Време за флейм

Направих грешката отново да отворя този блог и пак се вбесих :)

Предисторията: отскоро има нов блог, наречен Openly Feminist и посветен на - без изненада - феминизма. Попаднах на него горе-долу от старта му и започнах да чета с интерес. Това продължи до третото ми влизане, когато вече се бяха понатрупали коментари и осъзнах, че хората там ме дразнят с отношението “аз съм прав, ти не си, чуваш ли, само аз съм прав”. Олеле, какво направих? Трябваше да го напиша в женски род. Или поне трябваше, ако слушах жените от онзи сайт. Щото иначе това е сексизъм и затвърждаване на лоши стереотипи. Като например любовта, и тя е един лош стереотип, във всеки случай тази, на която учим децата с приказките, защото там има принцеси, които не ходят на работа, а си седят вкъщи по цял ден и се занимават с ръкоделие и чакат принца да ги спаси… Трябва да се ревизират приказките! Освен това трябва да се забранят вицовете за блондинки и изобщо за жени. Иначе слушателят е поставен в неловката ситуация да се смее насила, или да го обвинят, че няма чувство за хумор… Е, дами, това е тъжната истина - наистина нямате чувство за хумор! Да, има гадни сексистки вицове, които не трябва да се толелират (като оня за “остави кучката да готви на тъмно”), но цитираните от вас са съвсем нормални намигания и да, са смешни. Това, което преля чашата обаче (и е причината да четете флейм от добра душица като мен), е постът за смяната на фамилното име при брак. Според блога ако жената приеме фамилното име на мъжа, това е “част от една патриархална традиция, в която жената се смята за собственост на съпруга си”, което е една много значима причина да не го прави (наред с “ще си загубя контактите” и “ми не си давам името пък, мое си е и си го обичам”). И докато последното го разбирам (егоизмът не ми е съвсем чужд), изказването за собствеността и последвалите коментари ме вбесиха. Най-много ме дразни позицията на непримирима войнственост, заемана от някои коментиращи (и после защо феминизмът има лоша слава), както и намирането на проблеми там, където ги няма. Може ли по българското законодателство (че и в повечето части на света, предполагам) жената да избере да си запази името след брака? Може. Има ли вълна от обществено порицание за жените, които го правят? Няма. Защо тогава изобщо се създава спор по въпроса? Положението е същото с повечето от коментираните проблеми в блога. Онова, с което се решават те, не се нарича феминизъм, а здрав разум. Нужно е само да се отнасяме с другите като с хора - с вниманието и уважението, което очакваме от тях, вместо да издигаме лозунгите на подтиснати, когато всъщност не сме. Толкова е лесно.

Фигурно пързаляне - любими програми

Много го обичам, защото освен спорт, е и изкуство. Този клип го потвърждава - това е новата ми любима програма. Brian Joubert с написаната специално за него All For You от Sébastien Damiani.

Edit: още 2 от списъка с любими програми. Какво ли не намира човек, като се разрови :)

Александър Абт, кратка програма, 2002 (за съжаление с коментар):

Тогава най-много ми хареса как я изпълни на европейското;  за съжаление картината не е добра и отново има коментар, но затова пък е японски :)

Филип Канделоро, 1998 в Нагано: гениална програма, която ми е останала като спомен и 10 години по-късно. Ако не се лъжа тя беше сбогуването му с публиката, което я направи още по-емоционална…

Не може така :( (R.I.P. Heath Ledger)

Не може просто да умреш на 28 (втф?), оставяйки жена и дете на 2 години, без да си бил болен от нищо и без да си имал проблеми с наркотици, алкохол или каквото и да било от сорта!

Не е истина :(

Блях

Да живее аугментинът, или честит ми първи антибиотик за тази година :( Днес жертвах още няколко десетки милилитра кръв за медицината (нищо работа, някои литри дават) и направих няколко тегела до три места и обратно, за да си внеса липсващите здравни осигуровки (по този повод, да @#$%$ тия от университета, дето ме излъгаха, че те ще ми ги внасят, и специални поздрави на лелката от центъра за прием на документи заради наглия начин, по който ме обвини, че не съм прочела какво пише в документите, които съм попълвала). Положението не е твърде зле, все пак, остава и да се оправя. Има си хас, с тези хапове.

Стихотворение

По някакъв повод се сетих за него и понеже много го харесвам, ще си го напиша тук. Стихотворението е от конкурса за смс поезия, авторът е Петър Чухов.

SMS

забравила си си у нас
пръстените и обеците
гривната часовника
и мобилния телефон
сега ти пиша обичам те
ела
да си го прочетеш

Реколтата от панаира на книгата

Причината да нямам къде да си слагам книгите е неутолимата ми страст да купувам все още и още :) Все пак, по-добре мания за книги, отколкото за парцалки например (някои биха казали “точно обратното”, хехе). Не удържах на намерението си да не купувам нови книги, докато не изчета поне част от натрупалите се, и от панаира през декември се прибрах с тази сладка купчина (която си седи в този вид, защото мястото по секции, етажерки, шкафове и нощни шкафчета вече свърши). (Идеята за снимката донякъде я откраднах от едно момиче, но се надявам да няма нищо против.) Quicksilver и Cryptonomicon си ги взех от Книгоманията на “Левски”, но и тях броя за панаирни покупки. The System of the World е ново попълнение и всъщност поводът да пусна този пост сега, доста след края на мероприятието. Народът ми я подари за рождения ден, изписана от странство, защото тук вече не се намираше (да са живи и здрави тия хора :), с което поредицата беше попълнена. Невероятно красиви издания са тези, биха ме накарали да си взема книгите само заради външния вид, даже да не бяха толкова хвалени. Сега остава да намеря време да ги чета :) Другото нещо, от което съм много доволна е, че най-сетне си взех сагите за кралете на севера. Бях си ги набелязала буквално преди години и на всеки панаир ги гледах любовно отдалеч… е, вече са мои :) (потриващ доволно ръце гибъл) Хайде, спирам дотук, че и на мен ми писна от самодоволството ми :)

Имам си телевизия на компютъра

Това е една горчива и леко блондинеста история с добър край :) И така, историята на тв тунера:

Преди два месеца и половина пристъпих дръзко в непознатото и си купих вълшебната джаджа, за която си мечтаех от доста време - тв тунер! Той щеше да ми позволи не само да гледам телевизия през компютъра си, но и да записвам предавания! Престраших се, взех си нещото (”нещото” е любовното му име), излязох щастлива от магазина, прибрах се вкъщи заедно с me husband, който се зае с инсталирането на придружаващия софтуер, и с огромно удоволствие пуснах първото сканиране… за да установя, че нещото отказва да работи. При това по много отвратителен начин - показваше един канал, колкото да се разбере, че все пак нищо не му е счупено и уж всичко е наред, но каналът беше черно-бял и без звук. Веднага се почувствах ужасно. My dream shattered и прочие. Второто сканиране даде същия резултат, с една разлика - каналът беше друг, което ми подейства още по-депресиращо, защото означаваше, че нещото би трябвало да може да хваща всички канали, но по някаква причина всеки път си избира само един.

И се почна едно решаване на проблема. Усъмнихме се в качеството на телевизионния кабел, затова го сменихме, което отне дни, защото трябваше да купя нов, сменихме и буксата - без резултат. Пробвах се да сканирам на всички възможни системи с най-добро качество (а това става наистина бавно и ми отне повече от ден) - отново нищо. Толкова се разочаровах, че просто се отказах да се опитвам да карам нещото да проработи. Въпреки че имаше гаранция, самата мисъл да звъня на сервиз ме караше да се чувствам още по-разочарована и нещастна. Това беше моят подарък за мен! Моята мечтана джаджа! Моето луксозно и красиво нещо, което щеше да промени живота ми! (insert random Rayne стойка here)

Така тунерът престоя два месеца на бюрото ми, събирайки прах, бидейки включван от време на време, само за да откаже да проработи за пореден път. Докато! Докато съвсем случайно не се озовахме в магазина, от който го купих, в момент, в който някакви други хора си пазаруваха подобна джаджа, което ме подсети да попитам продавача какъв може да е проблемът. Той ми предложи да направя нещо просто - да избера настройки за различна държава, например Германия, че нещо българските били сбъркани. И познайте какво стана? Та-дааам… тунерът проработи! Хваща образ и звук едновременно! Цветно! С хиляда слона!!! Много съм щастлива (като дете в сладкарница, каза me husband).

Въпросният тунер е ето този: Pinnacle PCTV Analog Pro USB. Има и дистанционно и някакъв безбрежен софтуер, който още не съм разгледала. Ех, кефът. Това беше добрият край :)

“Островът на изкушението”, житейските уроци и малко лична драма

Обзалагам се, че някои хора биха се изненадали от това, че следя шоуто и дори се вживявам. Дойде моментът да разкрия воайорската си страна :) Всъщност, въпреки че не харесвам повечето риалити шоута, реших да дам шанс на това предаване - и видях доста повече класа от обичайното, което беше достатъчно да ме спечели. Под повърхностните монтажи с разголени жени и мъже и всичките глупости с “изкушението” (тм), това си беше едно доста добро изследване на отношенията в четири двойки, всяка с особеностите и проблемите си. Радвам се, че авторите са успели да намерят баланса и да покажат все пак и нещо качествено. Смятам, че подобно на участниците в предаването и аз научих нещо за живота (…вселената и останалото…), дори само в ролята на зрител. Признавам, че винаги ме е гонило любопитството точно по тази тема - любовта между двама души - и ето го шансът да наблюдавам живия живот, не литературна или филмова измислица. Да, имаше манипулации, но в такова предаване те някак си се подразбират, а задачата на зрителя е да отсее истината. За мен шоуто беше ценно с това, че представи участниците много отблизо и аз поне не останах с чувство за фалш и игра по сценарий. Всъщност, може би това е причината да пиша този пост - сега сякаш се разделям с хора, които съм опознала.

Когато последният епизод свърши драматично с раздялата на една от най-симпатичните в началото двойки, отворих страницата на предаването и се зачетох в коментарите за Милена и Филип. Изненадах се, че има толкова различни тълкувания и позиции за едно и също нещо, крайно противоположни, и това беше още един урок за мен (въпреки че напоследък имам чувството, че житейските уроци ги забравям в момента, в който за пореден път ми се разкрият, но това е една друга тема). Дали мъжът е виновен за изневярата си или жената е виновна, че поначало е приела да се хване с такъв човек или че не може да приеме факта, че мъжете винаги изневеряват? Дали ако продадеш жилището си, за да се нанесеш при приятеля си, си тъпа патка, ама от най-тъпите? Това последното беше много абсурден коментар за мен, но самият факт, че не беше само един, означава, че ето на - има и такива хора, които мислят по коренно различен начин от мен… и това ми идва в повече. (Малко е смешно да се шокирам така от осъзнаването на азбучни истини като “хората са различни”, но хей, това съм си все още незрялата аз.) Друг урок ми дадоха Андрей и Кики - за пореден път ми показаха, че има разлика между истинските мисли и чувства на един човек и начинът, по който той ги представя, и че изказванията на хората не трябва да се приемат като абсолютна истина. Това е нещо, което все не успявам да схвана, въпреки че действителността се старае да ми го набива с чук в главата непрекъснато. Би трябвало да е просто, това е един от основните закони на общуването все пак, нали :)

Една от основните теми в предаването беше честността и откровеността, което се върза с нещо, което ме вълнува напоследък. Става въпрос за мен самата и доколко аз мога да претендирам, че съм честна - с другите и със себе си… Вярвам в честността (да се чете - ако има нещо, което да мога да нарека принцип, първо ще е това), също така смятах, че я постигам, но напоследък се питам така ли е наистина.

(…лична драма alert…)

В заключение, линк към сайта на предаването: ostrov.ntv.bg.

П. П. Противно на очакванията ми, Витомир Саръиванов закопава в земята като водещ и двамата водещи на Сървайвър досега - уж тежка артилерия като Камен Воденичаров и “оня с претенциозното име, дето се води актьор”, а, да, Владо Карамазов. Струваше си да се види :)

А пък аз съм кореец

Find out Which Lost Character Are You at LiquidGeneration.com!

П.П. Хехе, Джош Холоуей, известен повече като Сойер, бил крадецът на чанти от Crying на Aerosmith. От малък, значи :) А кастът на видеоклипа се оказва още по-чудовищен, отколкото го мислех O_O.

Не е честно

Смятам за несправедливо всичкият спам в пощата ми да е за dick enlargement. Как пък един мейл за уголемяване на бюст не ми пуснаха?!