Разни работи от последните дни

Този пост е много объркан и всъщност четенето му не се препоръчва.

Ако някой се е чудил къде зачезнах през последните близо две седмици - бях извън нета повечето време и определено не ми е оставало време да пиша. Днес си изчетох около половината написано по форума за това време, за останалото не ми стигнаха силите и го оставих за утре. И това е само форумът! Вярно, че са спамери… но както и да е, отплесвам се.

През тези дни ми минаха първите две седмици с лекции - първата само три дни, но втората плътно всеки ден от 9 до следобеда (пускаха ни около четири и половина, та се търпеше). Взех си и първия изпит - хубаво нещо са предварителните :) Оживях благодарение на Ян, който всеки божи ден ставаше в 7 и половина, за да ми направи сандвичи и да ме изпрати - благодаря ти, сърце мое! Засега започваме добре, а и колегите изглеждат свестни - въпреки че още не сме се запознали съвсем.

Междувременно в нощта преди изпита ходих на страхотен купон (не сме ли авантюристично настроени) на вилата на Валери, която се оказа точно обратното на онова, което си представяте, като чуете “къща на село”, и твърдо реших като се опарича да си купя пад за DDR. Отиването дотам си беше като един от онези филми с младежи, дето се изгубват завинаги в някое диво място. Морви е писала - в един момент стигнахме до табела, която гласеше “Строго охранявана зона. Стреля се без предупреждение.” Определено беше забавно де, нали не карах аз :) През голяма част от пътя спорихме с Рол за същността на музиката и за фундаменталните разлики между сериозната, както той нарича известната макар и неправилно като класическа, и популярната, което за него е всичко останало. Странното е, че не се изпокарахме до кръв. На самия купон имаше храна (много и вкусна), любезни и жертвоготовни домакини, басет (!) и много хубави хора, най-вече Амелия, която е просто прекрасен човек и дори за малко да й го кажа… Игра се DDR на втория етаж, оттам и убедеността ми, че ще си купя пад и не ме интересува пък.

Иначе Рол упорито ни навиваше да гледаме сериала “Скинс”, до степен твърдо да ме убеди, че това нещо аз няма да го докосна и с прът, или както там е английският израз. Гледахме го все пак и се оказа интересен и хубав, при все някои неща, които ме стряскат. Чувствам се малко като представител на изостанало възрастно поколение, когато гледам как 16-17 годишните герои се плющят, псуват и пият някакви хапчета, предизвиквайки у мен лек потрес все едно съм някоя бабичка.

Гласувах. Хората, за които гласувах, не спечелиха, но аз и без това не се вълнувах чак толкова кой ще спечели.

Напреднах с бродерията си. Май не съм споменавала. Това е един малък гоблен, купен преди 8 до 6 години, който си седеше в шкафа ми с идеята някога да го почна. Беше от нещата, които искам да свърша в живота си един ден, и които (както е с всички списъци от този тип) именно по тази причина всъщност не свършвах. Изведнъж нещо се случи и получих прозрение от типа “Всеки сам кове съдбата си”, “Животът ми е в мои ръце”, и “Ако искам да го направя, трябва да започна да го правя, а не само да мисля как един ден ще го направя”. Гобленът стана изразът на тази философия и макар да е нескопосано неравен откъм опаката страна, всъщност става доста добре. Има още малко работа, но скоро ще го завърша. Много е приятно да създаваш нещо истинско с ръцете си (нещо, което не е електронен текст). Не е съвсем уникално творчество, но си е мое. Та така, очаквайте скоро снимка.

Зарибих се по Puzzle Quest, много, много приятна игрица, която съчетава РПГ с пъзели от типа на Bejeweled и Cradle of Rome, с която съм прекарала доста часове. Освен това днес си взех и двете възможни шапки от фестивала за Хелоуин в Guild Wars и се понапих с няколко вида алкохол (в играта, в играта), от което ми се зави свят, защото пиянството се проявява чрез едни много психеделични ефекти на екрана. Честит Хелоуин, между другото. Прочетете си “Една нощ през самотния октомври”.

Този пост се получи страшно объркан и всъщност може би е добре да го напиша и в началото. Ако сте стигнали дотук, мога само да кажа - няма да се извинявам пък, сами сте си виновни :)

Кой е бял и пухкав?

Тестът го видях при Антония.

По-работещият линк е този: http://www.sundancechannel.com/seduction/ , има една стрелка вдясно - подсказка за неориентираните из флаш сайтовете като мен :)

Котката върху нещо 2

Мисля, че от това може да стане серия творби. От онова, модерното изкуство. И така, представям ви котката, разположена върху калъфа за предпазване на компютъра от прах (и котешки косми). На втората снимка се вижда предишното й гнездо, от което обаче се отказа в полза на непредпазливо оставеното на леглото ново и непознато нещо.

Утре започвам лекции

Странното е, че се чувствам почти уплашена от цялата история и ми липсва ентусиазъм. Дано да е някаква временна криза. Малко ме дразни моделът на целодневни лекции само по една дисциплина в няколко поредни дни - уж съм редовно обучение, но цялата идея ми се губи. Нейде из калабалъка на първия ден трябва да разузная и някои административни неща и перспективата на обикалянето по кабинетите ме изпълва с не точно радост. Блах, наистина съм увесила нос… Вечната битка между “искам” и “трябва”, как го мразя това. До вчера разполагах напълно с времето си, от утре ще ставам в 7:30 и хайде на лекции до 5, всеки ден, цял ден. Мразя ранното ставане, между другото. Излежаването сутрин е изконно право на човека. Или поне мое. Като взема властта, ще го узаконя.

Интересно е как докато пиша това друга част от личността ми саркастично присвива очи и ми казва да престана с детинщините и да се взема в ръце. Това е то да си пораснал. Ама не искам пък… ама трябва… И така си живеем, ние, личностите :)

Lifestyle и гъзарията

Тук имаше една чернова, която си стоеше от много време и съдържаше възмущението ми от така наречените лайфтайл списания и недоумението ми защо всъщност си ги купуват хората. След това прочетох нещо и черновата стана излишна. Онова, което прочетох, беше горе-долу следното:

Тези списания казват на хората как да се обличат и какви неща да си купуват, за да копират определен стил и класа.

Много е просто, но е толкова абсурдно, че не можах да го схвана сама. Не вярвах, че може някой да чете тези списания с такава цел. Затова са скъпи. Затова не казват нищо. Те просто узаконяват парвенющината. Стремежът да се покажеш като, хехе, изискан, а пък дали наистина този часовник ти харесва или просто си прочел, че въпросният модел бил много стилен и го носел не знам кой си, няма значение. Те съдържат и идеята, че е важно да купуваш някакви неща и че нещата, които имаш, те правят това, което си. Идея, която напълно презирам, разбира се.

Това до голяма степен се връзва с отношението ми към перченето, което в личния ми речник се казва “гъзария”. Перченето с неподходящи и излишни, но скъпи и “престижни” в очите на някои неща. Показността. Стремежът на всяка цена да те забележат и да се възхитят на дрехите ти/ марковите ти очила / тунингованата ти кола. Нямам нищо против скъпите неща, всъщност ги харесвам, и имам доста скъп вкус :) Но гъзарията, стремежът да бъдат впечатлени другите с “имане” - това ми е много смешно.

Нов монитор

Не знам какво ми щукна, но след като сутринта бе посветена на обикаляне из сексшопове за един подарък, вечерта реших, че сега е моментът да си купя монитор и с Ян се запътихме към Техномаркет. Излязохме оттам с това красотище:

Малко ми е голям все още, но ще свикна. Предишният 17-инчов Acer отива при майка ми, която досега се мъчеше с едно CRT, което е от времето, когато купихме 486-цата, някъде в зората на 90-те ще да е било… Малко я изнудих да направим тази комбинация, за да си взема широкоекранен монитор, но не ми е твърде съвестно - така и двете ще сме доволни. А как само изглежда Guild Wars на това нещо… Ех :)

П.П. Можете да ми видите бюрото вкъщи ;)

П.П.П. Сексшопът Liquid на Солунска много ни разочарова. На сайта има от пиле мляко, но действителността се оказа по-различна. Обадих се по телефона да проверя за конкретен модел костюм - казаха ми да, има го в магазина; когато отидохме - имаше не този модел, а други 10-тина в по един екземпляр, за различни размери и дума не можеше да става, а почти всички бяха S, при положение, че ни трябваше по-голям. Веригата Sexwell пък не предлагат точно такива… Блях.

Първата ми книга

Е, само преведена от мен, но все пак си е моя. Днес си я взех от издателството и не мога да й се нарадвам :) Още малко и ще е по книжарниците, задължително ще се купят още една-две. За да отпразнувам, се отдадох на купуваческа треска, при която се сдобих с един шал и един Мураками. “Норвежка гора” (всъщност би трябвало да е дърво, но както и да е оказва се, че грешката е вярна и гората си е гора в оригиналното заглавие на книгата) отново, този път на руски, пък дано я разбера по-добре от първия път.

Уф

Писна ми от хора, за които “Властелинът” е еталон за ОМГ БАСИ ЯКИЯ ФИЛМ!!!, а за “Нарния” репликата е “да не стане боклук като Нарния”.

Защо Властелинът е лош филм: защото 1. не е Властелинът 2. не е добър сам по себе си. Филм, който не успява в три часа да покаже свързана история от една трета от книга и се налага 5-часова разширена версия, че да заприлича на нещо, не е добър, точка.

Защо Нарния е добър филм: защото аз го харесвам и казвам така. Аман от малоумни критики.

Сериозно изтрещях :(