ме включи в инициативата със 7-те албума, които бихме взели на самотен остров. Вечният първи въпрос - “каква музика слушаш?” :)
За да спазим правилата, цитираме началото на цялата история.
И сега - та-дам! - lo and behold - три… добре де, седемте!
Проблемът е, че на първия опит ги докарах точно до 3. Сложи малко класика и ще станат повече, каза me husband, който в същото време се чудеше как да смали бройката от 700. С класиката са толкова, казах аз. Пълен провал! Покрай опитите да съставя този списък пострада представата ми, че имам разнообразен и изобщо някакъв музикален вкус. Е, има го и моментът, че аз наистина харесвам много и разнообразна музика. Проблемът е, че не я слушам :) И на споменатия в началото въпрос всеки път съм се изкушавала да отговоря “никаква” вместо “всякаква” :) Това е свързано донякъде с начина, по който слушам музика - аз наистина я слушам. Сядам, пускам звука и не правя нищо друго. Не чета, не работя, не мия чиниите. Оставям се на настроението или се опитвам да вникна в непознатото. Изключение е mp3 плейърът, когато съм навън, но там има само стари и вече познати парчета, а новата музика обичам да си я чувам необезпокоявана от странични фактори. Прякото следствие от това е, че рядко изобщо слушам музика, а цели албуми - почти никога, още повече нови… И ето го големият проблем (тм) - с класиката любимите ми албуми са точно 3 (три), а без нея - 1 (един). Както и да е, ето го пустия списък:
(има много видеоклипове и се отваря бавно!)
 | ghibli on 3 книги |
 | architectofmind on 3 книги |
| ghibli on За филма Sunshine |
 | Мор on За филма Sunshine |
 | Garo on Впечатления от н… |
