Напоследък забелязвам, че вече не ми стига търпението да гледам кратки флаш филмчета с неизвестна дължина и без да мога да прескачам до който момент искам. Има някакво чувство на неизвестност, което ме гризе отвътре - колко ще се точи това? - дори когато филмчето е забавно, което вече е страшното :)
***
Между другото, Hairspray (Лак за коса) всъщност е много забавен (и даже се изкушавам да кажа “хубав”) филм, противно на трейлъра си. Грабва още от първите секунди и на места се смяхме с глас. Има и Джеймс Марсдън във второстепенна роля, сякаш създадена за него (усмивката, усмивката!), много песни и танци (учудващо приятни за слушане и гледане, а негърското трио направо беше от друг свят) и доста забавни майтапи и не, не говоря за Джон Траволта в ролята на дебела жена. Но за трейлъра трябва да накажат някого, защото създава съвсем погрешно впечатление за филма.
