Бог да благослови упойката

Тази сутрин трябваше да ми режат венеца. Отидох както подобава на заколение - със свито сърце, и след като изтърпях моментната болка от инжектирането на упойката, зачаках ужасЪТ. Страшното обаче така и не почна, не усетих буквално нищо, а понеже все още ме държи - и в момента не усещам нищо.
Рекох да постна колко съм щастлива от развитието на историята преди да премине ефектът на благословената субстанция. После като ме заболи ще чета и ще си спомням.

П.П., няколко часа по-късно: да ми се не види и наивността, с която съм го писала това, но както и да е. Да живее и кафетинът.