Концертът на GammaRay и Helloween
28 ноември 2007 — ghibliКонцертът на GammaRay и Helloween беше на 18 ноември, но не съм имала време да пиша за него, а не искам да го пропускам. Беше страхотно преживяване и бих казала, че ми хареса най-много за тази година, а конкуренцията не е малка, като се имат предвид Blind Guardian и Iron Maiden. (Изобщо, това май беше годината на метъл концертите.) Единственият минус беше забавянето на влизане - половин час преди обявеното начало още не бяха почнали да пускат хора вътре, а тълпата си беше голяма. (Вече по време на концерта се огледах и не видях свободно място по трибуните, а долу тълпата беше гъста навсякъде.) С малко късмет успяхме да влезем нормално и заехме позиция долу пред сцената. Останахме там до края и макар в един момент да хвърлих няколко копнежни погледа към седалките заради болката в краката, сърце не ми даваше да се махна :) Концертът започна с около 40 минути закъснение, което вероятно спаси организаторите от бунта на все още киснещия отвън народ. По някакво чудо пред мен нямаше обичайната стена от високи хора и виждах Кай Хансен право пред себе си в прозорчето между врата на един и главата на друг. Хората излязоха и просто почнаха с отвяващите парчета :) Звукът беше най-добрият, който съм чувала на концерт - ясен, без да проглушава ушите, всичко се чуваше идеално. После четохме коментари в нета, че звукът бил ужасен и нищо не се чувало, което го вярвам - просто хората не са имали късмет да застанат на правилното място. На предишния концерт на Хелоуин по същия начин от трибуните не чувахме вокала изобщо и успявахме да различим песните с трудност, а хората, които бяха долу в дъното, казаха, че звукът бил добър. Е, този път имахме късмет да се разположим точно където се чуваше всичко и даже виждахме по нещо. Изпълнението на ГамаРей ми се слива в едно общо усещане за добро настроение и хубава енергична музика, беше страхотно. От време на време хвърлях погледи настрани към Жоро, който се намираше в един по-добър свят и куфееше на няколко крачки от нас, като самият той не се виждаше, но ръцете му се :) Хората около нас бяха абсолютната противоположност на простаците-фенове на Benediction и Amorphis, които псуваха Едгай на концерта за 20 години Nuclear Blast (не съм писала за него, защото не беше чак толкова приятно изживяване, а и се изпокарахме с един човек покрай това). Та, единственият недостатък на хората около нас беше, че на паузата една двойка зад мен си тръскаше цигарите на пода и нямаше как да се стоваря там и да си почина :) Иначе бяха културни, никой не се блъскаше, никой двуметров мъжага не се ръгна точно пред мен, отрязвайки ми всякаква гледка, даже почти не пушиха - кеф. (На Nuclear Blast едвам оживях от цигарения дим.) Хелоуин настройваха звука известно време и като почна изпълнението им стана ясно, че доста са го засилили - е, изтърпях го, но според мен беше по-лош от първата част на концерта. Сцената беше страхотно аранжирана, шоуто беше много добро. Песните като че ли ми харесаха малко по-малко (а може би умората почна да ми се отразява), но това трябва да се чете наистина малко по-малко. Барабанното соло определено беше страхотно, още повече, че започна със “смок на дървото” (сори, ми харт, вече не мога да мисля за тази песен с друго заглавие ;) и продължи бая време. Разбира се, чакахме финала, на който двете групи щяха да излязат да свирят заедно… и той дойде, и въодушевлението беше страхотно, пяха I want out, какво повече можехме да искаме освен да останат и да изсвирят още поне пет-шест парчета. Уви, не останаха, ние пък се снимахме с тиквите до сцената за утешение и се прибрахме щастливи. Самото прибиране беше епично, изгазихме калния студентски град в дъжда, преди да хванем такси, но бяхме толкова доволни, че това не ни направи впечатление (поне на мен, Жоро май доста измръзна). И така. Както е модерно да се казва напоследък, повече - в броя (като излезе, но аз твърдо вярвам, че ще излезе, ето, даже имаме актуално съдържание вече :Р).
