Пловдив, нощта на музеите и следващия ден

Прекарах два прекрасни дни в Пловдив. Всъщност, по-малко, но за мен са си пълни два дни. Разказът не е интересен, предупреждавам :)

Нощ на музеите - невероятно усещане. Топла есенна вечер, много хора по улиците (в Пловдив си имат истински пешеходни улици), отворени галерии, заведения и магазини и хора навсякъде… Вълшебна нощ.

Накратко по маршрута: първо се отбихме през ЖП гарата, където имаше вестник “Работническо дело” от годината на раждането ни и снимки на останали от социализма табели от неизвестен град, който трябваше да познаем. После се отправихме към центъра и градската художествена галерия, в която харесах една картина, защото ми напомняше за Созопол, а Ян ми обърна внимание, че това е пейзаж от Созопол :) Много ме впечатли светещата полупрозрачна скулптура в градинката над Джумаята.

После - галерия “Л`Юнион”, галерия “Филипополис”, която се помещава в разкошна стара къща, която като че ли харесах дори повече от картините,


галерия “Възраждане”, в която имаше надпис “Не дразнете художниците и не им хвърляйте храна!” и можахме да наблюдавахме доцент Владимир Генадиев докато правеше отпечатък от плоча върху хартия (така и не разбрах как беше името на техниката, винаги съм мислела, че е литография, но се оказа нещо друго) (две момичета пък рисуваха върху коприна в другия ъгъл), къщата на Златю Бояджиев, иконната галерия, етнографския музей

с изложбата на кинокостюми.

В един момент се появиха Калоян и Десислава - все едно се бяха пренесли от миналото.

Имаше и една друга група, която не можах да снимам, но после хванах само единия - с ризница и брадва. Отвън на двора група “Строшените кокали” свиреше класически рок парчета пак в костюми - страхотна гледка и бих останала да ги послушам, но имаше още толкова много за разглеждане, че нямаше как. Минахме през галерия “Автограф”, която ми напомни за галерията в Созопол, и през Балабановата къща, която ме впечатли с размерите си. По пътя обратно се натъкнахме и на къща “Аполония” :) Вече прилично уморени отидохме и до природонаучния музей, но щом влязохме, забравих за всякакво изтощение. Най-интересният музей, който съм виждала. С препарирани животни и птици - видях най-разнообразни видове, за които само съм чела. Всякакви други животни, риби, влечуги, насекоми, какво ли не, включително миди и раковини… и живи риби в аквариуми!

Цяла една огромна зала с минерали и най-различни скъпоценни камъни… Наистина разкошен музей и бих си отделила една седмица, само за да го разгледам подробно от край до край и да науча всички животни в него. На връщане минахме покрай банята, която е много впечатляваща постройка с огромен купол, и училището на me husband, което се оказа много красива стара сграда (малко му завидях). Прибрахме се към три и нещо, и си легнахме в четири, за сметка на това станахме още в ранни зори на другата сутрин - тоест в 11. Хапнахме от баклавата от близката сладкарница и се убедих, че си заслужава хвалбите. После по улица “Стръмна” тръгнахме към стария град, който на дневна светлина беше още по-красив. Намерихме останки от римска стена, снимах още няколко стари къщи…


След миналата нощ нито един музей не работеше, чак ми дожаля за туристите по улиците :) Качихме се на Рахат тепе,

после минахме през античния театър и отново през центъра (задължителните снимки на Джумаята, паметника на Филип и мраморния стадион отдолу) (видяхме една книжарница с много тефтери и после любимата продавачка на книги на Ян) се разходихме до покрития мост с магазинчета над Марица, където все пак имаше едно място с прозорци към реката, та успяхме да я погледаме.

Улиците и заведенията отново бяха пълни с хора :) Следващата спирка беше в градската градина. На път за там Ян ни взе изтриващи се билетчета от един дядо и спечелихме! Ян - 50 стотинки, а аз - 10 лева! За пръв път печеля и много се зарадвах. Позяпахме малко фонтани - великолепни са.


Супер-кръчмата от Еврокона се оказа пълна, затова хапнахме в Хепи (където токът спря точно след като си дадохме поръчката и така и не дойде, но геройски ни досготвиха яденето на газов котлон). Беше вече време за обратния рейс и по улицата на обувките (обувки да търсиш в Пловдив, ех… ама не бях отишла за това) стигнахме до автогарата. Автобусът се оказа двуетажен и аз естествено не пропуснах да се кача горе :) През обратния път се наслаждавах на великолепните пейзажи край пътя…



Бяха вълшебни два дни благодарение на me husband. Благодаря ти. Показа ми най-доброто от Пловдив @}->–